Решение № 12530 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16021/2009 г.

Решение № 12530 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16021/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светлена Бъчварова, в качеството й на процесуален представител на Павел Стойчев Тодоров, управител на "Харц" ЕООД, срещу решение № 1763 от 26.10.2009 г. по адм. дело № 1512 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 270800211 от 10.01.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден в обжалваната част с решение № 125-А от 19.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗКПО (отм.), като за ревизиран период 1.01. - 31.12.2005 г. е определено да внесе ефективно начисления корпоративен данък в размер на 19 326.83 лв., понеже няма право на преотстъпване на същия, съгласно чл. 59 от ЗКПО (отм.), като му е начислена и лихва за забава в размер на 7 675.37 лв. По административен ред актът е обжалван в тази му част. В мотивите на съдебното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора във връзка с основния спор по делото, а именно възникнало ли е за ревизираното дружество правото на пълно преотстъпване на данъка по чл. 59, ал. 1 от ЗКПО (отм.), упражнено от него, на посоченото основание за отчетната 2005 г. чрез подаване на ГДД по чл. 51 от ЗКПО (отм.). За да обоснове преценката си за законосъобразност на обжалвания РА, съответно за да отхвърли като неоснователна жалбата на ревизираното и задължено дружество, съдът е обсъдил правната същност на преотстъпване на данъка. Според съда това представлява данъчно облекчение за определена категория данъчни субекти, като данъчнозадължените лица начисляват, но не внасят корпоративния данък, а същият като преотстъпен се отнася към резерви. Целта е преотстъпените средства да се разходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, като планирането, разходването и отчитането им се извършва с наредби на националните организации на и за инвалиди, съгласувано с министъра на финансите. Съобразено с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО (отм.) съдът е обсъдил материалноправните предпоставки за възникване на правото на преотстъпване, като това са: лицето да има качеството на специализирано предприятие, кооперация или обособена производствена единица; в това си качество да членува в националните организации на хора с увреждания и организации на хора с увреждания; процентното съотношение на трудоустроените лица и инвалиди спрямо общия брой на персонала да е не по-малко от посоченото в разпоредбата и това процентно съотношение да е налице по отношение на персонала зает в основната дейност на предприятието. Съдът е обсъдил и възможността за преотстъпване на данъка пропорционално, което е уредено в чл. 59, ал. 3 от ЗКПО (отм.) в случаите, когато третата предпоставка не е изпълнена изцяло. Като е преценявал конкретно условията, визирани в чл. 59, ал. 1 от ЗКПО (отм.), съдът е счел, че не е налице първото от тях, позовавайки се на чл. 28 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), в сила от 1.01.2005 г., включващ отчетната ревизирана година, в която разпоредба е дадено легално определение за специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания. Според съда не е налице и допълнителното изискване по чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (отм.) относно характера на основната дейност на предприятието, в която е зает персонала на предприятието в изискващото се от закона процентно съотношение. Основна дейност е тази по смисъла на § 1, т. 12 от ЗСч, понеже в ЗКПО (отм.) не се съдържа легално определение за нея, като по делото се установява, че конкретно за ревизираното лице е производство на капачки. За ревизирания период в предприятието са работили до 28.04.2005 г. двама работника, а след 28.05.2005 г. - трима. По трудово правоотношение полагат труд един социален работник и един работник - пресьор в цех за капачки, както и счетоводител, като само той има процент загубена работоспособност - инвалид. Последното качество притежава и управителят и едноличен собственик през ревизирания период на ревизираното и задължено дружество, като същото не е в трудово правоотношение с него. Прието е, че правилно е позоваването на счетоводното отразяване на разходите за заплати и осигуровки на счетоводителя, извадил, от което е видно, че тези разходи не са отнесени към разходите за основна дейност, а именно, тези които формират себестойността на продукцията. Направен е извод, че основната дейност на дружеството не се извършва от лица с намалена работоспособност, като не е кредитирано заключението по ССчЕ, изслушана по делото. Експертът при изготвянето му и определяне на броя на трудоустроените лица, заети в дружеството, приема че такива са счетоводителят и управителят, които лица според съда не следва да бъдат преценявани при определяне на квотите по чл. 59, ал. 1 от ЗКПО (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В процесния случай не е реализиран данъчният състав, уреден в чл. 59, ал. 1 от ЗКПО (отм.), за да се признае на ревизираното и задължено дружество правото на пълно преотстъпване на корпоративен данък за ревизираната отчетна 2005 г. Конкретно не са налице предпоставките затова, определени в цитираната разпоредба, а именно дружеството да има характер на специализирано предприятие за хора с увреждания, членуващо в национални организации на хора с увреждания, процентното съотношение на трудоустроените лица и инвалиди спрямо общия брой на персонала да е съобразено със законовоопределените квоти и то да е заето в основната дейност на предприятието. Неточно е позоваването от страна на касатора, въведено като касационно възражение, на чл. 21 и на § 1, т. 6 от ДР на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (отм.), понеже този закон не е действащо право към 1.01.2005 г., от който момент той е отменен и от който момент е започнал да тече ревизираният данъчен период за него. От тази дата е в сила Закона за интеграция на хората с увреждания, като в чл. 28 от него е дадено определение за специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, като според чл. 1 от него той урежда обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания. Част от тях са и тези свързани с облагането на предприятията и кооперациите, в които тази категория работят, респ. възможността последните като юридически лица да ползват данъчни облекчения. Правилно съдът е обсъждал цитираната правна норма, за да обоснове правосубектността на ревизираното лице по повод преотстъпването на корпоративния данък на същото. Възражението за обективна невъзможност относно вписването на същото в регистъра по чл. 29 от ЗИХУ е неоснователно, понеже видно от писмо изх. № 1110 от 19.09.2008 г. на изп. директор на Агенция за хората с увреждания и към датата на издаване на писмото, което е отговор на запитването от ТД на НАП - гр. Шумен, ревизираното дружество не фигурира в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, поддържан от агенцията. Така от една страна дружеството не отговаря на изискванията на чл. 28 от ЗИХУ, а от друга не се явява изпълнена и предпоставката за ползване на предвиденото данъчно облекчение. Не може да се обоснове твърдяно нарушаване на съдопроизводствените правила, поради несъбиране на доказателства от съда в тази насока, понеже доказателствената тежест е в лицето на жалбоподателя, като процесуалният му представител в проведените две съдебни заседания не е направил такива доказателствени искания. Не може да се обоснове и твърдяното нарушаване на материалния закон, поради установената и друга липса на материалноправните предпоставки по чл. 59, ал. 1 от ЗКПО (отм.) за признаване на правото на преотстъпване на корпоративния данък, а именно липсата на изискващото се процентно съотношение на трудоустроените лица и инвалиди спрямо общия брой на персонала. Правилен е изводът на съда, че посоченото изискване не е налице, съответно правилно не е кредитирано заключението по ССчЕ, понеже при определянето на съотношението не може да се вземе предвид лице, което има качеството управител, макар същото да е инвалид. За него по делото е установено, че няма сключен договор за управление и не му се начислява възнаграждение, съответно не е част от персонала. Правилно съдът се е позовал на легалното определение за "персонал", дадено в Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, в сила от 1.01.2005 г. (ПМС № 46 от 21.03.2005 г., обн., ДВ, бр. 30 от 7.04.2005 г.), СС-19 "Доходи на персонала", като по аргумент от него, в него влизат само лицата, които работят по трудово и служебно правоотношение. Изложеното се отнася и до другото лице - счетоводител, със същото качество на лице със трайно загубена работоспособност, доколкото то не е заето в основната дейност на предприятието по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗСч, която е производство на капачки. И това е така, понеже разходите за заплати и осигуровки на това лице не са отнесени към разходите за основна дейност, които като такива формират себестойността на продукцията. Следва да се отбележи, че в спора не може да се приложи и чл. 59, ал. 3 от ЗКПО (отм.) за частично преотстъпване на данъка, понеже това е възможно само в случаите, когато са налице условията по ал. 1 от с. разпоредба, но не е спазено изискването за квотите, представляващо процентното съотношение между общия брой на персонала и лицата, които са трудоустроени или са хора с увреждания. По делото се установява, че не само това условие не е спазено, както беше посочено по-горе. Няма нарушаване на съдопроизводствените правила поради нецененето на експертизата в частта й, в която експертът прави констатациите, че преотстъпеният корпоративен данък е изразходван за целите, визирани в чл. 59, ал. 4 от ЗКПО (отм.), понеже макар и формални, но установени в обсъжданата правна норма, изискванията за преотстъпване на корпоративния данък са императивни. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,