Решение № 1725 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2010 г.

Решение № 1725 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Националната ветеринарномедицинска служба против решение № 378 от 12.03.2010 г., постановено по адм. дело № 7915/2009 г., по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът - Муса Мохаремов Хаджиев, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност съдът, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № НК 5/30.09.2009 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, с която на Муса Мохаремов Хаджиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № НР 108/30.09.2009 г., с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен инспектор" в сектор "ДВСК", отдел "ДВСК" при РВМС - Благоевград. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалноправните норми на Закона за държавния служител (ЗДСл) и на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 97, ал. 1, респ. чл. 108 от ЗДСл. В мотивите си съдът е посочил, че материалноправното основание за издаване на заповедта не кореспондира на фактическото такова, тъй като в акта не са посочени конкретни деяния, представляващи дисциплинарни нарушения, индивидуализирани по време и място. Не са посочени и обстоятелствата, при които са извършени. Липсата на индивидуализация на деянията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, прави невъзможна преценката на съда спазени ли са сроковете по чл. 94, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДСл, както и дали при определяне на наказанието са спазени критериите, визирани в чл. 91 от ЗДСл. и е основание за отмяна на акта. Обжалваното решение е правилно. Не се спори по делото, че Муса Мохаремов Хаджиев е заемал длъжността "главен инспектор" в сектор "ДВСК", отдел "ДВСК" при РВМС - Благоевград. Във връзка с докладна записка на прекия му ръководител - директорът на РВМС - гр. Благоевград органът по назначаването е образувал дисциплинарно производство, поискани са писмени обяснения от служителя във връзка с общо изложената позиция в докладната, че Хаджиев не изпълнява преките си служебни задължения в посочените срокове, проявява грубо и арогантно поведение към колегите си, закъснява за работа, играе шах в работно време, не дава отчет на прекия си ръководител за извършените проверки. Служителят е дал писмени обяснения и е бил изслушан от органа по назначаването, разпитани са като свидетели прекият му ръководител и колегата му д-р Тунчев. На свое заседание от 28.09.2009 г. дисциплинарният съвет е приел становище, в което са изложени констатации за неизпълнение на служебните задължения от страна Хаджиев. Конкретните деяния, приети за дисциплинарни нарушения са следните: през 2009 г. няма съставени от служителя предписания и актове за установяване на административни нарушения, което означава, че проверките извършени от него са били формални; с поведението си служителят е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал. 5, чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация като с поведението си е уронил престижа на РВМС - Благоевград, държал се е грубо и арогантно и не е спазвал служебната йерархия, освен това е проявил неуважение към колегите си, с което е накърнил достойнството и правата им. Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от цитираните разпоредби. Становището на дисциплинарния съвет е възприето от органа по назначаването, видно от поставената резолюция (л. 52 от делото). Дисциплинарното производство е завършило с издаване на оспорените в първоинстанционното производство заповеди с които на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. и служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДсл. Като конкретни мотиви дословно са повторени констатациите от становището на дисциплинарния съвет. При така установеното от фактическа страна правилно решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Не е спазена императивната разпоредба на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДС - липсва описание на извършените нарушения, дата и място на извършването им и обстоятелствата, при които са извършени. Не са конкретизирани и служебните задължения, които са нарушени от служителя виновно. Посочените нарушения водят до невъзможност да се установи неизпълнението на задълженията от страна на държавния служител, което обуславя и незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователно е касационното възражение, че описанието на деянията, за които Хаджиев е наказан, се съдържа в документите, част от административната преписка, и изводът за липса на мотиви е необоснован. Това възражение е обсъдено в обжалваното решение и съдът правилно е приел, че мотивите биха могли да се съдържат в подготвителните документи по издаване на административния акт, но в случая констатациите в заповедта възпроизвеждат дословно становището на дисциплинарния съвет, в което деянията са описани общо и без да са индивидуализирани по време, място и обстоятелства на извършването им. Събраните в административното производство писмени доказателства не могат да заменят липсата на описаните по-горе задължителни реквизити. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая това не е направено. Събраните по административната преписка доказателства не могат да заменят липсата на мотиви в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Предназначението на доказателствата е да установят, че посочените и описани, в съответствие с чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., в заповедта дисциплинарни нарушения, действително са извършени. Ето защо доводите на касатора, че събраните в дисциплинарното производство доказателства заместват мотивите за налагане на дисциплинарното наказание, са неоснователни. Доводите в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на целта на закона не следва да се обсъждат. Касационните основания за отмяна на постановеното решение са изчерпателно посочени в чл. 209 от АПК, като само административният, но не и съдебният акт може да бъде незаконосъобразен като постановен в несъответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Твърденията на касатора, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 94 от ЗДСл., е неоснователно. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и в решението на дисциплинарния съвет не е посочена дори една конкретна дата на извършено нарушение, поради което не може да бъде извършена проверка за спазване на преклузивните срокове за налагане на дисциплинарното наказание - двумесечен от узнаването и едногодишен от извършване на нарушенията. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, а доводите на касатора за противното са неоснователни. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,