Решение № 4055 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2014 г.

Решение № 4055 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Найден Димитров Малинов от гр. София, кв. Враждебна, ул. 23-та № 3 срещу Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, в частта досежно определеното обезщетение за следния недвижим имот, а именно: част от ПИ с идентификатор 68134.8630.49 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Кремиковци", землище Враждебна, целият с площ от 3.386 дка и с размер на отчуждаваната част от 0,359 дка, за която отчуждавана част е определено обезщетение в размер на 7 195 лв. Жалбоподателят не е доволен от размера на определеното обезщетение, счита същото за занижено и несъответно на действителните пазарни цени. Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Цановска, която поддържа жалбата, ангажира доказателства, а по същество моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде изменено, като на жалбоподателя бъде присъден по-висок от определения от административен орган размер на полагащото му се обезщетение . Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Георгиева оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители адв. Михайлов, юрк. Иванова и юрк. Белев, оспорват жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна Мария Димитрова Костова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не депозира становище по жалбата и по същество. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна- наследник на адресата на решението на МС в атакуваната му част, видно от представено по делото удостоверение за наследници на наследодателя Димитър Малинов Гелев срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчуждава се част от поземлен имот с идентификатор 68134.8630.49 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Кремиковци", целият с площ от 3.386 дка и с размер на отчуждаваната част от 0.359 дка. Този поземлен имот е идентичен с ПИ № 30049 по КВС за землището на с. Враждебна, възстановен на наследодателя на жалбоподателя Димитър Малинов Гелев с Решение № 807/23.04.2008 г. на ОСЗГ- район Кремиковци, Столична община. Имотът попада в земеделска територия и към датата на приемане на решението за отчуждаване се ползва като пасище, мера. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира изцяло като неоспорена от страните и компетентно изготвена. Експертизата е изготвена в два варианта: първи вариант - с включени пазарни аналози за земеделски земи, попадащи в район "Кремиковци" преди изменението на § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост / ДР на ЗДС/, извършено с ДВ бр. 105 от 2014 г. / и втори вариант- с пазарни аналози съгласно изменението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, извършено с ДВ бр. 105 от 2014 г. И в двата варианта /въпреки обстоятелството, че при първи вариант вещото лице е включило като пазарен аналог и Договор за цесия от 28.07.2011 г., който според настоящият касационен състав не следва да се ползва като пазарен аналог/ вещото лице е стигнало до извода, че определеното по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС обезщетение за отчуждения имот е по-ниско от определеното от административния орган такова, а именно: при първи вариант - обезщетението е в размер на 5074 лв., а при втори вариант - в размер на 4 307 лв. Определеното с Решение № 811/2013 г. на МС обезщетение за отчуждената част от процесния имот е в размер на 7 195 лв. След като определеното от вещото лице обезщетение за отчуждавания имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу Решение на МС № 811 от 21.12.2013 г. в обжалваната му по това дело част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено своевременно до съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд