Решение № 5541 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение № 691 от 07.01.2026 г., постановено по адм.д. № 6505/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците – Л. М. В., В. С. Ж. и М. А. К., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. По делото е депозирана и частна жалба от Л. М. В., В. С. Ж. и М. А. К. против постановеното по делото определение № 6274 от 16.02.2026 г., с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № САГ25-РА53-503/29.07.2025 г. на кмета на Столична община, с която е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - план-извадка по чл. 133 ЗУТ за изменение на план за регулация на УПИ II – за парк, кв. 187а, м. „Южен парк“, в обхвата на имоти 68134.1007.1925 и 68134.1007.1926 по КККР, район „Триадица“, план за застрояване на новообразуван УПИ III-1925,1926 „за ЖС и ТП“ и изменение на плана за улична регулация от о.т. 357 – о.т. 13, м. „Кръстова вада“ и м. „Южен парк – IV част“ и връща административната преписка на кмета на Столична община за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение, като определя едномесечен срок от влизане в сила на решението. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По делото безспорно е установено, че със заповед № РА50-559/14.07.2020 г. на Главния архитект на Столична община е разрешено служебно да се изработи ПУП – изменение на план за регулация на УПИ II-за парк, кв. 187а и план-схеми по част „Канализация“ с цел обезпечаване на предвиденото преминаване на канализационен колектор по ул. „Хенрих Ибсен“, във връзка с изграждане на канализационна мрежа и необходимите съоръжения на район „Триадица“. Трасето на колектора е разположено в съществуващата на място ул. „Хенрих Ибсен“, в участъка от ул. „Никола Крушкин-Чолака“ до задънена улица при о.т. 468 и засяга поземлени имоти в т.ч. и ПИ с идентификатори 68134.1007.1925 и 68134.1007.1926. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че за процесните имоти, с действащия регулационен план, няма самостоятелен урегулиран УПИ, като преобладаваща част от тях, по предвижданията на действащия РП, попадат в УПИ – II за парк, кв. 187а, м.“Южен парк“, а останалата част – 11 кв. м от ПИ с идентификатор 68134.1007.1925 е в територия, отредена за алея. С искането за разрешаване на изработване на проект план – извадка за изменение на ПУП – ПР и изработване на ПЗ се предвижда изменение на ПР с отреждане за двата имота на нов УПИ III-1925,1926, в кв. 187а, м. „Южен парк“ и ПЗ, като предвиденото ново застрояване е съобразено с нанесения в скицата – предложение сервитут за канал. При тези данни изводът на съда, че ПИ с идентификатори 68134.1007.1925 и 68134.1007.1926 по КККР на гр. София попадат в обхвата на заповед № РА50-559/14.07.2020 г. на Главния архитект на Столична община, е незаконосъобразен и необоснован. Изработването на служебен проект за изменение на план за регулация в посочения териториален обхват с предвидено преминаване на канализационен колектор в т.ч. и през ПИ с идентификатори 68134.1007.1925 и 68134.1007.1926 по КККР не обосновава наличие на хипотезите на чл. 133 ЗУТ, тъй като със служебната разработка не се променя нито плана за регулация относно границите на УПИ II за парк, нито се предвижда изработване на план за застрояване. Със заповед № РА50-559/14.07.2020 г. на Главния архитект на Столична община, която не е приложена по делото, но в касационната жалба липсват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за което съдът не следи служебно – чл. 218 АПК, е разрешено служебно да се изработи ПУП – изменение на план за регулация на УПИ II-за парк, кв. 187а и план-схеми по част „Канализация“ с цел обезпечаване на предвиденото преминаване на канализационен колектор по ул. „Хенрих Ибсен“, във връзка с изграждане на канализационна мрежа и необходимите съоръжения на район „Триадица“. Този факт не се оспорва от страните, като в депозираната пред първоинстанционния съд жалба оспорващите заявяват, че имотите попадат в обхвата на РА50-559/14.07.2020 г., с която е разрешено промяна на предназначението на УПИ II „за парк“ в „за парк и инженерна инфраструктура“, с оглед предвиденото преминаване на канализационен колектор по ул. „Хенри Ибсен“ от т. В31 до Р III 281. При тези данни изводът на съда за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон, е незаконосъобразен и необоснован. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотите на заявителите не са предмет на решението, с което служебно се допуска да се изработи проект за изменение на ПУП. Съгласно чл. 133, ал. 1 ЗУТ в процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план. В случая служебно изработвания проект за ПУП има за предмет изменение на план за регулация относно прокарване на елементи на техническата инфраструктура, поради което проектът не може да се процедира като план-извадка по реда на чл. 133 ЗУТ, при което и преценката за наличие на изискванията на чл. 135, ал. 3 ЗУТ е безпредметна. Незаконосъобразен е изводът на съда, че административния орган разширява обхвата на проверката по направеното искане. Главният архитект е обвързан от депозираното заявление за допускане изработване на проект за изменение на ПУП – план извадка и същият се произнася именно по него. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата против оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора, частната жалба на Л. М. В., В. С. Ж. и М. А. К. против постановеното по делото определение № 6274 от 16.02.2026 г., с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъдят Л. М. В., В. С. Ж. и М. А. К. да заплатят на Столична община сумата 103 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. 222, ал. 1 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,