Решение № 7133 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3359/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от П. Н. Н., Ж. Т. С., В. В. П., Ж. А. Ж. срещу решение № 14478/29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2000/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на П. Н. Н., Ж. Т. С., В. В. П. и Ж. А. Ж. срещу решение № 2153-03-102 от 29.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане № РО-5-03-01886313 от 11.04.2025 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед № ЗР-5-03-01776104 от 02.01.2025 г. директорът на ТП на НОИ Варна е възложил извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на д-р П. Н., д-р Ж. С., д-р В. П. и д-р Ж. Ж.. Ревизията е във връзка с отменено експертно решение № 91142/58 от 23.02.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина – Варна, чиито членове са посочените лекари, ревизираният период е от 01.03.2023 г. до 31.10.2023 г. При ревизията са установени задължения към ДОО, изразяващи се в неправилно изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. К. К. за периода от 01.03.2023 г. до 31.10.2023 г. по отменено тяхно решение № 91142/58 с експертно решение № 91705/147 от 17.10.2023 г. на НЕЛК в размер на главница 2258, 17 лв. и лихви в размер на 544, 62 лв. За посочените суми е издаден акт за начет № РМ-5-03-01876289 от 23.03.2025 г. В решението на НЕЛК се посочва, че описаният ортопедичен статус в експертното решение на ТЕЛК е неправилен – [заличен текст], а е описан ортопедичен функционален дефицит на [заличен текст]. Определена е оценка по неправилна отправна точка ч. 1, раздел 9, т. 17.2.2, която е за изразен ортопедичен функционален дефицит на [заличен текст], а описаният статус е на [заличен текст]. По този начин ТЕЛК определя на В. К. К. 54% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, до 01.02.2027 г. Въз основа на констатациите в ревизионното производство е постановено разпореждане от 11 април 2025 г., с което е разпоредено П. Н. Н., Ж. Т. С., В. В. П. и Ж. А. Ж. да внесат сумата по ревизионния акт за начет. С решение на директора на ТП на НОИ Варна от 29.05.2025 г. е отхвърлена жалбата срещу разпореждането. Административният орган е приел, че отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обективна, като реализирането на същата предполага отменен акт на медицинската експертиза поради нарушаването на нормативните разпоредби при издаването му, с който акт на медицинската експертиза е причинена щета на фондовете на ДОО. Административният орган е приел, че не са налице обстоятелства относно разлики в професионални мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит на лекарите. Приел е, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин на оценка на ТНР, както и когато не са спазени административно производствените правила по отношение на формата и съдържанието на решението, тогава е налице нарушение на нормативни разпоредби по издаването на акт на медицинската експертиза. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на решението на директора на ТП на НОИ Варна, жалбата е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че производството по чл. 110 от КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК или НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Изключват се разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит на лекарите. Приложимостта на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО несъмнено включва разбирането, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР е налице нарушение на нормативни разпоредби по издаването на акт на медицинската експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай не е налице експертна дейност, а е налице неправилно прилагане на нормативен акт при определяне на процента на трайно намалена работоспособност на лицето. Приел е, че е определена [заличен текст]. Като отправна точка е вписана ч.1, р.9, т. 17.2.2, която се отнася до ограничени движения на [заличен текст], а е налице подобно ограничение само на [заличен текст] – отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти, приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Съдът е приел, че е налице и причинно следствена връзка между отмененото решение на ТЕЛК от 23.03.2023 г. и неправилно изплатената пенсия. Съобразил е обстоятелството, че ако процентът ТНР е бил определен съобразно критериите по НМЕ, то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и такава не би му била отпусната. Решението е правилно. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обективна, възниква по силата на правната норма и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправно поведение на определено лице и настъпилия вредоносен резултат за ДОО. Не се спори между страните, че касаторите в това съдебно производство са били членове на ТЕЛК, издали решение № 91142/558 от 23.03.2023 г., с което са определили 54% ТНР на В. К. К.. Не се спори между страните, че това решение е отменено с експертно решение на НЕЛК № 91705/147 от 17.10.2023 г. Прието е, че описаният ортопедичен статус в експертното решение на ТЕЛК е неправилен - счупена е лява бедрена кост, а е описан ортопедичен функционален дефицит на дясна тазобедрена става. Определена е оценка по неправилна отправна точка ч.1, р.9, т.17.2.2, която е за изразен ортопедичен функционален дефицит на [заличен текст], а описаният статус е за [заличен текст]. НЕЛК е постановила експертното си решение по документи на основание чл. 50, ал. 1 от правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. НЕЛК отменя и връща на ТЕЛК за ново освидетелстване поради нарушаване на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Впоследствие ТЕЛК първи състав при Многопрофилна болница за активно лечение Света Анна АД се произнася с експертно решение № 90632 от зас. № 32 от 14.02.2024 г., с което определя на В. К. К. 26% трайно намалена работоспособност, което е с 28 процента по-нисък процент на оценка на работоспособността му. По този начин лицето не попада в хипотеза за право на получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По този начин лицето не отговаря на изискването на чл. 71 и чл. 72 от КСО за право на лична пенсия за инвалидност, доколкото съобразно посочените норми лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. От анализа на съставения ревизионен акт за начет контролният орган на ТП на НОИ е изложил подробни фактически констатации за нарушаване на чл. 62 от НМЕ от състава на ТЕЛК, който е определил неправилно 54 процента ТНР. Материалноправното основание за установяване на отговорността е възникнало след отмяната на решението на ТЕЛК и с оглед на обстоятелството, че тази отмяна се дължи на нарушение на нормативни разпоредби. В процесния случай не може да се приеме, че експертната оценка на работоспособността се изразява в независима от субективна страна оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят наличната медицинска документация или при липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинска логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административно производствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се установи нарушение на нормативни разпоредби при издаването му. В процесния случай актът на медицинска експертиза е отменен именно поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му, а именно – описан е неправилно ортопедичен функционален дефицит на [заличен текст], а реално е [заличен текст], определена е оценка по неправилна отправна точка ч.1 р.9 т.17.2.2, която е за изразен функционален дефицит на двете стави, а описаният статус е за [заличен текст] и е определен 54 процента ТНР. Такъв процент ТНР по НМЕ няма – при средна степен на ограничени движения на ТБС се оценява или с 30% при едностранно засягане – ч.1, р.9, т.17.2.1 или с 50 процента двустранно – ч.1, р.9, т.17.2.2, липсват данни от агрометрия – задължителен и обективен метод за изследване на обема на движение при засегнати стави, съгласно приложение № 2 на НМЕ – методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР. Отмененото решение на ТЕЛК, в чийто състав са участвали касационните жалбоподатели е било законово основание за изплащане на пенсия за инвалидност, според определения на освидетелстваното лице процент на ТНР и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО и касационните жалбоподатели носят отговорност по чл. 110 от КСО Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 1, ,б. а от КСО. Тази съдебна инстанция определя като правилно разбирането на ответника, изразено в отговора на касационната жалба за приложимост на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно посочения текст, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Правилно е разбирането на ответника по спора, изразено в отговора към касационната жалба, че е установена отговорността не на ТЕЛК, а на членовете на ТЕЛК. От ответника по спора е направено искане за присъждане на разноски, същото е основателно, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение