Решение № 83 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11292/2017 г.

Решение № 83 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11292/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 306 от 01.08.2017 г. на Административен съд - В., постановено по административно дело № 375/2017 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № РД-01-119 от 19.01.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е анулиран резултатът на Ц. Б. П. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В" и "М" съгласно протокол № 719 от 10.11.2014 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. в Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 54 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38). Не е отчел, че с разпоредбата на чл. 54 от Наредба № 38 не се изчерпва регламентацията на осъществявания от административния орган контрол. Не е отчел, че в чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 изрично е предвидено правомощието на изпълнителния директор да анулира резултата от изпита за придобиване на правоспособност, когато се установи, че е решен тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 38, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Неправилно съдът е тълкувал и приложил и чл. 53а, ал. 4 от Наредба № 38. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Ц. Б. П. . Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ц. Б. П., в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че с доклад рег. № 11-05-10782/15.12.2015 г. главен експерт в отдел "Водачи и безопасност на движението" е информирал изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за резултатите от извършен преглед на видеозаписа от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, проведен на 10.11.2014 г. - протокол № 719, който установява, че кандидат № 11 Ц. Б. П. и кандидат № 9 Ц. Ц. разменят изтеглените от тях изпитни тестове. Предложено е да бъдат анулирани резултатите от проведените теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В. основа на констатациите от доклада е издадена процесната заповед. В хода на съдебното производство органът е представил видеозапис от изпита на 10.11.2014 г. на електронен носител; схема на разположение на кандидатите в залата; изпитния лист на Петков; методика за провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, утвърдена от изпълнителния директор на агенцията. Съдът е извършил оглед на вещественото доказателство - диск с видеозапис от теоретичния изпит на 10.11.2014 г. като е констатирал, че е лицата, които се намират на последната маса в дясно, едното от които е лице от женски пол, а другото - лице от мъжки пол, си разменят изпитните тестове. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, че действително е установена размяна на изпитните тестове между Петков и Ценова. Но според съда не са констатирани действията на двамата кандидати след размяната. Няма данни кой от тях какъв тест е решавал и какъв тест е представил за проверка. За да е налице хипотезата на чл. 56, т. 5 от Наредбата е необходимо лицето да е решило тест, предоставен на друг кандидат, но и същото да се е възползвало от решения тест, да е придобило права в резултат на решения тест. Въз основа на това съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба да определи условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на това правомощие е приета Наредба № 38. От огледа на приетото по делото веществено доказателство е видно, че съставеният видеозапис отговаря на нормативните изисквания - осигурен е запис на изображенията, звука, датата и часа, възможност за последващо разглеждане и прослушване, разположението на камерите е такова, че осигурява запис на действията на всички участници в изпита и записът е непрекъснат. От извършения от съда оглед на вещественото доказателство са безспорно установени датата на провеждане на изпита, която съвпада с датата, установена от писмените доказателства по делото; установено е участието на ответника по делото - Ц. П. в изпита, мястото, което е заемал в помещението - № 11, както и факта, че в 12:20 часа е разменил изпитния си тест с кандидат № 9, установен от представените от административния орган писмени доказателства като Ц. Ц.. Така установените от огледа на вещественото доказателство факти не са били оспорени от ответника по касация. Огледът е извършен в съдебно заседание, в присъствието на адвоката на ответника. Вярно е, че съгласно чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 38 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" определя със заповед лицата, които архивират и съхраняват записите от теоретичните изпити и реда за прегледа им. Такава заповед касаторът не е представил по делото, но от този факт не може да се направи извод за недопустимост на доказателственото средство. Доказателственото средство е създадено в съответствие с изискванията на нормативния акт - чл. 12, ал. 4 от Наредба № 38. Ответникът в настоящото производство не е оспорил неговата автентичност. Ако ответникът в настоящото производство е считал, че вещественото доказателство не е автентично е имал възможността да го оспори като поиска назначаването на съдебна експертиза, която да установи манипулиран ли е записът. Целта на осъществявания контрол чрез камерите за видеонаблюдение е да се допуснат до практически изпит само тези кандидати, които законосъобразно са издържали теоретичния изпит. Правомощието на изпълнителния директор за контрол не е времево ограничено до провеждане на практическия изпит. Разбира се, въпрос на добра администрация е своевременното осъществяване на контрол, но извършването на контрол след провеждането на практическия изпит само по себе си не е нарушение на материалноправна норма. То не е и несъответно на целта на закона, защото основната цел на провеждания изпит е правото за управление на моторно превозно средство да бъде предоставено само и единствено на лица, които са издържали - сами и без използването на нерегламентирана чужда помощ, теоретичния изпит, защото това е законовата гаранция за упражняване на дейността, която по принцип е източник на повишена опасност. Съгласно разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Нормата на чл. 38, ал. 2 от Наредбата предвижда, че теоретичните изпити се провеждат чрез решаване на тест на хартиен или на електронен носител (електронен тест), като резултатите от тях се отчитат по електронен начин. Тестовете за различните категории обхващат само темите за съответната категория. Тестът на всеки кандидат е индивидуален и обозначен с уникален номер. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че размяната на изпитните тестове преди решаването им, обосновава извод за наличие на предпоставките на чл. 56, т. 5 от Наредбата. Видно от изложеното по делото е надлежно установено извършеното от ответника по касация нарушение - решаването на тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 38, но е предоставен за решаване от друг кандидат. В хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът му е съответен на материалния закон и на неговата цел. Това прави обжалваното решение неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което жалбата на Петков бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на пълномощника на касатора за присъждане на разноски по делото, с оглед на което ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ да заплати на касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение