Решение № 2070 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2011 г.

Решение № 2070 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Нов медицински център" ЕООД, гр. Враца, против решение № 6 от 19.03.2011 г. по адм. дело № 39 по описа за 2011 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-04-608 от 20.12.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Враца. Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т . 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Враца, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е писмена покана изх. № 29-04-608 от 20.12.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Враца, с която "Нов медицински център" ЕООД, гр. Враца - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 060340 от 20.01.2010 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Враца сумата 11 157.45 лв., произхождаща от превишение на броя на назначените специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 и стойността на назначените медико- диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 извън разрешените надвишения за второто тримесечие на 2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Враца е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административно- производствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване и на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. и клаузите на чл. 42 и чл. 43 от ИД за 2010 г. Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. Не се установяват твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е предприел процесуални действия за събиране на доказателства, относими към законосъобразността на оспорения пред него акт, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и е установил правилно фактите по делото. Обстоятелството, че регулативните стандарти (регулациите) за второто тримесечие на 2010 г. са били определени с протоколи от 5.05.2010 г., 17.06.2010 г. и 29.06.2010 г., не освобождава изпълнителя на медицинска помощ от договорното задължение по чл. 42, ал. 1 да назначава извършване на СМД и МДД в лимитирани брой или стойност. Съгласно § 6 от ПЗР на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на НЗОК, до изготвянето на окончателния брой на назначаваните СМД и стойността на МДД за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. При спазване на цитираната разпоредба през второто тримесечие на 2010 г. до подписването на протоколите към ИД за 2010 г. изпълнителят на специализирана медицинска помощ е следвало да се съобрази с Приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД за 2010 г. и с финансовата за първото тримесечие на 2010 г. При наличие на обективни пречки за спазване на броя и стойността на определените СМД и МДД за изпълнителя на медицинска помощ е съществувала възможността да поиска изменение (корекция) на определените с протокола брой на СМД и стойност на МДД по реда на чл. 8, ал. 2 от цитираните Правила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на жалбоподателя за издаване на оспорения акт без да са налице материалноправните предпоставки за това. В мотивите на решението си съдът е обосновал материалноправното основание за издаване на акта с клаузата на чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г., съгласно която изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Посочил е, че на основание на цитираната договорна клауза при превишаване на регулативните стандарти изплатените от НЗОК средства се събират от изпълнителя на медицинска помощ, който с нарушаване на задължението да назначава СМД или МДД само в рамките на определения му лимит е причинил преразход на средства от бюджета на НЗОК. Установяването на вземането на НЗОК по реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване гарантира правата на защита на изпълнителя в административното производство Неоснователни са касационните доводи за материалноправни нарушения и несъответствие с целта на закона с оглед принципите по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от ЗЗО за свободен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по определен вид, обхват и обем. Въпросът относно правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравно-осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания над отпуснатите средства с бюджета на НЗОК. Нарушението на поетото задължение по чл. 42, ал. 1 и 2 от ИД за 2010 г. за назначаване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове в рамките, определени с подписаните протоколи за съответното тримесечие, поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г. за възстановяване на заплатените от НЗОК средства в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Враца е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и не следва да бъде уважено искането на административния орган, отправено в представената писмена защита, за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В касационното производство РЗОК - Враца не е била представлявана от юрисконсулт, а за процесуално представителство в първоинстанционното производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,