Решение № 7877 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, приподписана от ст. юрк. Т. Евстатиева, против решение № 1637 от 20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1918/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се решаващите изводи на съда, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл с твърдения, че правото на защита на служителката не е нарушено, тъй като ѝ е дадена възможност да представи писмени и устни обяснения и да се запознае с материалите предоставени на Дисциплинарния съвет (ДС) относно извършените нарушения. Последните се считат за доказани, а дисциплинарната отговорност на служителката - ангажирана правилно с издадена заповед. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявената жалба или да се върне делото за ново разглеждане. Ответникът – Д. Г. А., чрез пълномощника си адв. Н. Драгнев, излага становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № ЧР-241/02.10.2025 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Бургас, с която на основание чл. 90, ал.1, т.5 във вр. с чл. 89, ал.2, т.1, т.3 и т.5 от ЗДСл, на Д. Г. А., на длъжност „директор на дирекция „Превантивна дейност“ към РИОСВ – Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискванията на чл.97 ЗДСл, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.93 ЗДСл. Горният извод е формиран при следните относими факти, а именно: със заповед № РД-73/11.08.2025 г., директорът на РИОСВ – Бургас е наредил да се образува и разгледа дисциплинарно дело срещу Д. Г. А., на длъжност „директор на дирекция „Превантивна дейност“ към РИОСВ – Бургас, като на същата дата с писма вх. №№ Z-28/11.08.2025 г. и Z-29/11.08.2025 г. е изискал от служителката писмени обяснения, които да бъдат представени до края на работния ден на 11.08.2025 г. Такива са представени от А. с вх. №№ Z-31/11.08.2025 г. и Z-32/11.08.2025 г. Следва писмо изх. № Z-36/11.08.2025 г. на директора на РИОСВ, с което е поканил служителката за изслушване на 13.08.2025 г. във връзка с нарушения на служебни задължения, вменени с длъжностната й характеристика, в отговор на което същата, с писмо е поискала информация за естеството на вменените й нарушения. Изслушване на А. е проведено на 13.08.2025 г. от дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/, видно от съставен протокол вх. № Z-36/02/19.08.2025 г., след което с ново писмо вх. № Z-45/14.08.2025 г. на директора на РИОСВ от служителката са изискани допълнителни обяснения по конкретни въпроси, като е определен срок до 16,00 часа на същия ден. Такива са представени с писмо вх. № Z-45/1 от 14.08.2025 г. От друга страна, дисциплинарният съвет /ДС/ в администрацията, е свикан на заседание от неговия председател на 20.08.2025г., в което са обсъдени нарушения на служебната дисциплина, извършени от Д. Г. А., както следва: спиране без разрешение на директора на РИОСВ-Бургас, на преписка ПД-502/2023 г. във връзка с процедура за изменение на ОУП на гр. Бургас и отказ да подаде информация в качеството си на пряк ръководител в направление „Регионално управление на мрежа „Натура 2000“ в отдел „Натура 2000“ към дирекция „Превантивна дейност“, за конкурсна длъжност „младши експерт“, двете квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения, превишаване на служебни правомощия и нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация / КПСДА/ по см. на чл.89, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ЗДСл. Във връзка с горното обвинение, служителката е изслушана от ДС на 25.08.2025 г., за което е съставен протокол № ДС-3/25.08.2025 г., а на 26.08.2025 г. е проведено заключително заседание на ДС, на което е прието решение № ДС-1/26.08.2025 г. по протокол № ДС-4/26.08.2025 г., с особено мнение на председателя на ДС, с което се предлага на директора на РИОСВ-Бургас да не налага дисциплинарно наказание на А.. С докладна записка изх. № Z-59/29.08.2025 г., ДНО е уведомен за решението на ДС, след което същият издава оспорената заповед № ЧР-241/02.10.2025 г. за уволнение на служителката, като приема, че същата не е изпълнила служебните си задължения, вменени й с раздел 5 от длъжностната характеристика и е нарушила чл.3, ал.2, чл.5, ал.2 и чл.13 от КПСДА. При горните доказателства, съдът е констатирал, че към датите 11.08.2025 г., 13.08.2025 г. и 14.08.2025 г., когато са приети обясненията на служителката и е изслушана същата, ДС не е започнал работата си по изследване и установяване на нарушенията; не е било налице ясно обвинение, срещу което да се защити; не е изготвен доклад, обективиращ фактите от състава на нарушенията на служебната дисциплина, обосноваващи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложил е съображения, че приемането на обяснения и изслушването на държавния служител е извършено в много ранен етап на процедурата - преди да са събрани относимите към обвинението доказателства, което напълно компрометира целта на въведените с разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗДСл изисквания, съставляващи гаранция на правото на защита на нарушителя, а неспазването им е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и достатъчно основание за незаконосъобразност на издадената заповед по смисъла на чл.93, ал.2 ЗДСл. Оспореното решение е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл предвиждащ, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От документите към преписката и по делото се установява, че Д. А. е дала обяснения пред ДНО в периода 11-14.08.2025 г., преди ДС да е провел разследване и да е установил релевантните за отговорността ѝ обстоятелства, т.е. в период, който предхожда дейността на ДС, решението му от 26.08.2025 г. и изготвения доклад с предложение за неналагане на дисциплинарно наказание на служителката. Липсват доказателства, а такива доводи не са наведени и в процеса, че след събиране на всички материални от дисциплинарното производство и преди налагане на дисциплинарното наказание, А. е поканена за даване на писмени обяснения и изслушване от директора на РИОСВ – Бургас, като изискването на закона е за изпълнение и на двете възможности. Както правилно е приел административният съд, даването на обяснения пред ДС по реда на чл.96, ал.2 ЗДСл не замества изслушването и даването на обяснения пред ДНО. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че правото на защита на служителката не е нарушено, тъй като и е дадена възможност да представи писмени и устни обяснения и да се запознае с материалите предоставени на ДС относно извършените нарушения. Законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от ДНО, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване от ДС и в случая не е спазено. Съдебната практика приема, че изслушването преди образуване на дисциплинарното производство или от дисциплинарния съвет не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, чиято цел е, след като са събрани доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение, в резултат на което дисциплинарнонаказващият орган да разполага с информация за всички обстоятелства, необходими му за определяне на дисциплинарното наказание. Както основателно е констатирал съдът, изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание / арг. чл. 93, ал. 2 от ЗДСл/, без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, без да се обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност, каквото не е дължимо и от настоящия съдебен състав, независимо от наведените доводи в касационната жалба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания по чл.209, т.3 АПК. С оглед изхода на спора, претенцията на ответницата по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказания по делото размер от 500 евро - договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 27.04.2026 г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение