Решение № 5492 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 331/2010 г.

Решение № 5492 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 331/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Илия Антов Иванов, от с. Горна лука, област - Монтана, против решение от 18.11.2009 г. по адм. дело № 206/2009 г. на Административен съд - Монтана, с искане за отмяната му, като неправилно, без посочване на конкретни отменителни основания, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Иван Иванов и Георги Георгиев, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Ответникът - Началникът на РДНСК - Монтана също не се явява и не изразява такова становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на касатора против Заповед № ДК-02-М-09/26.02.2009 г. на началника на РДНСК - Монтана, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Лятна кухня", намиращ се в УПИ ХIII-255, кв. 5 по плана на с. Горна Лука, като неоснователна. За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че изградения в периода 2001 - 2003 г. строеж "Лятна кухня" е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж, каквото се изисква съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Същият подлежи на премахване, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и поради това, че не е узаконен и не представлява търпим строеж. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Процесната лятна кухня, представляваща допълващо застрояване в УПИ ХIII-255, кв. 5 по плана на с. Горна Лука, област - Монтана, е изградена от касатора Иванов, в периода 2001 - 2003 г., в нарушение изискванията на: чл. 41, ал. 2 от ЗУТ - без виза за проектиране; на чл. 42, ал. 2, изр. 2 и ал. 3 от ЗУТ - на страничната регулационна линия с УПИ ХII, без да покрива калканна стена на заварена или новопредвидена постройка в този съседен имот; на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - без издадено строително разрешение; При тези нарушения изводите на съда за безспорно доказан незаконен строеж се явяват правилни и законосъобразни. В подкрепа на същите са констативни актове № 4/27.01.2009 г. и № 10/17.02.2009 г., както и заключението на приетата без възражения съдебно-техническа експертиза. Настоящият състав намира, че за лятната кухня, като вид строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, дори и в хипотезата на основен ремонт и реконструкция на бивш навес, както се поддържа от касатора, е било необходимо издаването на разрешение за строеж, каквото не е издавано. Липсата на разрешение за строеж прави строежа незаконен, поради което изводите на съда за законосъобразност на оспорената пред него заповед за премахване, са правилни. Такива са и изводите за неприложимост на § 16 от ПР на ЗУТ. С оглед годината на изграждане на строежа, същият не може да бъде определен за "търпим". Законосъобразно е прието още, че за строежа липсва издаден акт за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, който би възпрепятствал премахването му. Поради изложеното, неоснователно е оплакването на касатора, че извършеното не е строеж, а укрепване на навес, пристройка към съществуваща в имота жилищна сграда. Характеристиката и описанието на строежа по съставените констативни актове не са оборени в хода на делото с никакви доказателства. Констатациите по тях се потвърждават и от заключението на техническата експертиза. При тези данни изводите на съда, че е налице строеж-лятна кухня, а не навес, са правилни и законосъобразни. Съответно на тях са и другите изводи за отсъствие на разрешение за строеж, каквото е било необходимо, съгласно чл. 148 от ЗУТ. Касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,