Решение № 5637 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2014 г.

Решение № 5637 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Виастрой груп" АД, срещу Решение № 681 от 14.03.2014 г., по адм. дело № 2195/2011 г. по описа на Административния съд- - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 131100093 от 14.04.2011 г., на орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 660 от 18.07.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП"). Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва жалбата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Дамянова. Излага подробни съображения за правилността на обжалваното решение в депозираната писмена защита на процесуалния си представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил РА № 131100093 от 14.04.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 660 от 18.07.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП"). С процесния РА на жалбоподателя- касатор в настоящото производство, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 1 761 589,92 лв. по фактури, издадени от "ВИАСТРОЙ" АД - гр. Бургас, "ВИАСТРОЙ" АД - гр. Пловдив И "ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ- СТАРА ЗАГОРА" ЕООД, с предмет - СМР и по фактури, издадени от "МИРАТРАНС" ООД с предмет транспортни услуги. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е валиден данъчен акт, при издаването му не са нарушени съществено процесуалните правила и актът е материално законосъобразен. За да направи последния извод, съдът е приел, че горепосочените доставчици не са осъществили и предали на ревизираното лице конкретния трудов резултат, обект на процесните услуги. В мотивите си съдът е съобразил, че самото извършване на строителните дейности по договорите за обществени поръчки не е спорно обстоятелство в процеса, като се установява от събраните доказателства, че строителните работи по отделните обекти са фактически осъществени. Решаващият състав е счел, че спорът се свежда до това дали горното е сторено от подизпълнителите, издали процесните фактури, или от основния изпълнител по договорите за обществени поръчки - "Пътстрой" ООД. По- нататък в мотивите на съдебния акт е посочено, че всички дружества по договорите са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б."д" от ДР на ДОПК. След като подробно е анализирал процесните договори за изработка на СМР, е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо данъчен кредит, е доказването на обстоятелството, че фактурите отразяват действително осъществени услуги с посочения предмет и в случая ревизираното лице не е извършило такова доказване. За да обоснове посочения фактически извод, съдът е изтъкнал, че от всички дружества изпълнители и подизпълнители за отделните обекти, на които са извършвани строителни дейности по договорите за обществени поръчки, единствено основният изпълнител "Пътстрой" ООД е разполагал с необходимите стоки, материали, материални активи, служители и работници за фактическо осъществяване на трудвия резултат, който съставлява предмета на процесните услуги. Обратно- за нито един от подизпълнителите- доставчици по процесните фактури, не се установява да разполага с с техническа и кадрова обезпеченост, необходима за извършване на фактурираните строителни работи. Така, съдът е приел, че "Пътстрой" ООД е "отдало под наем" собствените си материали, техника и персонал, само и единствено посредством които нему са предоставени спорните СМР. Не бе значение, според съда, е и относимия за правилното решаване на спора факт, че по договорите за наем "Пътстрой" ООД се е задължило не само да предостави техниката и обслужващия я персонал, но и "...да зарежда машините и товарните автомобили с горива и смазочни материали за своя сметка по време на действие на договора...". Позовавайки се на констатацията на вещото лице, че подизпълнителите, визирани по- горе, нямат документи за закупени от тях и вложени суровини и материали, то и горивата и смазочните материали, необходими за реализацията на процесните услуги, действително са били за сметка на "Пътстрой" ООД. Като релевантно обстоятелство е отчетен и факта, че плащането между дружествата по веригите, включващи ревизираното лице, "Виастрой Бургас" АД, "Виастрой" АД, гр. Пловдив, и "Пътно поддържане- Стара Загора" ЕООД е извършвано чрез прихващане на сумите във връзка с фактурираните строителни услуги и наем на техника и обслужващия ги персонал ( в този смисъл са и категоричните съглашения в споразумителните протоколи). В обобщение е мотивиран извода, че след като процесните доставки са осъществени като конкретен трудов резултат, след като търговските сделки между "Пътстрой" ООД, гр. Ст. загора, и "Виастрой Груп" АД; между "Виастрой груп" АД, и "Виастрой Бургас" АД; "Виастрой" АД, гр. Пловдив и "Пътно поддържане- Стара Загора" ЕООД, гр. Стара Загора, както и тези за наем между последно посочените три търговски дружества и "Пътстрой" ООД, гр. Стара Загора, са съставени при условията на абсолютна симулация, както и предвед факта, че изброените дружества са свързани лица, то следва да се приеме, че представляващите и управляващите дружеството- жалбоподател, са знаели или е трябвало да знаят, че услугите- предмет на стопънската операция по всяка една от процесните фактури няма да бъдат доставени като конкретен трудов резултат от ВИАСТРОЙ" АД - гр. Бургас, "ВИАСТРОЙ" АД - гр. Пловдив И "ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ- СТАРА ЗАГОРА" ЕООД. В този контекст е извършено позоваване и на Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 на СЕС. По аналогични съображения съдът е приел за законосъобразен и отказа да бъде презнато право на приспадане на аднъчен кредит по фактура с предмет "транспортна услуга", издадена от "Миратранс" ООД. Решението е правилно постановено. Неоснователно е главното касационно оплакване - за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на фактурираните доставки на услуги като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и на разходи по фактурите. Обосновано административният съд е приел, че в случая само наличието на данъчни фактури и счетоводното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не е достатъчно за обоснован извод за реалност на доставките от посочените доставчици. Приемането на свършената работа - извършване на СМР и други услуги, предполага наличието на данни, от които да е видно кой е изпълнил съответната дейност, как я е изпълнил, какви материали е вложил и на кои обекти. От представените документи е видно, че доставчиците не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за фактическото извършване на спорните СМР. От съществено значение за случая е и обстоятелството, че за разлика от преките доставчици, за които не е доказано да имат персонален и технически капацитет за извършване на процесните СМР, "Пътстрой" ООД (получателят по фактурите) е имало такива възможности, за което има изрични констатации както в РА, така и в потвърждаващото го Решение. Поради тази именно причина доказването на наличен резултат на посочените процесни обекти /със заключенията на съдебно-техническите експертизи/ не обосновава автоматично, че процесните фактури отразяват действителни данъчни събития. Поради същата причина доказването на последващите доставки с изпълнител ревизираното лице, както и редовните плащания по тях не са доказателство за осъществяване на процесните доставки. От практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС не следва, че право на данъчен кредит във всеки случай следва да се признава само при представяне на данъчна фактура, независимо дали е доказана реалността на доставката по нея. Обратно, в постоянната си практика, както и в цитираното в касационната жалба Решение по съединени дела С-142/11 и С-80/11, така и в цитираното от административния съд Решение от 13.02.2014 по дело С-18/13, ясно се вижда, че става дума за случаи, при които е установено, че доставките са реални. Така в диспозитива на последното решение в т. 1 от израза "въпреки че услугата е била доставена" се вижда, че реалното изпълнение на доставката е доказано и само при това ревизираното лице не следва да бъде държано отговорно за липсата на доказателства относно персонален и технически капацитет на доставчика да я извърши. Реалността на доставките на услуги е фактически въпрос, който следва да бъде разрешаван от националния съд по правилата на националното доказателствено право. В т. 1, изречение второ на диспозитива на Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 Съдът е постановил: "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. " Такава именно преценка е направил първоинстанционния съд и фактическите му изводи са обосновани, кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че не е налице получена услуга по СМР от страна на ревизираното дружество по договорите му с "ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ-СТАРА ЗАГОРА" ЕООД, "ВИАСТРОЙ" АД ГРАД ПЛОВДИВ и "ВИАСТРОЙ БУРГАС" АД е, че в случая няма действително плащане по сделката, а е извършено прихващане, като основателно ответника по касация поддържа, че същото е извършено в противоречие с чл. 105 от ЗЗД, доколкото са прихванати и вземания за данъци /ДДС/ без съгласието на кредитора, в лицето на държавата. В тази връзка следва да бъде споделен извода на първостепенния съд, че реалният изпълнител на договорените СМР е "Пътстрой" ООД, доколкото самата доставка на практика е осъществена с негови средства и работна сила, а за всяка една от трите доставки, фактурирани, съответно между "Пътстрой" ООД, "Виастрой груп"АД и "ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ- СТАРА ЗАГОРА" ЕООД, между Пътстрой" ООД, "Виастрой груп"АД и "ВИАСТРОЙ" АД ГРАД ПЛОВДИВ и между Пътстрой" ООД, "Виастрой груп"АД и "ВИАСТРОЙ БУРГАС" АД няма реално разплащане. В заключение, настоящият състав счита, че фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на процесните доставки на СМР са обосновани на събраните доказателства и въз основа на тях съдът правилно е приложил материалния закон като е потвърдил отказа на данъчен кредит. Правилни са и изводите на съда по отношение непризнатия данъчен кредит по фактурата, издадена от "Миратранс" ООД с предмет "транспортна услуга". Обосновано решаващият състав е съобразил, че транспортните услуги са във връзка с изпълнение на строителните работи, възложени от "Пътстрой" ООД на ревизираното дружество, които съответно са били превъзложени на "Виастрой Бургас" АД, "Виастрой" АД, гр. Пловдив и "Пътно поддържане- Стара Загора" ЕООД и Съдът е отчел обстоятелството, че с договор за превоз от 09.10.2009 г. ревизираното дружество "Виастрой Груп"АД е възложило на "Миратранс" ООД превоз на земна маса, асфалтови смеси, инертни материали и строителни материали по обекти на "Виастрой груп" АД със собствени превозни средства. Обосновано е съобразил, че транспортните услуги са във връзка с изпълнение на строителни работи, възложени от "Пътстрой" ООД на жалбоподателя- касатор в настоящото производство, които съответно са били превъзложени на "Виастрой Бургас" АД, "Виастрой" АД, гр. Пловдив и "Пътно поддържане- Стара Загора" ЕООД, за които и съобразно по- горе изложеното, правилно е прието, че не са фактически осъществени от горепосочените дружества. Правилен е изводът на съда, че при тези данни единствен получател на услугата по въпросната доставка е именно "Пътстрой" ООД, а "Виастрой груп" АД е префактурирало на същата дата - 30.10.09 г. извършената транспортна услуга, за което е съставена фактура № 237/30.10.09 г. Следва да бъде споделена преценката на първостепенния съд, че за правилното решаване на спора от значение в случая е и съобразяването на факта, че между трите дружества във връзка с доставките липсва плащане в брой или по банков път, като е съставено споразумение за прихващане, а така също на обстоятелството, че "Пътстрой" ООД и "Миратранс" ООД също са свързани лица, доколкото собствениците на капитала и управителите на дружествата са едни и същи физически лица. Обосновано съдът е релевирал и факта, че от извършената насрещна проверка на "Миратранс" ООД се установява, че договорът за превоз с "Виастрой груп" АД е от 09.10.2009 г., а към преписката по насрещната проверка са приложени товарителници и пътни листове от месец септември 2009 г., което също води до извода за липса на реална доставка. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размерите по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,