Решение № 12861 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15284/2014 г.

Решение № 12861 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15284/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митнически пункт /МП/ "Пристанище Бургас център", чрез процесуален представител, срещу Решение № 1501/29.09.2014 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 778/2014 г., с което е отменено негово Решение № 32-8124/20.02.2014 г. към ЕАД № 14BG001007Н0003607/20140126/20140219. Касаторът поддържа, че обжалваното решението е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че неправилно съдът е приел за приложима нормата на чл. 145, ал. 1 от Регламент 2454/93, тъй като спорът не е за фири и техния размер с оглед естеството на стоката, нито за нейното изгубване. Поради това счита, че законосъобразно с решението на Началника на МП "Пристанище Бургас център" митническата стойност е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Според сключения между продавача и купувача договор, база за фактуриране е натовареното нето количество, а не разтовареното количество. По делото не са представени доказателства, установяващи предявена рекламация. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД бъде отхвърлена, ведно с присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност. Подробни доводи излага в писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е законосъобразността на Решение № 32-8124/20.02.2014 г. към ЕАД № 14BG001007Н0003607/20140126/20140219 на Началника на МП "Пристанище Бургас център", с което на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г., чл. 19 от ЗМ и Заповед ЗАМ № 494/18.08.2009 г. на Директора на Агенция митници е определена нова митническа стойност в размер на 32 238 778.02 лв. на осъществен от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД внос на мазут, поставен под митнически режим - допускане за свободно обращение, оформен с ЕАД № 14BG001007Н0003607/20140126/20140219, като е определено ново митническо задължение за ДДС в размер на 6 447 755,60 лв. на основание чл. 201 § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., чл. 199, ал. 1 ЗМ и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС. За да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, решаващият състав е направил следните релевантни фактически констатации: "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е осъществил внос на мазут, с доставчик "Litasco", Швейцария, в изпълнение на договор от 1.07.2009 г. и Анекс № 84/3.01.2014 г. Вносът е оформен с митническа декларация ЕАД № 14BG001007Н0003607 от 26.01.2014 г. (19.02.2014 г.), като в кл. 35 и кл. 38 от нея е вписано количество на стоката - 31 751 125 кг. За това количество в кл. 22 от ЕАД е декларирана фактурна стойност в размер на 22 662 986,38 щатски долара, с левова равностойност - 32 238 778,02 лв. От доставчика е издадена фактура № 90501283/2309 от 5.02.2014 г., в която посочената стойност на мазут е 31 888,260 МТ и цена - 22 530 331,22 щатски долара. При разтоварване на терминал "Росенец", гр. Бургас на 26.01.2014 г., видно от съставения генерален акт № 8/28.01.2014 г. и акт-известие № 8/1 от 28.01.2014 г., след извършеното замерване е установена разлика в количествата, като обявеното количество съгласно коносамента при натоварване е 31 888,260 мт (вакуум) мазут, а разтовареното количество е 31 751,125 мт (вакуум) мазут, в резултат на което е установена разлика от 137 135 кг. В кл. 35 и кл. 38 от митническата декларация "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е вписал разтовареното количество мазут - 31 751, 125 кг. и съобразно това количество е отразил в кл. 42 цената на стоката - 22 662986.38 щатски долара, пропорционално намалена и съответстваща на разтовареното количество. Респективно, в кл. 46 митническата облагаема стойност е определена на 32 238 778.02 лв. и съобразно същата е изчислен дължимия ДДС - 6 447 755.60 лв. Административният орган е приел, че е налице несъответствие между декларираната при вноса и фактурираната от доставчика стойност на мазут, поради което е налице основание за определяне на нова митническа стойност и нов размер на дължимите вземания на основание чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92, установени в обжалваното решение. При така установената и безспорна фактическа обстановка решаващият състав е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 69, ал. 1 ППЗМ, респ. на чл. 145, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Визираните разпоредби допускат да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая разликата между натовареното количество мазут и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. За тези невнесени количества мазут според чл. 54, ал. 1 ЗДДС не е налице данъчно събитие и изискуемост на данъка, поради което за тях не се дължи данък върху добавената стойност. Поради това съдът е счел, че начисляването на ДДС трябва да бъде само върху стойността на разтовареното количество в България, т.е. действително внесеното количество. Посочил е, че за целите на митническото облагане е без правно значение, че дружеството-жалбоподател е заплатило договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че митническата стойност в конкретния случай следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ предвижда, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ. Тази разпоредба обаче е приложима в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т.е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай не е спорно, че има разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България, за което са съставени Генерален акт № 64 от 30.11.06 г. и Акт известие № 64/1 от 28.01.2014 г., подписани от представител на лицензиран пристанищен оператор, от капитана на танкера и от митнически служител. При установеността на това релевантно обстоятелство, правилно първоинстанционният съд е приел, че начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т.е. действително внесеното количество. Този извод е в съответствие с чл. 69, ал. 1 ППЗМ, който сочи, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че вносителят е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е обективно възможно част от натовареното количество да е изгубено, но този факт е ирелевантен, тъй като приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не върху договореното. Ето защо, като е отменил решението на началника на МП "Пристанище Бургас център", съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за касационното производство поради липсата на ангажирани доказателства за реално осъществени такива, както и за качеството на юрисконсулт на лицето, депозирало по делото молба и писмените бележки от 24.11.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение