Решение № 5996 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2019 г.

Решение № 5996 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Боев, [населено място], чрез проц. си представител адв. Н. Тачева, против решение № 1831/18 март 2019 г., постановено по адм. д. № 6542/2018 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Боев против заповед № РА-30-182/14 май 2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Дървена постройка върху тераса към апартамент № 1", находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2033 по КККР, одобрена със заповед от 2010 г. като извършен без строителни книжа и разрешение за строеж. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От събраните по делото писмени доказателства и предвид заключението на СТЕ първоинстанционният съд е формирал аргументиран извод, че съобразно характеристиките на построеното се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не за преместваем обект и строежът, предмет на оспорения административен акт, е пета категория, съобразно визираното в чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ. В тази връзка законосъобразно е преценено, че за процесния строеж не са налице валидни строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, предвид което строежът е изпълнен в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Решаващият съд, относно наличие на търпимост на строежа, е приел, че същият не попада в приложното поле на § 16 и § 127 ПЗР на ЗУТ, който извод този съд изцяло споделя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Столична община следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав