Решение № 10653 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2016 г.

Решение № 10653 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Р. Г., гр. С., ул. "В." №... срещу Решение № 4309 от 22.06.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 9269/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Г. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 15001-1 от 30.07.2015 г. на орган по приходите в Столична община, с който за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 107,69 лв. и лихви 12,21 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 110,47 лв. и лихви - 13,92 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - К. Р. Г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не се е произнесъл по искането на касатора за обявяване на нищожността на акта и не е разгледал всички доказателства по делото и всички изложени от касатора съображения. Не е обсъдил липсата на основания за издаване на акта по чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и не е отчел неспазването на процедурата по издаване на акта.

Съдът не е обсъдил наличието на три документа в преписката, от които е видна липсата на основание за издаване на акта - писмо, изх. № СО-15-9401-103 от 18.05.2015 г. на директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община и писмо, изх. № 06-МДТ-Т-6 от 24.07.2015 г., на директора на Дирекция "Общински приходи".

Съдът не е обсъдил факта, че първоначалното преизчисляване на размера на данъка и таксата е извършено от служител на общината преди получаване на информация от трето лице, че в писмото на Направление "Архитектура и градоустройство" не е посочен вида на конструкцията на сградата - М1 или М3, както и че не са му предоставени каквито и да било документи или данни, които да обосноват приетия вид на конструкцията. Съдът не е обсъдил и довода, че фактически е налице повторно установяване на задълженията, което не може да стане с акт за установява на задължения по декларация, а само с ревизия.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Д. П., Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Общински приходи" в Столична община, счита същата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт И. И..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Непроизнасянето по цялото искане не е касационно основание, а следва да бъде отстранено по реда на допълване на решението. Наред с това съдът не е намерил основания за нищожност на акта. При несъответствие между декларираното и фактическото положение органът е преизчислил задълженията. Видно от заключението на вещото лице задълженията за данък и за такса са изчислени правилно.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За са постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. К. Р. Г. и Т. К. Г. са собственици на по S ид. ч. от недвижими имот, находящ се в гр. С., ул. "В." №..., представляващ две жилища, лятна кухня, гараж и учебен кабинет - нотариален акт № 141 от 17.10.2003 г., том I, рег. № 2368, дело № 136/2003 г.

2. На 28.12.2007 г. Т. Г. подава декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за процесния имот като декларира конструкция М1. Към декларацията са приложени сертификат за енергийна ефективност от 30.11.2007 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на нов строеж № 155 от 20.06.2006 г.

3. На 3.06.2014 г. служител в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" съставя Протокол № 1052, в който сочи, че поради неправилно деклариране на конструкцията на сградата по декларация от 28.11.2007 г. следва да бъде преизчислен данъка и таксата за 5 години.

4. На 3.06.2014 г. орган по приходите в Столична община - служител на длъжност "старши инспектор", издава Акт за установяване на задължения по декларация № 14024, с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради невнесен данък и такса, за периода 1.01.2009 г. -31.12.2013 г. установява задълженията на г-н Г. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за собствената му част от имот, находящ се на ул. "В." №....

5. На 8.07.2014 г., с Решение № МДТ-РД-22-01-24, директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община отменя Акт за установяване на задължения по декларация № 14024 и връща преписката на органа за ново произнасяне.

6. На 11.09.2014 г. в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" постъпва писмо от директора на дирекция "Общински строителен контрол" в направление "Архитектура и градоустройство", с което се сочи, че сградата, находяща се ул. "В." №... е изпълнена от монолитна конструкция с носещи стоманобетонови конструктивни елементи и тухлени стени.

7. На 28.11.2014 г. Т. Г. подава декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която като конструкция на обекта сочи М3.

8. На 13.11.2014 г. орган по приходите в Столична община - служител на длъжност "старши инспектор", издава Акт за установяване на задължения по декларация № 14039, с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради невнесен данък и такса, за периода 1.01.2009 г. -31.12.2013 г. установява задълженията на г-н Г. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за собствената му част от имот, находящ се на ул. "В." №....

9. На 17.12.2014 г., с Решение № МДТ-РД-01-02-8 директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община оставя без разглеждане жалбата на г-н Г. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 14039 и прекратява административното производство поради просрочие на жалбата.

10. На 30.07.2015 г., орган по приходите в Столична община - служител на длъжност "старши инспектор" в Дирекция "Общински приходи", издава Акт за установяване на задължения по декларация № 15001-1, с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК - поради невнесен данък и такса, установява за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 107,69 лв. и лихви - 12,21 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 110,47 лв. и лихви - 13,92 лв. за собствената част от имот, находящ се на ул. "В." №....

11. На 12.08.2015 г. г-н Г. оспорва Акт за установяване на задължения по декларация № 15001-1 пред директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси".

12. В срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган не се произнася.

13. На 10.09.2015 г. г-н Р. подава жалба в съда срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 15001-1.

14. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-09-622 от 3.06.2015 г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 4, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, с която определя общинските служители, които да упражняват правомощията на орган по приходите. Между определените служители са и тези, които заемат длъжността "старши инспектор" в Дирекция "Общински приходи".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че предметът на спора е относно законосъобразното определяне на размера на данъка и на таксата. Кредитира заключението на вещото лице и с оглед на останалите доказателства по делото приема, че г-н Г. безспорно е задължено за данъка и таксата лице, като не са налице основания за освобождаване от данък на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 ЗМДТ, тъй като сградата е въведена в експлоатация след 1.01.2005 г. и има сертификат за енергийна ефективност клас за енергопотребление "А". Приема, с оглед на писмото на Направление "Архитектура и градоустройство" и заключението на вещото лице, че размера на таксата и на данъка са правилно установени с оглед на промяната на конструкцията на сградата от М1 на М3.

Съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а в хода на съдебното производство на жалбоподателя е предоставена възможност да ангажира исканите доказателства.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата на г-н Г..

Изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от два порока - противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на тези пороци, са свързани с необсъждането от съда на релевантни, според него, факти и обстоятелства. Необсъждането от съда на релевантни факти и обстоятелства е една от проявните форми на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Но за да е налице порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила е необходимо необсъжданите факти и обстоятелства действително да са относими към предмета на спора.

Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил довода му за нищожност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация. За да е нищожен един административен акт е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Това значи да е издаден от некомпетентен орган, да не е в исканата от закона задължителна писмена форма, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. Другите пороци не водят до нищожност, а до унищожаемост.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът действително не е посочил изрично, че оспореният акт е валиден. Но видно от мотивите на съдебното решение съдът надлежно е приобщил и приел за релевантен факт Заповед № СО-15-РД-09-622 на кмета на Столична община, с която в изпълнение на правомощията си по чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ кметът е определил общинските служители, които да упражняват правомощията на орган по приходите и с оглед на това да издават акт за установяване на задължения по декларация. О. А. за установяване на задължения по декларация № 15001-1 е издаден от общински служител, който е определен от кмета на общината да осъществява правомощията на орган по приходите. С оглед на това актът е издаден от компетентен орган. Актът е и в исканата от закона писмена форма. С него не се нарежда явно престъпление и той няма невъзможен предмет, нито се основава на нищожен акт. Тези обстоятелства не са били спорни по делото и са надлежно доказани.

Що се отнася до доводите на касатора, изложени в жалбата, с която е сезирал първоинстанционния съд, следва да се посочи, че сочената фактическа обстановка - стр. 2 - 6 на жалбата, е относима за Акт за установяване на задължения по декларация № 14039, а не за акт № 15001-1. Акт № 14039 е предмет на оспорване по друго административно дело. К. А. № 14039 са относими и изложените на стр. 6 и 7 от жалбата "допуснатите недостатъци при издаване на оспорения АУЗД". Относими към Акт № 15001-1 са единствено доводите изложени на стр. 8 и 9, а те са за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, 5 и 7 АПК, както и за нарушение на чл. 5 ДОПК.

Освен, че сочените пороци, дори и да на налице, не могат да обосноват нищожност на оспорения акт, те не са и осъществени. Видно от Акт № 15001-1 той съдържа фактически и правни основания. Съдържа и информация за това пред кого може да се обжалва. Вярно е, че е посочена Столична община, а Столична община не е горестоящ административен орган на органа по приходите, но тази непрецизност на акта няма отношение към неговата законосъобразност, още по-малко валидност. Тя би могла да има отношение към упражняването на правото на оспорване, което в случая надлежно е упражнено. Що се отнася до твърдяното нарушение на чл. 5 ДОПК то видно от съдържанието на довода той отново е относим за Акт № 14039, а не за оспорения в това производство Акт № 15001-1, защото Акт № 15001-1 е издаден след подаването на декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 28.11.2014 г., т. е. издаден е след направената от съпругата на касатора промяна в декларацията.

Видно от изложеното доводите на касатора за нищожност на Акт № 15001-1 са неоснователни. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е валиден и това, с оглед на доказателствата по делото, не е било спорно, поради което не е и излагал нарочни мотиви.

Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил липсата на основание за издаване на Акт № 15001-1. Видно от оспорения акт той съдържа фактически и правни основания. Правното основание е чл. 107, ал. 3 ДОПК като изрично е уточнено, че става въпрос за неплатено в срок задължение. Актът съдържа и подробни фактически основания, както досежно основанието, така и досежно размера на задължението. Съдът, при преценка на законосъобразността на акта е отчел именно изложеното като фактически и правни основания в акта и е ценил доказателствата по делото в техния контекст. С оглед на това довода на касатора за необсъждане липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт е неоснователен.

Доводите, свързани с твърдяното преизчисляване на данъка и с непредставянето на информация относно изменението на данъка са изцяло неотносими към оспорването на Акт № 15001-1, защото задължението за 2014 г., което е предмет на установяване с този акт нито е преизчислявано, нито актът е постановен, без касаторът да е информиран за изменението на размера на задълженията. Отново касаторът използва доводи, относими вероятно към оспорването на Акт № 14039, за да обоснове неправилност на съдебното решение, което се произнася по законосъобразността на Акт № 15001-1. Акт № 15001-1 е издаден след като съсобственикът на г-н Г. подава данъчна декларация, с която декларира промяна на конструкцията на притежаваната сграда. Следователно, самият собственик на имота е декларирал променената конструкция и за никаква липса на информация и непредоставяне на информация в случая не може да става въпрос.

Същото е относимо и за твърдяните необсъдени от съда "три документа", които касаторът счита, че обосновават отношение на данъчната администрация към него. Преди всичко следва да се посочи, че твърдяните "три документа", така, както са описани от касатора в касационната жалба са фактически два. Първият е писмо, изх. № СО15-9401-103 (5) от 18.05.2015 г., на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", с което той изисква от началника на отдел "Местни данъци и такси" - Подуяне издаването на акт за установяване на задължения по декларация на г-н Г. във връзка с негово искане. Вторият е писмо, изх. № МДТ-94-Т-6 (4) от 24.07.2015 г., с което директорът на дирекция "Общински приходи" уведомява г-н Г. за резултата от извършена проверка по негов сигнал като го информира, че за задълженията за 2014 г. и 2015 г. ще бъдат издадени актове за установяване на задължения по декларация, за да може касаторът да ги обжалва по административен и съдебен ред. Тези писма са неотносими към оспорения в настоящото съдебно производство Акт № 15001-1, тъй като не са фактическо и правно основание за неговото издаване.

С оглед на горното и този довод на касатора за неправилност на съдебното решение е неоснователен.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, направил обосновани въз основа на тях фактически изводи, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът следва да осъди г-н Г. да заплати на Столична община - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд