Решение № 13069 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. З. Бояджиева срещу решение 2259/05.04.2024 г., постановено по адм. дело 5317/2022 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отменено решение РТД 3000-1054/18.05.2022г./32-161319 на посочения по горе директор и преписката е върната на директора на ТД Митница Пловдив за ново произнасяне съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател решението на съда е немотивирано, като превратно са тълкувани фактите и обстоятелствата, имащи отношение към спора. По подробно изложени доводи се оспорва извода на съда, че разделянето на партидата внесени стоки на отделни части, всяка от които е третирана по различен начин, без органът да изложи мотиви за това, е в противоречие с изискването за доказване и оценка на партидата внесени стоки съгласно чл.75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент. Касаторът се позовава на законодателни текстове и константна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и общите правила за определяне на митническата стойност на стоките, регламентирани в Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). Сочи се в касационната жалба, че анализът на конкретните търговски отношения, както и обстоятелството, че вносителят продава на загуба, не трябва да бъде формален, а да се отчита многообразието, сложността и продължителността на търговските отношения между вносителя и търговската верига Лидл. Касаторът твърди, че митницата е анализирала това обстоятелство, като било отчетено еднообразието на сделките при вноса и късата верига за доставки, състояща се само от трима участници: продавач от Турция + купувач = вносител в ЕС + краен клиент (Лидл). Според касационния жалбоподател след като митницата е анализирала тези отношения не е приела за коректна и достоверна декларираната при вноса висока покупна цена в Турция като база, въз основа на която да изчисли митническата стойност. Касаторът се позовава на решение по дело С 308/19 и на Директива (ЕС) 2019/633, чиято цел е да се защитят по слабите партньори във веригата за доставки от по силните големи стопански субекти (търговските вериги). Като нелоялни търговски практики касационният жалбоподател счита действията, които се налагат едностранно от единия търговски партньор на другия. Твърди, че събраните по делото доказателства са били превратно преценени от съда, като по този начин съдът не е разкрил обективната истина, не е изяснил релевантни за спорното право факти и доказателства, както и превратно е тълкувал тези, които е поставил на обсъждане и е базирал решението си на предположения. В голяма част от касационната жалба са изложени установените по делото факти и обстоятелства с твърдения за законосъобразно проведено административно производство и за аргументирано решението на митническия орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди решението на директора на ТД Митница Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В проведено съдебно заседание подадената касационна жалба се поддържа от юриск. С. Димитрова. Ответникът по касационната жалба ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия с посочен съдебен адрес в гр. София чрез процесуалния си представител адв. Г. Горанов, в депозираните по делото писмено становище срещу касационната жалба и писмени бележки, я оспорва и моли обжалваното решение правилно, да се остави в сила. Представя за сведение на съда молби и решения на директора на ТД Митница Пловдив по аналогични случаи. Претендира се присъждане на разноски в размер на 300 лв., посочен в представения списък за разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура в представено писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: След обсъждане на установените в хода на административното производство факти и обстоятелства, представените по делото доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза, първоинстанционният съд е приел, че приложимата правна уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото чл. 1, § 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 (Делегиран регламент) съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. Съгласно чл. 75, § 2 от Делегирания регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорената стойност, посочена в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и тази митническа стойност е по висока от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. В тази връзка съдът е посочил, че тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Обсъдено е в решението и чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент, съгласно който вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, § 2, буква в) от този кодекс, а съгласно втора и трета алинея от цитираната разпоредба неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. За безспорно съдът е приел, че вносителят ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно текста на член 75, § 5, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Делегирания регламент, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс. В тази връзка, по отношение на доказателствата, които трябва да се представят от вносителя пред митническия орган е приел за относимо даденото в решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз тълкуване на чл. 75, § 5 от Делегирания регламент и по конкретно разясненията по т. 81 и т. 82. Първоинстационният съд е приел, че за поставените с процесната декларация под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни плодове, в това число лимони жълти пресни Enderdonat (стока 1) - 924 кутии с нето тегло 14 440 кг., с произход от Турция, с код по КН: 08055010, и декларирана митническа стойност 24 884,13 лева, преизчислена в Евро/100 кг на 88,11 Евро/100 кг., са представени доказателства за произход на стоките - сертификат за движение EUR.1. Представени са и документи за извършените разходи по придобиването им, вкл. транспортни разходи до границата на ЕС, транспортни разходи след въвеждане в ЕС, разходи за представителство пред БАБХ и митническо представителство, като тези разходи са общи за цялата партида. Изложени са от съда мотиви, че съгласно чл. 73, б. а от Делегирания регламент, партида означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един единствен код по Комбинираната номенклатура. Според решаващия състав стоките са декларирани в една митническа декларация, с код по КН: 08055010 и с произход Турция, поради което същите са от една партида, докато с процесното решение митническият орган е разделил партидата внесени стоки - пресни лимони с нето тегло 14 440 кг. на две части - стока 1 пресни лимони с нето тегло 8500 кг., продадена на търговска верига Лидл - Румъния на цена от 104,36 евро/100 кг, която е прието, че е по-висока от цената на придобиване ведно с допълнителните разходи и нова стока 3 от същата партида пресни лимони с нето тегло 5940 кг., за която е установено, че е продадена на същата търговска верига на цена по-ниска от цената на придобиване. Разделянето на партидата внесени стоки на две отделни части, обозначени в решението като стока 1 и стока 3, всяка от които е третирана по различен начин, според съда е в противоречие с чл. 75, § 5, ал. 1 във връзка с чл. 73, б. а от Делегирания регламент, при което са постановени различни решения, като в една част се освобождава депозита, а в другата част е постановен отказ от възстановяване. Структурата на митническото решение според състава трябва да следва тази на подадената митническа декларация, в която вносителят е декларирал една стока, с един и същ код по КН и произход от Турция, като отразяването на процесните стоки в представената електронна фактура TR 1.2 на отделни редове не променя извода, че същите са от една партида по даденото в чл. 73, б. а от Делегирания регламент определение. Именно по отношение на тази партида според съда е дължима преценката дали е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегирания регламент. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че при издаване на оспореното митническо решение е допуснато нарушение на материалния закон, поради което го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по претендираното възстановяване на депозита по посочения внос. Обжалваното решение е правилно постановено. Както правилно посочва и съда, правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, посочени в решението му. Относимо за процесния казус е решение от 21.09.2023 г. по дело С 770/21 г. на СЕС. С цитираното решение е дадено тълкуване на чл. 75, § 5 от Делегирания регламен за допълване на Регламент 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, като е изследван сходен внос от Турция и последващата му продажба на територията на ЕС Румъния. В решението на СЕС са изложени мотиви, че за целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за плодове и зеленчуци в чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. е предвиден механизъм входна цена, която се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита. Съдът е посочил, че тези мита са толкова по високи, колкото по ниска е стойността на вноса. В т. 61 от решението е прието, че чл. 75, § 5 от Делегирания регламент изисква правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, да бъде потвърдено в зависимост от условията за освобождаване на партидата, съгласно определението на това понятие в чл. 73, б. а от Делегирания регламент, а не с оглед на продажбите на митническата територия на Съюза на стоки, които не са част от посочената партида. Няма спор между страните по делото, че дружеството вносител е декларирало под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление стоки - пресни лимони с произход от Турция, с нетно тегло 14 440 кг., код по КН 0805501010 и декларирана митническа стойност в размер на 24 884,13 лв., преизчислена в Евро/100 кг. на 88,11 Евро/100 кг., определената от ЕК за деня входна цена е 54,30 евро/100 кг., т.е несъответствието е повече от 8 %, което е основание за внасяне от дружеството на обезпечение Декларирано е и приложението на метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за процесния внос е платено обезпечение в размер на 621,32 лв. Въз основа на представените от дружеството доказателства, потвърждаващи коректността на декларираната митническа стойност съгласно изискванията на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент е прието, че за част от партидата с нето тегло 8500 кг. са налице условията з,а освобождаване на предоставеното обезпечение и част от внесения депозит, преизчислен в размер на 365,736 лв. е освободен. За останалото количество от партидата по стоката 1 от пресни лимони с общо нето тегло 5940 кг. е прието, че представените доказателства не потвърждават коректността на декларираната митническа стойност, създадена е нова стока 3 и внесеното за това количество обезпечение, преизчислено в размер на 255,59 лв., на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е задържано за заплащане на вносно мито. Процесната стока е декларирана в една митническа декларация, с един код по КН и е с произход Турция, поради което е от една партида. В тази връзка, правилен и в съответствие с даденото в чл. 73, б. а от Делегирания регламент определение за партида е достигнатият от първоинстационния съд извод за незаконосъобразно разделяне на процесните стоки от една партида на две части. Към така обособените от митническия орган две части са приложени различни критерии и са приети противоречиви решения - за първата част по отношение на стока 1 с нето количество 8500 кг. депозитът е освободен, а за втората част, със създаването на нова стока 3 с нето количество 5940 кг. е поставен отказ за освобождаване на обезпечението. Този подход на митническите органи е в противоречие с изискването на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент за доказване на обстоятелството, че партидата е освободена съгласно условията, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и в този смисъл първостепенният съд правилно е приел, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно и е уважил искането на дружеството за неговата отмяна. Обжалваното решение съответства и на съдебната практика на ВАС, Първо и Осмо отделение по адм. дела 7468/2021 г., 2494/2022 г., 3277/2024 г., 4785/2024 г., 4805/2024 г., 5859/2024 г., 6204/2024 г. и др. Неотносима е посочената от касатора съдебна практика по разгледани пред ВАС спорове между същите страни. Съдебните решения по цитираните дела са постановени при сходни фактически установявания, но в нито едно от тях не е установено, че при вноса декларирана под един номер в митническата декларация с едно количество и описание стока е разделена, според това на каква цена е продадена. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 300 лв. за касационната инстанция съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК от адв. Г. Горанов. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение