Решение № 4630 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2014 г.

Решение № 4630 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниела Стоянова Михайлова от Благоевград срещу решение № 839/20.05.2014 г. по адм. д. № 190/2014 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧРК-59/12.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна сред а/ИАОС/ - София за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда, чрез процесуалния си представител, юрк. Костадинова, оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се остави без уважение и да се потвърди решението на АС - Благоевград. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за необоснованост на касационното обжалване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена, а събраните доказателства и доводите на страните са подробно обсъдени в мотивите на съдебния акт. До издаването на процесната заповед № ЧКР-59/12.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИАОС, касационната жалбоподателка е заемала длъжността "старши експерт" в главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност", в отдел Регионална лаборатория /РЛ/ - Благоевград. Служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Тази разпоредба регламентира, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране. Атестирането чрез оценяване на изпълнението на длъжността включва три етапа: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода, за който ще се извършва оценяването; междинна среща в средата на периода; заключителна среща и определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността в края на периода - чл. 14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Всеки от тях се реализира по реда и условията, посочени в наредбата, като крайната цел е определяне на общата оценка на изпълнението на длъжността за съответния период на оценяване. В разглеждания случай при атестацията на служителя са спазени всички изисквания, предвидени в НУРОИСДА. Изготвен и съгласуван е работен план в началото на оценявания период, проведена е междинна среща между оценяващия и оценявания, проведена е и заключителна среща в края на периода - видно от приложения по делото формуляр за оценка, надлежно подписан от участниците в процедурата. Атестирането е проведено от компетентен орган - началник отдел РЛ - Благоевград, като оценяващ ръководител по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, а контролиращ ръководител, в случая е главен директор на ГД ЛАД към ИАОС, съгласно разпоредбата на чл. 5 от наредбата. Правилен е извода на съда в тази насока, че оценката на касатора е направена от компетентни длъжностни лица. Крайната обща оценка е формирана при спазване на изискванията на чл. 15 и сл. от наредбата и е определена като "неприемливо изпълнение" - възможно най-ниската оценка при атестиране на държавен служител. Съгласно чл. 23 от Наредбата, постъпилото от Михайлова възражение срещу оценката е разгледано от в срок от контролиращия ръководител, като изводът за "неприемливо изпълнение" на длъжността е възприет и от него в подробно мотивиран и представен формуляр. При така установената фактическа обстановка, органът по назначаването е упражнил правомощието си по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и е издал процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. Заповедта е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на ИАОС. Спазен е и срокът по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, а именно, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде издадена в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка, която е определена от контролиращия ръководител на 22.01.2014 г. и заповедта е издадена на 12.02.2014 г. Спазено е и изискването на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, която предвижда оценяването на изпълнението на длъжността да обхваща период от една календарна година. Периодът на оценяване на жалбоподателя във формуляра за оценка е определен от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. Настоящият касационен състав счита, че при издаването на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила като е проведена законоустановената процедура при атестирането на държавния служител, в резултат от която надлежно е установено съществуването на юридическия факт, визиран в хипотезата на приложимата правна норма. При положение, че предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение с касационния жалбоподател са доказани, административният акт на цитираното в него правно основание е законосъобразен. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата от 150 лева възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение