Решение № 9768 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2014 г.

Решение № 9768 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1194 от 29.05.2014 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3870 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Никтранс" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, представлявано от Николай Йорданов Стоянов, е отменен Ревизионен акт № 181301235/31.07.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 608/18.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която за данъчни периоди 2007,2009,2010 и 2011 г. на ревизираното дружество са определени данъчни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ общо в размер на 20 082,02 лв. главница и 4 287,69 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано кредитиране на основното и допълнително заключения на вещо лице за доказано получаване на стоките по процесните фактури от ревизираното дружество, като за това дори не са изложени мотиви. Експертизите, изготвени само по счетоводни данни, са потвърдили само безспорния факт на осчетоводяване на процесните фактури при ревизираното дружество-получател, но не доказват реалното получаване на стоката. Съдът не е констатирал очевидното противоречие в експертното заключение относно установяването на съпоставимост на приходите от последващи продажби на стоки с тези, предмет на процесните фактури - при липса на аналитична счетоводна отчетност, не може да се проследи движението на стоките. Съдът не само не е обсъдил експертните заключения, съвкупно с останалите доказателства, както изискват процесуалните правила, но изобщо не е коментирал противоречията и неяснотите в тях. Обстоятелството, че в РА не е установено от къде дружеството се е снабдило със стока по последващите продажби, щом процесните покупки са фиктивни, не може да се преценява в полза на ревизирания субект, както е направил съдът. Тежест за жалбоподателя е да докаже получаване на стоката именно от фирмите издатели на фактурите. Съдът изцяло е игнорирал неоткриването на доставчиците при ревизионните проверки и липсата на каквито и да би доказателства от страна на жалбоподателя, освен фактурите, за получаване на стоките именно от тези фирми. Неправилно съдът е приел, че неоткриването на доставчиците при ревизията, а и след това, няма никакво значение, сред като то пречи да се проверят твърденията му, а й доказва профила на фирмите доставчици на такива с неподадени или нулеви годишни данъчни декларации, което съпоставено с дерегистрацията им доказва, че не са осъществявали дейност. На последно място, съдът неправилно приложил за случая принципа за съпоставимост на приходи и разходи, защото като се тълкуват систематично разпоредбите на чл. 27, т. 2 и чл. 26, т. 2 ЗКПО, се вижда, че трябва да е доказана връзката между приходите, непризнавани за данъчни цели по чл. 27, т. 2 с разходите, непризнати за тези цели по чл. 26, т. 2, което в случая не е сторено, защото органите по приходите не са оспорвали последващите продажби, а твърденията им са, че те не са реализирани със стоките, предмет на процесните фактури. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата против потвърдената част на РА и са присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Никтранс" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, чрез адв. Пунова, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на ревизираното дружество са установени задължения по ЗКПО за д. п. 2007 г. - главница в размер на 2 783.50 лв. и лихва 1 701.45 лв.; за д. п. 2009 г. в размер на главницата 188.63 лв., за д. п. 2010 г. в размер на главницата 2 150.79 лв. и лихви 516.77 лв. и за д. п. 2011 г. в размер на главницата 15 147.73 лв. и лихви 2 069.47 лв. Задълженията произтичат от непризнаване на разходи по фактури за покупки на метални отпадъци, издадени от "Стройекспрес" ЕООД, "Традимекс-ТМ" ЕООД и "Дими-Димитринка Ангелова" ЕООД. Основание за непризнаването са констатациите на органите по приходите, че разходите са документално необосновани, защото процесните фактури не отразяват действителни доставки на стоки. Установено е в ревизионното производство, че процесните разходи са осчетоводени към момента на осчетоводяването на приходи от последващи продажби, декларирани от ревизираното дружество. За всяка от процесните ревизирани години дружеството е декларирало положителен финансов резултат и корпоративен данък, който е внасян коректно, включително и с авансови вноски. Установено е и не е било спорно, че доставчиците по фактурите не са притежавали разрешителни да извършват дейности по третиране на отпадъци, както и че не са открити в ревизионното производство и са дерегистрирани след издаване на фактурите. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за решаващо значение на липсата на разрешения за търговия с отпадъци, както ненамирането на доставчиците при ревизионните проверки и последващата им дерегистрация. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сами по себе си тези факти не са достатъчни, за да се приеме, че фактурите, по които са отказани процесните разходи не отразяват вярно стопанските операции т. е. че разходите не са документално обосновани. Въз основа на неоспорените експертни заключения е установено, което не е било и спорно, че разходите по процесните фактури за придобиване на метални отпадъци, са осчетоводени от ревизираното дружество към момента на последващата им реализация. При това, неоснователно в касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно приложил принципа на съпоставимост на приходи и разходи. Както правилно се поддържа от касатора при тълкуването на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 27, т. 2 ЗКПО, между непризнатите за данъчни цели приходи по чл. 27 и непризнатите за същите цели разходи по чл. 26, трябва да има връзка и тази връзка в случая е доказана именно поради осчетоводяването на процесните разходи към момента на осчетоводяването на приходите от продажбата на същите стоки. Затова съдът законосъобразно е заключил, че при липса на признаване на процесните разходи, органите по приходите е следвало да корегират и декларираните приходи от продажба, свързани с тях, при което резултатът за процесните данъчни периоди е незаконосъобразно определен с РА и той подлежи на отмяна в обжалваната част. Предвид изложено, останалите оплаквания в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани, защото посоченото основание за незаконосъобразност на РА е достатъчно за отмяната му. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение