Решение № 6466 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2014 г.

Решение № 6466 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ивелина Илиева, в качеството й на процесуален представител на Николай Петков Башков, едноличен търговец с фирма ЕТ "Николай Башков" срещу решение № 555 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 3542 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт (РА) № 241201322 от 18.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1184 от 10.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението". гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 112 179.73 лв. и лихва за забава в размер на 25 614.52 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, преди дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", оспорва същата чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт Вероника Левова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Вичо Станев, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от Николай Петков Башков, едноличен търговец с фирма ЕТ "Николай Башков" срещу ревизионен акт № 241201322 от 18.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1184 от 10.09.2012 г. относно определено задължение за ДДС и лихва за забава в общ размер от 137 794.25 лв. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Булинвест 2009" ЕООД за данъчни периоди ч. 12.2009 г., м. 01.2010 г. и м. 08.2010 г. с предмет услуги. Упражнило е право на данъчен кредит и по фактури, издадени от "Строй Снаб 09" ЕООД за данъчни периоди м. 09, м. 11, м. 12.2009 г. и м. 07.2010 г., с предмет продажба на материали и извършване на услуги. На двете дружества преки доставчици е осъществена проверка, като ИПДПОЗЛ са връчени по чл. 32 от ДОПК. Конкретно услугите са ЗА боядисване на метални конструкции, почистване, обслужване на абсорбер, наем на работници. Отношенията между ревизираното лице и тези две дружества са възникнали в изпълнение на договори, сключени между тях от 20.09.2009 г. и 20.12.2009 г. Освен това е установено, че ревизираният търговец има качеството на подизпълнител по силата на договор от 31.12.2007 г. с ЕТ "Минчо Манолов 04", възложител, както и на анекс към него от 18.12.2008 г. Констатирано е също, че този едноличен търговец от своя страна се явява изпълнител по договор с "Алстом България" АД, като възложител. Такъв възложител се явява и "Енергоремонт Гълъбово" АД. Представени са като писмени доказателства процесните фактури, договорите, цитирани по-горе, както и приемателно-предавателни протоколи към тях, в които са описани общо количество труд в часове. Доколкото ревизираният търговец е нямал собствени работници, той е ползвал тези на двете дружества преки доставчици, както и на ДП "Фонд затворно дело". Отказано е и право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Пламинвест" ЕООД за данъчен период м. 09.2009 г., с предмет полагане на настилка и боядисване. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по електронен път, а представените документи не са заверени от търговското дружество. В мотивите на съдебното решение са обсъдени подробно така посочените писмени доказателства, както и заключенията, основно и допълнително, по съдебно-счетоводната експертиза. При обсъждането им съдът е направил анализ на доставките на стоки и доставките на услуги, на представените договори и анекси към тях, на кадровата обезпеченост, понеже е извършвано превъзлагане по повод на услугите, както и на представените приемо-предавателни протоколи и на доказателствата по повод плащането по фактурите. Съдът е отчел обстоятелството, че съдебният експерт не е могъл да осъществи проверка при двете търговски дружества - преки доставчици, поради ненамирането им и невъзможността да се осъществи връзка с управителите им или техни пълномощници. Съдът се е позовал на заключението на експерта по допълнително поставената задача, а именно, че плащане не се установява, понеже ревизираният субект не е разполагал с толкова парични средства, необходими, за да се извърши разплащане в брой. Позовал се е и на извода на експерта, че не може да се обоснове последваща реализация по процесните фактури от страна на ревизирания субект. С оглед на разликата в предмета на доставките и направеното отграничаване, както вече беше посочено, следва да се посочи също, че съдът подробно е анализирал гражданските и трудовите договори, различията във времето на деклариране пред НАП на същите, пропуските за ТЕЦ 1, липсата на подадени ГДД от част от посочените физически лица, неконкретизиране на местата за полагане на труд. По повод доставките на стоки не са ангажирани доказателства за реално придобиване, съхранение и транспортиране на стоките, както и тяхното влагане. Правилно съдът се е позовал и на решение на административния съд - Пловдив, оставено в сила с решение на Върховния административен съд по повод проведено ревизионно производство на ЕТ "Минчо Манолов 04". Това производство е завършило с ревизионен акт, признат за законосъобразен, като с него е отказано признаването на право на данъчен кредит по доставки от настоящия касатор, поради тяхната нереалност и по повод на които са твърди, че са последващи на процесните доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,