Решение № 534 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г.

Решение № 534 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, т. 1 ГПК. Образувано е по подадената от Н. С. А. "В. Л." молба за отмяна на влязлото в сила решение № III-109/27.05.2008 г. на Б. окръжен съд по гр. д. № 262/2007 г., с което е оставено в сила решение № 260/20.12.2006 г. по гр. д. № 530/2005 г. на Н. районен съд, с което предявеният от Н. "В. Л." против [община], П. К. Н. и А. Т. Т. иск за приемане за установено, че държавата е собственик на УПИ IХ, кв. I, м. "А." в землището на [населено място] и да бъдат осъдени ответниците да не предприемат действия по отношение на територията, предоставена за управление и стопанисване на Н. "В. Л." е отхвърлен. В молбата се поддържа, че са налице нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които по безспорен начин се доказва, че цялата местност "А." /К./ е държавна собственост, а именно протокол от 10.08.1912 г., утвърден с царски указ № 217 от 18.05.1914 г. и копие от одобрения през 1985 г. кадастрален план на [населено място], посочени в касационна жалба на [община] изх. № 11-00-901/13.02.2009 г. срещу решение № 213/10.01.2008 г., постановено по гр. д. № 466/2008 г. по описа на Б. апелативен съд, както и решение № 1767/10.02.2009 г. на Върховния административен съд, II отделение, постановено по адм. д. № 11953/2008 г., както и писмо от областен управител на Област Б. до ректора на Н. "В. Л.". В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата [община] изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като цитираният от молителя протокол не е новооткрито доказателство, а още повече [община] нито го притежава, нито е запозната със съдържанието му - протокол № 17/19.08.1923 г., в който е посочен цитираният протокол е представен от Н. по делото. По отношение на решението на ВАС по адм. д. № 11953/2008 г. изразява становище, че е неотносимо към настоящия спор, тъй като заповедите за попълване на кадастралния план са отменени поради неспазена процедура. Ответникът по молбата П. К. Н. изразява становище, че молбата е неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и представена в същото писмена защита, а именно, че посочените доказателства не са нови /били са известни на молителя при разглеждане на делото от първоинстанционния съд/ и са без значение за изхода на спора. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, когато след влизането им в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяната е необходимо доказателствата да са съществували към момента на разглеждане на делото, но да не са били известни на страната по обективни причини, респ. въпреки положените усилия страната не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. В случая обаче в молбата за отмяна се сочи като доказателство от значение за изхода на спора протокол от 10.08.1912 г., утвърден с царски Указ № 217 от 18.05.1914 г., посочен в касационна жалба на [община], подадена срещу решение № 213/10.01.2008 г., постановено по гр. д. № 466/2008 г. по описа на Б. апелативен съд. Протоколът е посочен в касационната жалба на [община] като цитиран в протокол № 17/19.08.1923 г., който е представен като доказателство в производството по настоящето дело, а именно в производството по гр. д. № 530/2005 г. по описа на Н. районен съд /лист 16/ и то от молителя Н. С. А. "В. Л.". На молителя следователно още в производството пред първоинстанционния съд е било известно съществуването на протокол от 10.08.1912 г., като усилия за своевременното снабдяване с това доказателство по делото не се установява да са били положени. Още повече, че страната дори не се е позовала на това доказателство, не е потърсила съдействие от съда за снабдяването с него посредством издаване на съответни съдебни удостоверения или изслушване на експертизи за установяване на границите на посочения в него имот. Посоченото доказателство следователно не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което настоящият състав приема, че не е налице предвиденото в тази разпоредба основание за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото обстоятелството дали наличието на това доказателство с оглед посочването му в протокол № 17/19.08.1923 г. е било надлежно съобразено от съда при постановяване на решението, не обуславя основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Представеното с молбата за отмяна писмо № 13-1/29.04.2009 г. на областния управител на Област Б. също не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито сочи за наличие на ново обстоятелство по смисъла на тази разпоредба. Със същото ректорът на Н. "В. Л." е уведомен какви документи следва да бъдат представени за издаване на акт за публична държавна собственост на недвижим имот, находящ се в м. "А." и представляващ У. водна база на Н., което искане обаче не удостоверява наличие на право на собственост на държавата върху имота, още повече, че в него не са посочени границите и площта на този имот, за да може да бъде извършена преценка за идентичността му с процесния. Представеното с молбата за отмяна решение № 1767/10.02.2009 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11953/2008 г. също не представлява ново доказателство, нито сочи на наличие на ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед спора, разрешен с влязлото в сила решение на Н. районен съд, постановено на 20.12.2006 г. по гр. д. № 530/2005 г., оставено в сила с решение № III-109/27.05.2008 г. по гр. д. № 262/2007 г. на Б. окръжен съд. С решение № 1767/10.02.2009 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11953/2008 г. са отменени заповеди № 47/17.06.1997 г.; 72/31.20.2000 г.; 7/26.01.2002 г. и 41/19.02.2001 г. на кмета на [община], с които е одобрено попълването на кадастралния план на [населено място] с имоти № 779, 794, 796 и 797, собственост на физически лица поради неспазване на реда, установен в чл. 32, ал. 1, т. 2 З. (отм.). В същото следователно не е изразено становище досежно принадлежността на правото на собственост, а факта на нанасяне на имотите в кадастралния план сам по себе си не удостоверява нито отрича съществуването на това право. Още повече, че спорът за материално право, възникнал по повод нанасяне на имоти в кадастралната карта, следва да бъде разрешен с участието на лицето, което претендира за себе си принадлежността на правото на собственост върху тези имоти, в случая държавата, а не с участието на лицето, което твърди, че му е предоставено право на оперативно управление и стопанисване върху тях, т. е. обстоятелството, че спорът за принадлежността на правото на собственост върху имотите, посочени в отменените с решение № 1767/10.02.2009 г. заповеди на кмета на [община] следва да бъде разрешен по съдебен ред е ирелевантно за настоящия правен спор, решението по който не разрешава спор за материално право по смисъла на чл. 53 ЗКИР. Не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение