Решение № 9895 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2020 г.

Решение № 9895 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Андела" АД, гр. Б., чрез процесуален представител, срещу решение № 250/17.02.2020 г. по адм. д. № 2355/2019 г. на Административен съд – Б., с което отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-501-0344957/19.09.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Б., Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че след проверката е констатирано подаването на информация за постъпилите количества горива, но същата не е в пълен размер поради технически проблем от обективен характер и съдът не е взел под внимание това обстоятелство. Счита, оспорената заповед е немотивирана и не е съобразено, че за процесния период захранването с електроенергия е прекъсвано 7 пъти, в резултат на което софтуерът DFS е спрял да функционира. Подчертава, че неправомерното му поведение не е системно, както и, че наложената ПАМ не съответства на целта по чл. 22 от ЗАНН. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" гр. Б. не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС - Б. е законосъобразността на Заповед № ФК-501-0344957/19.09.2019 г. на Началник-отдел "Оперативни дейности" гр. Б., Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект - ведомствена бензиностанция, находящ се в гр. Б., кв. Горно Е., кариера, стопанисван от "Андела" АД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 118, ал. 6 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена след извършена проверка на 10.09.2019 г. в 14,40 часа в обект - ведомствена бензиностанция, находящ се в гр. Б., кв. Горно Е., кариера, стопанисвана от "Андела" АД. За направените констатации е съставен протокол № 0344957/10.09.2019 г., в който е отразено, че при извършена съвместна проверка от органите на МВР, Агенция "Митници" и Пожарна безопасност на посочения търговски обект е установено наличието на два резервоара, както следва: резервоар № 1 - за газьол Е5, с вместимост 32'058 литра; резервоар № 2 - газьол Е6 с вместимост 10'294 литра. Констатирано е, че горивото от резервоар № 1 се ползва за вътрешно потребление за дейността на дружеството, а горивото от резервоар № 2 освен за вътрешно потребление се ползва и за продажби с отложено плащане. Описани са изведените отчети - Z; EMC и от броячи, както и е установено наличието на дистанционна свързаност с НАП, но прекъсната връзка между НИС и ЦРУ. Посочено е, че за периода от 05.07.2019 г. до 09.09.2019 г. дружеството е получавало доставки на гориво, за които не е спазен реда и начина за изпращане на данни към НАП. Въз основа на констатациите в протокола е издадена оспорената заповед № ФК-501-0344957/19.09.2019 г., с която е наложена ПАМ: запечатване на стопанисвания от "Андела" АД търговски обект – ведомствена бензиностанция и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Освен на посочената нередност, органът се позовал на установеното при проверката, че монтираното и работещо в обекта ЕСФП модел "DATECS$ FP2000 KL, с ИН на ФУ DT509884 и ИН на ФП 02509884, регистрирано в НАП с № 4298233 не подава данни към НАП. В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на съдебно-техническа експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че в обекта на търговеца се използва софтуер за отчитане на зарежданията с гориво DFS на фирма "Вертинити" - П.. От базата данни на този продукт са извлечени доставените количества горива за периода 05.07.2019 г. - 09.09.2019 г., а именно - 463 доставки, индивидуализирани с дата, номер на документ, фирма, артикул, количество в литри, цена и сума. Според вещото лице, софтуерът не регистрира прекъсването на електрическото захранване, в резултат на което е извършена справка в дружеството - доставчик на електроенергия. От представения бюлетин за регистрираните в СДЗ П. прекъсвания по 20 кV "Кариера" ПС "М." за периода 05.07.2019 г. - 09.09.2019 г. са установени общо 7 прекъсвания на захранването, като това на 08.07.2019 г. е продължило 1 час и 27 мин, а всички останали са били от порядъка на няколко минути (от 1 до 7 мин). В обекта не се използва UPS за компютъра, на който е инсталиран софтуера DFS и при спиране на ел. захранването прекъсва и функционирането на софтуера и се преустановява подаването на информация към НАП. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При констатираното нарушение, изразяващо се в неподаването на данни към НАП за извършените доставки/продажби на течни горива, решаващият състав е взел предвид, че се касае за повече от 450 доставки, които не са отчетени надлежно. Поради това е приел, че неправомерното поведение на дружеството е системно. Според съда, целта за която се използва бензиновата колонка е без значение, тъй като нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС не обвързва подаването на данни с предназначението на доставката. Счел е още, че мотивите на заповедта напълно съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства – протоколи за извършена проверка, справки и приложения по ЗАДС и др., от които се установява, че нарушението е извършено от "Андела" АД. Посочил е също, че събраните доказателства оборват твърдението на дружеството, че е налице функциониращо фискално устройство за подаване на данни за постъпилите в обекта горива, както и, че информация за установяване на реалните доставки и отразяване на реалните обороти е била подавана. Решаващият състав не е възприел аргумента, че неподаването на данни е в резултат на прекъсване на електрическото захранване на обекта. В тази връзка той се е позовал на заключението на вещото лице по СТЕ, според което в процесния период е имало общо 7 прекъсвания на захранването, които не могат да се обвържат с неподаването на данни за над 400 доставки. В заключение първостепенният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, с оглед на което е отхвърлил предявената срещу нея жалба. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти, той е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимата разпоредба на чл. 118 ЗДДС в случая е тази на аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В случая мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е наложена за констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, б. "г" – неспазване на реда и начина за подаване на данни по дистанционна връзка с НАП. Неподаването на данни е изрично констатирано при извършената проверка в обекта на 10.09.2019 г., като в съставения протокол конкретно е посочено, че е прекъсната връзката между нивомерната измервателна система за обем на течни горива и централното регистриращо устройство на ЕСФП. При така установените факти, първостепенният съд правилно е приел, че не е спазено изискването, регламентирано в чл. 118, ал. 6 ЗДДС, а извършеното нарушение е основание за налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил обстоятелството, че след извършване на проверката е констатирано, че нивомерната измервателна система изплаща данни към НАП. Такива доказателства по делото не са ангажирани, а по аргумент от чл. 50, ал. 1 ДОПК съставеният протокол от орган по приходите при изпълнение на правомощията му е доказателство за установените от него факти и обстоятелства. Несподелила е и тезата, че оспорената заповед не е достатъчно мотивирана относно възприетото системно неизпълнение на задълженията на търговеца. В тази връзка при преценката на законосъобразното определяне на продължителността на срока за налагане на ПАМ първостепенният съд е изложил подробни съображения, включително и въз основа на заключението по СТЕ, в резултат на което е достигнал до обоснования извод, че налагането на ПАМ за срок от 14 дни е съразмерно на системното неправомерно поведение на търговеца. Именно като системни нарушения следва да се квалифицират ненадлежното отчитане на повече от 450 доставки при въведен грешен ЕИК. Ирелевантна за дължимата преценка е тезата в касационната жалба, че данни към НАП не са подавани поради прекъсване на електрическото захранване в обекта. В тази връзка обосновано първостепенният съд е кредитирал заключението по СТЕ, според което през процесния период е имало общо 7 прекъсвания на ел. захранването, но те не могат да се обвържат с неподаването на данни за над 450 доставки на гориво. Неоснователен е и доводът на касатора, че в обжалваното решение неправилно е интерпретирана липсата на издадено НП и възможността за заплащане на предвидената имуществена санкция. Основанието за прилагане на ПАМ не е обвързано с административно-наказателното производство, като чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Действително, нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС обуславя прекратяването на принудителната административна мярка със заплащането на глобата или имуществена санкция, но тази корелация е неотносима към преценката за законосъобразността на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Като е достигнал до извод, че предявената жалба е неоснователна и е отхвърлил същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение