Решение № 13306 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4090/2014 г.

Решение № 13306 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4090/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от изпълняващия длъжността председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), чрез процесуален представител, против решение № 561 от 04.02.2014 г. по адм. дело № 8539/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото. Ответникът - Красимира Петрова Мирчева, чрез процесуалния си представител, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 561 от 04.02.2014 г. по адм. дело № 8539/2013 г. на АССГ е отменена заповед № СП-30/15.07.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, издадена от председателя на КПУКИ на Красимира Петрова Мирчева - главен секретар на КПУКИ. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено без дисциплинарнонаказващият орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Според съда е нарушена разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, която е създадена с оглед защитата на държавния служител. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на съдебния акт. От събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства е видно, че административният орган е предприел действия по съобщаването на обжалвания административен акт на Красимира Петрова Мирчева чрез пощенски оператора - "Български пощи", който притежава лиценз за извършване на универсална пощенска услуга. От представеното известие за доставяне ИД PS 1040 02 DXA3B, R № СП-30/15.07.2013 г. се установява, че на разписката за връчване на същото е отбелязано, че получателят отказва да получи пратката, но в известието за доставяне не е посочен вида или пък съдържанието на документа, който е отказано да бъде получен от получателя. Правилно АССГ е приел, че не би могъл да се направи категоричен извод, че пощенската пратка е съдържала именно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът е извършил преценка на действията по евентуално осъществено връчване на пощенската пратка в съответствие с Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., като правилно е приел, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 43, б. "б" от Общите правила. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество - ал. 2. Според ал. 3 разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок. Следователно, преди момента на налагане на наказанието законът императивно изисква органът да е изслушал държавния служител и да е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения. Двете изисквания са кумулативно предвидени, но не са спазени от административния орган. В случая не е изпълнено изискването за изслушване на служителя от наказващия орган, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд. Данни за изслушване липсват, а от представено писмо изх. № 02-59/02.07.2013 г. на председателя на комисията, се установява, че Красимира Петрова Мирчева е поканена на 03.07.2013 г. в 14.00 ч. в кабинета на председателя на комисията, за да бъде изслушана във връзка с дисциплинарното дело, както и че ще се очакват до посочените дата и час писмените й обяснения. Писмото е било изготвено на 02.07.2013 г. в 13.12 ч. видно от приложената регистрация на инициативна изходяща преписка, съгласно отбелязването върху писмото, удостоверено с подписите на двама свидетели държавният служител е отказал да подпише писмото и да получи екземпляр от него. Като доказателство по спора е представен болничен лист за временна неработоспособност № 4508942, № 716/02.07.2013 г., от който е видно, че Красимира Петрова Мирчева е в отпуск от 02.07.2013 г. до 15.07.2013 г. при режим на лечение -домашно-амбулаторен. Правилно АССГ е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че държавният служител не е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган и не е дал писмените си обяснения, поради обстоятелството, че на датата 03.07.2013 г. същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност. С оглед на установените факти, решаващият съд правилно е приложил материалния закон, като е отменил дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, с оглед нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. За спазването на процедурата съдът следи служебно и тъй като нарушението е съществено, същото води до отмяна на наказанието. Присъдените разноски от АССГ в размер на 500 лв. не е прекомерен и несъобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. Уговореният хонорар отговаря и на критериите и условията, въведени в Наредба № 1/9.07.2004 г. /ДВ, бр. 2/2009 г./ на Висшия адвокатски съвет за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл доводите в касационната жалба за намаляване размера на присъдените разноски са неоснователни. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК се дължат претендираните от ответника разноски, възлизащи на 400 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение