Решение № 215 от 2.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3852/2013 г.

Решение № 215 от 2.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3852/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на В. Л. Й. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л. М., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК на влязлото в сила решението на Софийски градски съд, III "г" отд. от 09.01.2013 г. по в. гр. д. № 3135/2012 г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 24 с-в, от 22.12.2011 г. по гр. д. № 56260/2009 г., с което е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД В. Л. Й. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 7240 лв. Ответникът по молбата [фирма] [населено място] в представеното писмено възражение изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата. Претендира разноските по делото. ВКС намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С разпореждане № 138/26.04.2013 г. на председателя на II т. о. ВКС на молителя е указано да конкретизира вида на търсената защита и ако се касае за касационна жалба срещу въззивното решение да приведе молбата в съответствие с изискванията на чл. 284 ГПК. В отговор на тези указания с молба от 29.05.2013 г. молителят В. Л. е заявил искане за отмяна на решението въз основа на подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. За да се произнесе по основателността на молбата ВКС, трето г. о. взе предвид следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е мотивирано с доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, които са го лишили от възможност да участва в делото и да защити правата си. Като процесуални нарушения са посочени отказ на съда до допусне привличане на трето лице помагач, оставяне без уважение на искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, неправилно указание относно обжалваемостта на въззивното решение. Нови писмени доказателства не са представени, не се сочат и нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Както бе посочено по-горе молителят не представя нови писмени доказателства и не сочи нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК - страната да не е могла да осъществи защитата си по делото поради лишаването й от възможност да участва в делото вследствие нарушаване на съответните правила. Изложените от молителя обстоятелства съставляват оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения. Нито едно от посочените процесуални нарушения не е лишило молителя от възможността да участва в делото. Не е такова нарушение и неправилно даденото указание във въззивното решение, че същото не подлежи на касационно обжалване предвид обжалваемия интерес. Обжалването на съдебния акт е последващо действие, неотносимо към действията на съда при разглеждането на делото и осигуряване на страната на възможност да участва в делото лично или чрез представител. Освен това, както бе посочено по-горе, на молителя е дадена възможност за касационно обжалване чрез привеждане на молбата за отмяна в съответствие с изискванията на чл. 284 ГПК, от която възможност той не се е възползвал. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът е поискал да му се присъдят разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение