Решение № 10935 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2018 г.

Решение № 10935 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Гърова, срещу решение № 1609/12.07.2018 г. по адм. дело № 1230/2016 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-160-2600/8648/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подаденото от ВПК "Агротехникасервиз 94" заявление за подпомагане по СЕПП и НР1, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - ВПК "Агротехникасервиз 94, чрез процесуалния му представител адвокат А. Цочева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ВПК "Агротехникасервиз 94 срещу уведомително писмо изх. № 02-160-2600/8648/02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 228 010, 50 лв. и по НР1 – за сумата от 15 646, 40 лв. По допустимостта на жалбата има произнасяне на ВАС, като с определение № 16011/28.12.2017 г. по адм. дело № 11234/2017 г. тричленният състав на трето отделение е приел, че срокът за обжалване започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. След връщане на делото, Административен съд-Пловдив е извършил цялостен контрол на атакуваната част от уведомителното писмо, като е събрал административната преписка, касаеща процесните блокове на земеделско стопанство. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в законоустановената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. По заявлението на земеделския производител са извършени кръстосани административни проверки, от които е установено, че ВПК "Агротехникасервиз 94" е заявил площи, които са неподдържани и са недопустими за подпомагане. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, в която е посочено, че за БЗС № 36498-311-24; № 36498-311-25; № 36498-311-26 и № 36498-311-27, наддекларираната площ в уведомителното писмо не е правилно изчислена, тъй като части от тях отговарят на изискванията на Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /отм., но действаща към датата на издаване на акта/. Съдът е кредитирал заключението по СТЕ, като е приел, че частичната допустимост на парцелите се отразява на процентите на наддеклариране, посочени от ДФЗ. Прието е, че административният орган не е събрал доказателства за относимите факти и е постановил акта си в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/2010 г. (отм.); , поради което е стигнал до извод за незаконосъобразно отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1 и е отменил уведомителното писмо в тази му част. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил приложимото право във връзка с оспорването на административния акт - Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК и Наредба № 5/2010 г. (отм.);. Предвид това и обстоятелството, че от заключението по изслушаната по делото експертиза се установяват различни от приетите от административния орган, размери площи, като недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1 /за БЗС № 36498-311-24 е прието от ДФЗ наддеклариране в размер на 100. 48 ха, а според вещото лице – 40. 19 ха; за БЗС № 36498-311-25 – ДФЗ – 126. 42 ха, а ВЛ – 31. 60 ха; за БЗС № 36498-311-26 от ДФЗ – 50. 15 ха, а ВЛ е определило 10. 03 ха и за БЗС № 36498-311-27, прието от ДФЗ наддеклариране от 1. 88 ха, а от вещо лице 1. 74 ха/, правилно е отчетено, че това променя направеният краен извод за наличието на основание за пълен отказ на поисканото по тези две мерки подпомагане, в конкретно приложимата хипотеза по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Поради това законосъобразно съдът е отменил обжалваното уведомително писмо. Съдебно-техническата експертиза е приета в съдебно заседание на 03.07.2017 г. в присъствието на страните и не е оспорена от страна на ДФЗ. Административният съд е обсъдил неоспореното заключение по изготвената и приета експертиза заедно с всички доказателства, включително и писма на МЗХ и заповед № Рд20-54/31.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с което са оставени без уважение два броя жалби от ВПК "Агротехникасервиз 94" срещу отказ на ДФЗ за изплащане на финансова помощ по СЕПП и НР1. В заповедта на министъра е посочено, че заявените от кандидата площи за 2010 г. попадат в частта от територията на страната извън извършено през годината самолетно заснемане и за които МЗХ не разполага с актуална за кампанията цифрова ортофото карта, която да бъде дешифрирана. Посочено е още, че актуализацията на СИЗП и на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2010 г. е извършена чрез масирани теренни проверки, включително и на заявените от кандидата физически блокове. Тази теза се поддържа и в касационната жалба. Доказателства обаче за извършени теренни проверки по делото не са представени. Твърдението на касатора се опровергава и от представеното заключение на вещото лице, което след извършена проверка в МЗХ е установило, че през 2010 г. няма извършени теренни проверки за процесните БЗС, нито проверки на място. След като няма самолетно заснемане на оспорените парцели, нито теренни проверки, не става ясно по какъв начин административният орган е достигнал до извод за недопустимост на заявените от кандидата БЗС. Заключението е кредитирано от съда, при което послужило за обосновка на направените фактически и правни изводи. Предвид констатираните от вещото лице различия в допустимата площ, липсата на теренни проверки за 2010 г. и актуални сателитни изображения, индицира необоснованост на приетото от ДФЗ, че за процесния период кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В случая процесните площи са определени като попадащи в недопустим за подпомагане слой за кампания 2010 г. въз основа на ортофото и сателитни изображения, без да са налице доказателства, че данните са относими към 2010 г., има ли самолетно заснемане или са извършени теренни проверки. При липсата на актуална геореферентна графична база за 2010 г., и извършена на място теренна проверка, /доколкото процесните площи не са попаднали в обхвата на извършените 5% проверки на място за 2010 г./, според разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г., те е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2010 г. не са отговаряли на изискванията за подпомагане. В тежест на издателя на административния акт е било да докаже твърдените факти в оспореното писмо. Такива доказателства от страна на ДФЗ не са представени в производството. Поради това, като е съобразил наличието на данни за различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи, доколкото земеделският производител би получил подпомагане по подаденото заявление по СЕПП и НР1 в приложимата хипотеза по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., /при която разликата е повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20% от определената площ, налагаща санкция на установените недопустими площи в удвоен размер, а не пълен отказ по заявеното подпомагане/, правилно съдът е отменил уведомителното писмо и е изпратил преписката на ДФЗ, със съответни указания по тълкуването и прилагането на закона. Още повече, че в чл. 8 и сл. от Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.); са въведени редица общи и специални условия за допустимост на подпомагането, които трябва да бъдат посочени конкретно, в противен случай земеделският производител не може да се защити срещу констатациите на административния орган, а съдът - да извърши проверка за тяхната законосъобразност. При липсата на доказателства за допустимостта или не на парцелите, заявени за подпомагане от ВПК "Агротехникасервиз 94" за кампания 2010 г., административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице, установяват некоректното определяне на допустимите за подпомагане площи от процесните парцели. Така, доколкото установената по делото фактическа обстановка, сочи на неправилност на констатациите на административния орган, послужили като основание за издаване на атакувания отказ за подпомагане, а оттам и на атакувания административен акт, законосъобразно съдът е приел, че този акт следва да бъде отменен, като с оглед естеството му и на основание чл. 173, ал. 2 АПК - че след отмяната делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Размерът на последното, с оглед своевременно предявеното от касатора възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на спора следва да бъде намален от съда, до размера на сумата от 1000 лв., която Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да му заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение