Решение № 5350 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2020 г.

Решение № 5350 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на "Запрянови – 03" ООД, срещу решение № 2690/17.12.2019 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1059/2019 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно допълнително определените задължения за корпоративен данък в размер 30 000 лева за 2015 г. и съответните лихви за забава, както и за ДДС в общ размер 23 435. 75 лева в данъчни периоди м. 07. 2013 г. и м. 11. 2015 г. с лихви за забава в общ размер 21 377. 42 лева. Доводите на касатора са за опущения на съда в преценката на писмените доказателствени средства за констатацията му, че плащането по фактура № 77/27.03.2015 г. дублира плащане по две други фактури, което пък обуславя неправилност на извода за сключване на сделката по предоставяне на правна помощ при условия водещи до отклонение от данъчно облагане, та с отчетения разход по нея да се увеличи декларирания счетоводен финансов резултат. Обосновава се и с позицията на решаващия орган при оспорването на РА по административен ред, която признава осъществяването на доставката по фактура № 77 и отменя отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по нея. Настоява на отлика в предмета на фактурираните услуги. Доводите му за неправилност на решението в частта, разрешаваща спора по ЗДДС се основават на твърдение за наличие а основание за прилагане на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС от ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от закона, доколкото леките автомобили, при чието вътреобщностно придобиване е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, се използват за охрана на обекти на дружеството. Представил е доказателства, че притежава разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност и има назначени лица на длъжност пазачи невъоръжена охрана. Иска отмяна на обжалваните части решението и на съответните части от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Предмет на инстанционен контрол е частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлена жалбата на "Запрянови – 03" ООД срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно допълнително определените задължения за корпоративен данък в размер 30 000 лева за 2015 г. и съответните лихви за забава, както и за ДДС в общ размер 23 435. 75 лева в данъчни периоди м. 07. 2013 г. и м. 11. 2015 г. с лихви за забава.

• С решението на АС Пловдив РА е изменен, като корпоративният данък за 2015 г. е намален от 76 044. 59 лева на 30 000 лева и лихвата е редуцирана от 19 183. 75 лева на 7 568. 09 лева. С определянето на нов размер на публичните задължения се постига ефекта на имплицитно частично отхвърляне на оспорването на РА. Източник на задължението е извършено от органите по приходите на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО увеличаване на декларирания от РЛ СФР за отчетната 2015 г. с отчетените като разходи за външни услуги по сметка 602 адвокатски възнаграждения по фактура № 77/27.03.2015 г., издадена от адв. Г. Гонев По констатациите на съда ДО по фактурата е 300 000 лева с начислен ДДС 60 000 лева. Тя е издадена въз основа на договор от 03.11.2014 г., чийто предмет е идентичен с този на договори за правна защита от 04.03.2015 г. и от 06.03.2015 г., за които е издаден фактура № 76/06.03.2015 г. и с договор от 02.07.2014 г., по който е издадена фактура № 63/02.07.2014 г. Съдът е заключил, че за всяка от правните услуги на адв. Гонев са сключвани по два договора и са издадени по две фактури, за които е извършено плащане. Обосновал е извод, че услугата по фактура № 77 няма как да е осъществена и с отчитането на разход по нея се стига до отклонение от данъчни облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, като със сумата на разхода правомерно е увеличен СФР за 2015 г.

• Първостепенният съд е отхвърлил оспорването срещу частта от РА, с която са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер 23 435. 75 лева в данъчни периоди м. 07. 2013 г. и м. 11. 2015 г. с лихви за забава в размер 9 569. 98 лева. Жалбата на "Запрянови – 03" ООД е отхвърлена и в частта за определените задължения за лихви в размер 21 377. 42 лева за забавено начисляване на ДДС. Касаторът инерционно е отнесъл втората лихва към задължението за ДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 23 435. 75 лева. Данъчно предимство в размер 12 456. 80 лева е отречено в д. п. м. 07. 2013 г. по деклариран ВОП на употребяван лек автомобил "Мерцедес МЛ 250" и в размер 10 978. 95 лева в д. п. м. 11. 2015 г. по деклариран ВОП на употребяван лек автомобил марка "Ауди АЗ Спортбаг". Администрацията е приложила ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС на правото на приспадане при придобиване на лек автомобил. Според административния съд съществуват възприетите от органите по приходите ограничения в правото на приспадане, като жалбоподателят не е твърдял наличието на юридически факти, представляващи изключения от ограничението. Защитната му теза била насочена към установяване на използването на вещите за независимата му икономическа дейност. Основната дейност на дружеството е с КИД 4521 – Строителство, СМР, проектантска и строителна дейност, добив на баластра, във връзка с което е вписано в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите.

Касационната жалба е недопустима в частта й оспорваща първоинстанционното решение за лихви върху ДДС в размер 23 435. 75 лева за разликата над 9 569. 98 лева до 21 377. 42 лева, тъй като решението в тази му част не съществува /чл. 215, т. 4 АПК/.

В допустимата част касационните жалби са неоснователни.

Съдът не е обвързан от имащите характер на извънсъдебно признание на факт констатации на решаващия орган в юрисдикционния му акт от оспорването на РА по административен ред, а признанието се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 175 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Затова и изводът на ДДОДОП в решението му, че е осъществена доставката по фактура № 77, за която с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, макар да представлява признание на неблагоприятен факт, не освобождава съда от задължението му да осъществи познавателна дейност по чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК с обхват всички събрани доказателства. На такава познавателна дейност е основана констатацията на АС Пловдив, че услугите по фактура № 77, издадена въз основа на договора от 03.11.2014 г., са предоставени по други договори и за тях са издадени други данъчни документи. Това лишава от предмет договора от 03.11.2014 г., а съответно и от основание имущественото разместване за плащане на отчетеното като разход по сметка 602 адвокатски възнаграждение в размер 300 000 лева. Начисляването на възнаграждение за неосъществени услуги е хипотеза на отклонение от данъчно облагане /вж. чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО/, което се преодолява като не се вземе предвид сделката, чиито условия водят до отклонението /в случая като не се вземе предвид отчетения разход/.

Заради забраната по чл. 220 АПК е преклудирана възможността на касатора да сочи и установява в касационното производство нови факти, с които да се обвърже наличието на някое от изключенията по чл. 70, ал. 2 от ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Пропускът да се разшири предмета на доказване с въвеждане на твърдение за правно или доказателствено релевантни факти в първоинстанционното производство /вж. чл. 8, ал. 2 ГПК/ е по причини у жалбоподателя, а процесуалната му пасивност не представлява касационно основание. Дори да се обсъдят и да се приемат за установени твърденията му за използване на придобитите употребявани леки автомобили за охрана на собствените му обекти, то това не представлява използване за охранителни услуги по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, които предполагат доставчик и получател /арг. чл. 11, ал. 1 ЗДДС/, а не осъществяване на самоохрана в хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗЧОД, при която се ползват собствени или наети превозни средства в съответствие с чл. 6, ал. 4 ЗЧОД.

Касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане в недопустимата част, като се прекрати делото в тази част. Първоинстанционното решение ще бъде оставено в сила в обжалваната част.

Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение