Решение № 4854 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7541/2012 г.

Решение № 4854 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7541/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Иван Петров Иванов, в качеството му на председател на Общинския съвет, с. Ружинци, Видинска област, срещу решение № 43 от 12.04.2012 г., постановено по адм. д. № 42/2012 г. по описа на Административен съд - Видин. В жалбата се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Областният управител на област Видин, с писмено становище чрез процесуалния си представител адв. В. Иванова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд по оспорване на областния управител на Видин е отменил като незаконосъобразно решение № 36 по Протокол № 05 от заседанието, проведено на 26.01.2012 г. на Общинския съвет, с. Ружинци, Видинска област. С това решение общинският съвет е определил размера на възнаграждението на Председателя на ОбС, както и работното му време. Съображенията на съда да уважи оспорването са били, че решението е постановен от компетентен орган в предвидената за това форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. В решението са развити съображения, че при взимане на решението предмет на делото по въпроса за възнаграждението на председателя на ОбС не са били изложени мотиви и фактическите обстоятелства, като и по делото не са били представени такива, какво е налагало приемането на това решение. Допълнително е посочено, че въпреки изискването на чл. 26, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, размерът на възнаграждението на председателя да не може да надвишава това на кмета на общината, към решението, а и по делото не са били представени доказателства, за това, какво е било възнаграждението на последния, с оглед осъществяване на контрол върху законосъобразността на взетото решение от общинския съвет. Административният съд е приел също, че липсват мотиви към решението, предмет на делото и досежно обстоятелството, дали определения размер на възнаграждението е съобразен с определеното работно време със същото това решение, с оглед установяване на изискването на чл. 26, ал. 1 ЗМСМА, както и чл. 18 от Правилника за работата на ОбС. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административно - правен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че действително оспореното решение на общинския съвет, взето на основание чл. 26, ал. 1 ЗМСМА, е било взето без да са изложени мотивите, който изискват неговото приемане - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви за издаване на акта по своето естество представлява съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, като това нарушение е недопустимо да бъде отстранявано в производството пред съда. Ето защо се явява неоснователно оплакването, развито в касационната жалба, че съдът не е дал указание на Общинския съвет да представи допълнително доказателства относно основанията за издаване на акта. На второ място, липсват данни, дали приетото работно време на председателя на общинския съвет и определеното му възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗМСМА, т. е. налице ли е съотношение между така определеното работно време и приетия размер на заплатата, още повече, че с решението общинският съвет е определил намалено работно време на председателя си. Не на последно място, действително липсват мотиви, както и обсъждания при взимане на решението, от които може да бъде направен извод дали е била спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, изр. последно ЗМСМА, че възнаграждението на председателя не може да надвишава това на кмета. Това е така, защото липсват данни, каква заплата е била определена на кмета на общината. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,