Решение № 3315 от 28.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби на К. Угренов, град Сандански чрез адвокат Н. Колеолов и на Видин В. Златков и Е. Андонова, град Сандански чрез адвокат В. Личев срещу решение 1157 от 29.06.2022 г., постановено по адм. дело 86/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед със законните последици. Претендират разноски. Ответникът кмет на Община Сандански, чрез юрисконсулт Чепилова в писмен отговор по жалбата, излага доводи за обоснованост и правилност на решението и моли за оставянето му в сила.Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Ответникът Й. Тасевски чрез адвокат Белички изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящите касатори против заповед УТИ-206/02.12.2021 г. на кмета на Община Сандански, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.192, ал.З от ЗУТ, е учредено на Й. Тасевски, Н. Подгорска и В. Тасевски, правото на преминаване през имот частна общинска собственост с идентификатор 65334.300.2520 по КККР на гр.Сандански, трайно предназначение на територията ДНТ/ : урбанизирана; начин на трайно ползване /НТП/ : Средно застрояване (от 10.00 м до 15.00 м), целият с площ от 750.00 кв.м, за осигуряване на временен транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв. 103 по регулационния план на гр.Сандански /ПИ с идентификатор 65334.300.2522 по КККР на гр.Сандански/, с необходима площ за достъп до ПИ с идентификатор 65334.300.2522 по КККР на гр.Сандански от 52.00 кв.м. След извършена обстойна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК и във връзка с доказателствата по делото, вкл. приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че заповедта е издадена на съответното правно основание по чл.192 ЗУТ. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган , в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателите, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправни норми - чл.192, ал.З и ал.4 от ЗУТ. Съгласно чл.192, ал.З от ЗУТ, правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината. Посочено е, че в случая на Й. Тасевски, Н. Подгорска и В. Тасевски е учредено правото на преминаване през имот, частна общинска собственост, от Кмета на Община Сандански, за което няма спор между страните по делото. Кметът на общината е приел, че друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, като се е позовал на Решение 208/28.07.2021 г. на ОбС - Сандански, е учредено право на преминаване на Й. Тасевски през част от УПИ XI в кв.103 по плана на гр.Сандански - частна общинска собственост, за достъп до УПИ-2522 в кв.103 по плана на гр.Сандански, поради липса на друга техническа възможност, както и на Решение 29, обективирано в Протокол 8/16.09.2021 г., ОЕСУТ при Община Сандански, с което е приета изготвена схема за право на преминаване през част от УПИ XI-2522 в кв.103 по плана на гр.Сандански на площ от 25.00 кв.м и през част от УПИ XI-2520 в кв.103 на площ от 52.00 кв.м. Липсата на друга техническа възможност, която да е икономически по-целесъобразна, според съда се доказва по категоричен начин от приетото заключение на вещото лице по назначената СТЕ. Експертът заявява, че към настоящия момент транспортният достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.Сандански (ПИ с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.Сандански), поради непрокарана улица (ул."Радецки") е невъзможен. При наличните теренни условия и извършено застрояване в ПИ с идентификатор 65534.300.2522 и съседните имоти друго техническо решение за осигуряване на транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.Сандански (ПИ с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.Сандански), освен предвидения в обжалваната заповед, е неосъществимо. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Административният съд се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка и е достигнал до верни правни изводи. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са в обжалваното решение всички доводи и възражения на страните, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл.2 от АПК. Правилно е изложеното в решението разграничение между разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ, уреждащи два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки. В тази връзка неоснователни са доводите в касационните жалби, че от административния акт не ставало ясно на какво основание се издава, дали на основание чл. 190 или чл. 192 от ЗУТ. Настоящата инстанция нае споделя този довод, тъй като видно и от оспорената заповед и от заключението на вещото лице се касае за учредяване на право на преминаване през общински имот. На следващо място, безспорно е установено и спазване на изискването за предварително определено от комисията по чл. 192, ал. 6 от ЗУТ еднократно обезщетение по пазарни цени, което е заплатено преди издаване на процесната заповед. Безспорно е установено също, че учреденото право на преминаване е в оптимален вариант и с минимално необходимата площ, като не съществува друга възможност за по-целесъобразно техническо решение. Обоснован е изводът на съда, че съгласно чл.192, ал.З от ЗУТ, правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината. В случая на Й. Тасевски, Н. Подгорска и В. Тасевски е учредено правото на преминаване през имот, частна общинска собственост, от Кмета на Община Сандански, за което няма спор между страните по делото. Кметът на общината е приел, че друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, като се е позовал на Решение 208/28.07.2021 г. на ОбС - Сандански, е учредено право на преминаване на Й. Тасевски през част от УПИ XI в кв.103 по плана на гр.Сандански - частна общинска собственост, за достъп до УПИ-2522 в кв.103 по плана на гр.Сандански, поради липса на друга техническа възможност, както и на Решение 29, обективирано в Протокол 8/16.09.2021 г., ОЕСУТ при Община Сандански, с което е приета изготвена схема за право на преминаване през част от УПИ XI-2522 в кв.103 по плана на гр.Сандански на площ от 25.00 кв.м и през част от УПИ XI-2520 в кв.103 на площ от 52.00 кв.м. Липсата на друга техническа възможност, която да е икономически по-целесъобразна, се доказва по категоричен начин от приетото заключение на вещото лице по назначената СТЕ. Експертът заявява, че към настоящия момент транспортният достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.Сандански (ПИ с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.Сандански), поради непрокарана улица (ул."Радецки") е невъзможен. При наличните теренни условия и извършено застрояване в ПИ с идентификатор 65534.300.2522 и съседните имоти друго техническо решение за осигуряване на транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.Сандански (ПИ с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.Сандански), освен предвидения в обжалваната заповед, е неосъществимо. Неоснователно е оплакването на касаторите, че издадената заповед е в противоречие с разпоредбата на чл.6 от АПК, тъй като е нарушен принципът на съразмерност. Съгласно чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В ал.З на чл.6 от АПК законодателят е предвидил, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно чл.6, ал.4 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, а в ал.5 е регламентирано, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в конкретния случай не е нарушен принципът на съразмерност, което се установява от заключението на вещото лице, според което техническото решение за временен транспортен достъп до ПИ 65534.300.2522 по одобрената схема съгласно процесната заповед отговаря на изискванията за най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществено изпълнение от нея. Друго по- благоприятно решение за достъп, преди да се осъществи прокарването на прилежащата ул."Радецки", няма. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от първия ответник, касаторите дължат поравно сумата от 200 лв., съставляваща мин. размер на юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,