Решение № 7403 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. И., Б. Д. К., В. Л. С., Тама-МТ ЕООД, М. Г. Д., С. Г. Д., и Л. Г. Т., всички със съдебен адрес гр. Бургас, [улица], [номер], чрез процесуалния им представител адв. П. Шивачева, против решение 455/04 май 2023 г., постановено по адм. д. 1241/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Б. И., Б. Д. К., В. Л. С., Тама-МТ ЕООД, М. Г. Д., С. Г. Д. и Л. Г. Т., против разрешение за строеж 18 З от 16 юни 2022 г., на арх. Г. Д., главен експерт - архитект в дирекция Устройство на територията, отдел Устройствено планиране и архитектура при Община Бургас, с което на Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по кардиология - индивидуална практика - д-р Р. Ч. ЕООД, ЕИК-201770778, е разрешено да извърши преустройство съгласно одобрен проект за строеж: Вътрешно преустройство на самостоятелни обекти с идентификатори 07079.607.103.1.46 и 07079.607.103.1.47 по КККР, с функционално предназначение магазини, в амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология, разположени в партера на жилищна сграда с идентификатор 07079.607.103.1 по КККР на гр. Бургас . Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Възприетите от първоинстанционния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. Основният спор е дали е налице хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ и дали е засегната фасадата на сградата, както и общите части на същата. Според чл. 38, ал. 5 ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и, ал. 3 ЗУТ. Към проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се представя мотивирано становище на инженер - конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта - чл. 38, ал. 7 ЗУТ. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 1-7 ЗУТ не се иска съгласие на останалите собственици на етажна собственост при преустройства на собствените обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им; не се отнемат общи помещения или площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради или се извършва преустройство при условията на чл. 38, ал. 5 и ал. 6 от закона. По делото няма спор, че самостоятелни обекти с идентификатори 07079.607.103.1.46 и 07079.607.103.1.47 по КККР са с функционално предназначение магазини, т.е. те не са за жилищна, а за търговска дейност, поради което същите не са в обхвата на регулацията, извършвана с разпоредбите на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ. Разпоредбите на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ касаят промяна в предназначението на самостоятелни обекти в сградата, които по своето предназначение са за задоволяване на жилищни нужди. Аналогично и цитираната неколкократно от касаторите норма на чл. 109 от Наредба 02-20- 3 от 21 декември 2015 г., в ал.2 сочи като предмет на преустройството, при което е необходимо осигуряване на самостоятелен вход и спазване на изискванията на чл. 38, ал. З и 4 ЗУТ, на жилищни и офисни помещения. В случая, безспорно не се предвижда преустройство на такива, поради което последното е извън приложното поле на чл. 38. ал. З и 4 ЗУТ, приложим на основание чл. 109, ал. 2 от Наредбата и за него не се изисква писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища- непосредствени съседи на обектите. Видно от доказателствата по делото, включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че издаденото разрешение за строеж е единствено и само за вътрешно преустройство на самостоятелни нежилищни обекти с функционално предназначение магазини в амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология, разположени в партера на жилищна сграда, т.е. се разрешава преустройство на нежилищни търговски обекти. От представените по делото одобрени проекти, както и от обяснителната записка към тях, както и от приетата по делото СТЕ, безспорно се установява, че при проектираното преустройство на двата магазина и обединяването им в кабинети за дейност по здравеопазването не е предвидено и допуснато да се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не е допусната промяна в предназначението на такива помещения или части. Вещото лице е категорично, че преустройството по никакъв начин не засяга фасадата на сградата, тъй като предвидените за изграждане площадка и стълбище се намират върху терен, който е част от уличната инфраструктура на гр. Бургас и представлява публична общинска собственост, т.е. не е обща част в сградата. Според вещото лице преустройването на витрината от ПВЦ дограма с входна врата и на съществуващия вход с витрина не засяга външния облик на сградата. С описание на СМР за реализиране на преустройството по одобрените проекти е посочено, че предвидените в одобрените проекти СМР не засягат конструктивни елементи на сградата и няма да се отразят неблагоприятно на носимоспособността и устойчивостта на конструкцията на сградата. Поради това неоснователно е възражението за нарушение на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ, като части ВиК и ОВК не предвиждат изграждане на канализационни клонове и вентилационни проводи през общи части, вкл. не се създава нова инсталационна мрежа. Следователно по отношение на оспореното разрешение за строеж не е приложима нормата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Видно от разрешение за строеж 18 З от 16 юни 2022 г. на гл. архитект на Община Бургас, на основание чл. 38, ал. 5 ЗУТ е разрешено да се извърши вътрешно преустройство на самостоятелни обекти с идентификатори 07079.607.103.1.46 и 07079.607.103.1.47 по КККР, с функционално предназначение магазини, в амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология, разположени в партера на жилищна сграда с идентификатор 07079.607.103.1 по КККР на гр. Бургас. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 7, не се иска съгласието на останалите собственици на ЕС при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 ЗУТ. Тъй като оспореното разрешение за строеж е издадено на това именно основание - чл. 38, ал. 5 ЗУТ, нормата предвижда, че самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. По аргумент от изречение последно, само ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ. В жалбата не се твърди, че ще има наднормено или друго шумово замърсяване и по проект такова не е предвидено и не е установено. Едновременно с това са спазени останалите изисквания на ал. 1, т. 2-4 и по-конкретно, няма съществени изменения в общите части на сградата, каквото е твърдението на касаторите. Ето защо се налага извод, че е приложима нормата на чл. 185, ал. 1 ЗУТ. При така установените факти, а именно, че се касае за вътрешно преустройство на самостоятелни нежилищни обекти, при спазване на изискванията, разписани в чл. 185, ал. 1, т. 2 4 ЗУТ и без да се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, правилно административният орган и съдът са подвели случая под хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Не се споделят от настоящият съдебен състав доводите на касаторите, че по делото не е представен проект за достъпност на средата. Съгласно чл. 184, ал. 1 ЗУТ, съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 4 и издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне. Видно от подадено искане рег. 70-00-3507 от 04 май 2022 г. до гл. архитект на Община Бургас е, че със същото е внесен за разглеждане отделен проект по реда на чл. 184 ЗУТ - проект за съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради. Искането е разгледано от ОЕСУТ на 04 май 2022 г. видно от съдържащия се по делото протокол решение 10. Самият проект за преустройство (предмет на делото, ведно с разрешението за строеж) е заявен за разглеждане пред общинска администрация отделно от горния на 02 юни 2022 г. Следователно в случая се касае за отделно производство по издаване на разрешение за строеж за изграждане на съоръжения за достъпна среда на хората с увреждания, което в случая е започнало и се е провеждало едновременно с процедурата по издаване на оспореното с процесната жалба разрешение за строеж. Същото все още не е приключило. Законът не предвижда като условие, да е налице издадено разрешение за поставяне/строеж на съоръжения за осигуряване на достъпна среда на хората с увреждания, преди издаване на разрешението за преустройство на самостоятелни обекти в сграда. Наличието на такова разрешение за строеж би било от значение при въвеждане на строежа в експлоатация, но не и по процедурата по издаване на разрешението за преустройство и промяна в предназначението на самостоятелни обекти в сграда. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 38, ал. 9 ЗУТ досежно изискванията при преустройства и промяна на предназначение за новите обекти да бъдат осигурени гараж или паркомясто и съответно за недопустимост на преустройството, поради липса на представен проект за паркиране на автомобили. Това е така, тъй като видно от обяснителната записка към инвестиционния проект т. "Паркиране" е, че са предвидени необходимите паркоместа съгласно Наредба 2 за планиране и проектиране на комуникационно - транспортни системи на урбанизираните територии за обекта, необходими предвид квадратурата и броят лекарски кабинети, а именно един брой място за велосипед /приложение 3/ и четири броя паркоместа /приложение 5, т. 24/, които могат да се осигурят в уличното пространство. Това е прието от страна на администрацията без забележки като е одобрен проектът и е издадено разрешението за преустройство. Във връзка с това са предприети и последващи действия пред общинска администрация, съобразно утвърдения в нея ред и е сезирана Комисията по безопасност на движението. Налага се извод, че е изпълнено и това изискване на закона. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и във връзка със своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по кардиология - индивидуална практика д-р Р. Ч. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 900 лева, доказани по своя размер. С жалбата се оспорва решението на Административен съд Бургас и в частта, в която на заинтересуваната страна са присъдени разноски, като счита, че същите са в прекомерен размер и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и на минималните размери, които предвижда Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази част жалбата представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, приложим с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК. Цитираната разпоредба предоставя възможност на страната в срока за обжалване на решението/определението да претендира неговото изменение, или допълване в частта за разноските от съда, който го е постановил. Следователно Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по искането, поради което производството по делото пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено в тази част и върнато на първоинстанционния съд, за произнасяне по направеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. След произнасянето на административния съд, определението по чл. 248, ал. 3 ГПК ще подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав