Решение № 2548 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2015 г.

Решение № 2548 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Копаранов, против решение № 610 от 23.07.2015 г. по преписка № КЗК 61/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Т., [улица], № [номер], ап. [номер]. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. С подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че КЗК не е събрала и обсъдила надлежните доказателства относно фактите, които са от значение за изхода на спора по преписката. Посочва се също, че неправомерно КЗК е заличила определени обстоятелства, както в оспореното решение, така и в доказателствения материал, като по този начин е нарушено правото на защита на страните по преписката. На следващо място се посочва, че решението на КЗК противоречи с материалноправните разпоредби на чл. 29 и чл. 31 от ЗЗК. Твърди се, че КЗК не е направила задълбочен анализ нито върху самостоятелната приложимост на общата забрана за нелоялна конкуренция, нито върху специалния състав на въвеждането в заблуждение и съответно не е отчела съставомерността на деянието по чл. 29 от ЗЗК и чл. 31 от ЗЗК. Моли се решението, с което КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма] да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като бъде постановено съдебно решение с което се установява нарушение по чл. 29 и чл. 31 от ЗЗК. Алтернативно се моли преписката да бъде върната на КЗК за повторно разглеждане със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез своя процесуален представител юрк. Георгиев, оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание и в представени писмени бележки обстоятелствено са релевирани аргументи в посока законосъобразност на оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Заинтересованата страна - [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. В представено по делото писмено становище и в откритото съдебно заседание ответникът излага доводи, че правилно КЗК е установила, че не е осъществен съставът на нарушенията по чл. 29 и чл. 31 от ЗЗК и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: В Комисия за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК/61/2015 г. на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията по искане на [фирма], [населено място] за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма], [населено място], налагане на предвидените в закона санкции, постановяване прекратяване на нарушенията и възлагане на разноските в производството. В хода на административното производство е установено, че [фирма] извършва дейност, свързана с производство на зеленчукови и плодови консерви, в т. ч. и лютеници на територията на страната от 1.04.1999 г. [фирма] осъществява дейност, свързана с изкупуване и преработка на зеленчуци и плодове и производство и продажба на консервирани храни в т. ч. различни видове лютеница, доматени пюрета, кетчуп и консервирани зеленчуци, като произвежда и разпространява в страната Лютеница с наименование "П." от 1990 г. С. З. № РД 09-173 от 8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗМГО е утвърден продукт "лютеница" с географско указание "Лютеница П." на името на [фирма]. В заповедта се определят както границите на географското място на производство на "Лютеница П."- територията на [община], така и качества и характеристики, на които следва да отговаря продуктът, както и връзката им с географската среда. С. З. № РД 09-173 от 8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните и Заявка за регистрация на географско указание от [фирма] до Патентно ведомство на Р България с вх. № 129 от 14.03.2013 г., в спомагателните суровини, влагани в продукта "Лютеница П.", е посочено "нишесте", като не е конкретизиран видът му. Патентно ведомство е регистрирало географско указание "Лютеница П." с рег. № 212-01/3.07.2013 г. с вписан ползвател [фирма]. По преписката са представени мостри на продукти "Лютеница П." 290 гр. и 310 [населено място] етикетите на тези продукти е поставен надпис "Натурален продукт без консерванти! Съставки: Доматено пюре, пиперково пюре, слънчогледово масло, захар, модифицирано нишесте, готварска сол, кромид лук, чесново брашно, кимион, черен пипер. Не съдържа глутен и алергени". Върху представената мостра на продукт "Лютеница П." 290 гр., върху капачката на буркана са отпечатани два различни партидни номера и два различни срока на годност с различна наситеност на мастилото. С оглед така изяснената фактическа обстановка КЗК на първо място е приела за неоснователни твърденията за етикетиране на продукти в противоречие с регистрирано географско указание на името на [фирма]. Комисията е приела, че употребата на съставката "нишесте", така и поставянето върху етикета на лютениците на [фирма] на тази съставка, независимо от вида (царевично/модифицирано) не е възможно да доведе до неправилно разбиране по отношение свойствата на продукта, а оттам и до заблуда на потребителя по отношение на съществени характеристики на храната. На следващо място по отношение на твърденията за заблуждаващо етикетиране на продуктите като "Натурален продукт" и "натурален продукт без консерванти", КЗК е счела, че модифицирано нишесте /до 2%/, несъдържащо ГМО е разрешено за влагане в лютеници, включително и по Б. С. БС 01/2010 и по БДС 2022:1974. Следователно, както влагането на модифицирано нишесте в процесните продукти, така и изписването му върху етикетите им не е в противоречие с утвърдената на [фирма] търговска документация, съпътстваща производствения процес, и/или с изискванията на стандарти БС 01/2010 и по БДС 2022:1974 в областта. На последно място по отношение на твърдението за промяна на срока на годност на продуктите на [фирма], КЗК е приела, че официален контрол на всички храни в т. ч. етикетиране, представяне и реклама, се осъществява от БАБХ. Видно от доказателствата, поведението на ответното дружество е било предмет на проверка от страна на компетентния държавен орган на 4.12.2014 г. В резултат на проверка на БАБХ не е установено невярно посочване на срок на годност на продуктите на [фирма], а е констатирано наличие на технически проблем при етикетиране на капачките, свързан с качеството на използваното мастило, който в последствие е саниран. С оглед тези свои правни изводи КЗК с решение № 610 от 23.07.2015 г. по преписка № КЗК 61/2015 г. е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма] и съответно не следва да бъде ангажирана отговорност на дружеството. Настоящата съдебна инстанция приема, че така постановеното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в обжалваното решение, кореспондира изцяло на събраните в хода на административното производство доказателства. КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което са изяснени относимите за спора факти. На страните е осигурена възможност да дадат становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката и в този смисъл не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са и изложените възражения за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с действията на Комисията по предоставянето на достъп на страните до материалите по преписката. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗК страните и конституираните заинтересовани лица в производството имат право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз. Систематичният анализ на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗК налага извода, че страните и заинтересованите лица имат право на достъп до всички материали, съответно КЗК е длъжна да осигури пълна откритост и да предостави цялата информация по преписката във връзка с проведеното от работния екип проучване, но това право на страните, съответно задължение на Комисията, няма абсолютен характер и може да бъде ограничено. Изрично са предвидени две изключения от правото на достъп до преписката, свързани с документите и материалите, които съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, както и с вътрешните документи на комисията, включително кореспонденцията с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз. Първата хипотеза, с която се ограничава абсолютният характер на правото на достъп до преписката, е свързана с вътрешните документи на Комисията за защита на конкуренцията, съгласно § 1. т. 1 от ДР на ЗЗК. На първо място тук се включват документите, създадени от Комисията или нейната администрация в хода на дадено производство /проекти, становища, доклади на работни екипи, докладни записки и други/. На следващо място това са и документите, представляващи кореспонденция на КЗК, както с други държавни органи, вкл. органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, така и с Европейската комисия и с органите по конкуренция на държавите - членки на Европейския съюз, а също и с органи от държави извън ЕС, включително с техните национални органи за защита на конкуренцията. По своята същност това са документи, които са свързани с оперативната дейност на Комисията и нейната администрация, които нямат самостоятелно значение за конкретно производство, нямат доказателствена сила за наличието или липсата на нарушение на ЗЗК, нито създават права и задължения за страните и конституираните заинтересовани лица в производство пред Комисията. Втората хипотеза, с която се ограничава абсолютният характер на правото на достъп до преписката, е свързана с материалите, които съдържат производствена или търговска тайна по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, както и с тези, съдържащи друга защитена от закона тайна. Разгледани систематично тези материали могат да бъдат обособени в две отделни групи с оглед целта, която се преследва с ограничаването на достъпа до тях - защита на личен или защита на държавен интерес. К. първата група спадат материалите, които съдържат производствена или търговска тайна. Това са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност на предприятията, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Примери за такава информация са техническа или финансова информация, ноу-хау, методи за определяне на разходите, производствени процеси, източници на доставка, произведени и продадени количества, пазарни дялове, списъци с клиенти и дистрибутори, маркетингови планове, структура на разходите и цените, стратегии за продажби и т. н. Към тази група следва да бъдат прибавени и материалите, съдържащи лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни. Към втората група спадат материалите, които съдържат държавна или служебна тайна, която не подлежи на разкриване или разкриването й се подчинява на специални правила съгласно закон, с оглед защитата на особено важен държавен или обществен интерес. П. за това е класифицираната информация, достъп до която се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно чл. 55, ал. 4 от ЗЗК процедурата, уреждаща достъпа, използването и съхраняването на документите, представляващи производствена, търговска или друга тайна, защитена от закон, се урежда с правила, приети от Комисията. С решение № 161/19.02.2009 г., изм. с решение № 246/13.03.2013 г. КЗК е приела Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. С тях са уредени редът за предоставяне на достъп до материалите, изискванията за определяне на информацията като поверителна, както и редът за разкриване на поверителна информация. Съгласно раздел III от Правилата всяко лице, което предоставя или е предоставилo материали в хода на производство по ЗЗК, посочва материалите или тези части от тях, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна по смисъла на ЗЗК и следва да бъдат защитени от достъп като поверителни. Комисията от своя страна преценява дали поверителната информация е от значение за упражняване на правото на защита на страните и съответно дали има основание да следва да предостави достъп на страните и до поверителните материали. В конкретния случай съдът счита, че законосъобразно КЗК не е предоставила на страните достъп до поверителните папки по преписката, предвид факта, че тяхното съдържание представлява чувствителна информация за предоставилите я и разкриването на тази информация би могло сериозно да увреди интересите на съответните предприятия. От друга страна липсата на достъп до папките съдържащи защитена тайна не нарушава правото на защита на страните до степен, която да ги поставя в невъзможност да реагират срещу доказването на нарушението. В този смисъл съдът счита, че е спазен балансът и съотношението между принципа за равенство в производството и принципа за защита на поверителната информация. По отношение на съдържанието на папка № 2, което е служебно известно на съда, настоящата инстанция счита, че непредоставянето на документите на страните по никакъв начин не се е отразило на тяхната защита и съответно не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от ЗЗК. На следващо място съдът счита, че правилно КЗК е приложила и материалния закон. За да бъде установено нарушение по глава седма от ЗЗК, съответно да бъде ангажирана отговорност за извършването на нелоялна конкуренция, на първо място следва да е налице нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Законодателят с разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни. За да бъде изпълнен някой от тези специални състави обаче, задължително следва да бъдат налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави. Следва обаче да бъде подчертано, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 от ЗЗК. Обратното би противоречало на принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция има двояка правна природа - от една страна е задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК, а от друга е самостоятелно основание за налагане на имуществена санкция, ако поведението не попада в нито един от специалните състави. Предвид изложеното и във връзка с предмета на съдебния контрол и релевираните от жалбоподателя доводи, съдът първо ще разгледа дали са приложими специалните състави на глава седма от ЗЗК - в случая чл. 31 от ЗЗК. Съгласно чл. 31 от ЗЗК се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. За да бъде осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 31 от ЗЗК следва да е налице определено поведение от страна на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК (изразяващо се в твърдение на неверни сведения или изопачаване на факти относно определени обстоятелства), което поведение да е в причинно следствена връзка с възможност да настъпи заблуждение у потребителите, независимо дали става въпрос за съществени свойства на стоки и услуги или относно начина на използване на тези стоките или предоставяне на услугите. В настоящия случай не се констатира [фирма] с осъществяването на дейността по производство и разпространение на лютеница с наименование "П." да твърди неверни сведения или да изопачава фактите относно обстоятелствата, свързани със съществените свойства на стоките и начина им на използване. Видно от установените по делото факти съдържанието на етикетите на процесните продукти отговаря на Заповед № РД 09-173 от 8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните издадена на основание чл. 54, ал. 2 от ЗМГО, с която е утвърден продукт "лютеница" с географско указание "Лютеница П." на името на [фирма]. Неоснователно е релевираното възражение, че със заповед № РД-09-356 от 20.05.2015 г. министърът на земеделието и храните е отменил заповед № РД-09-173 от 8.03.2013 г., с която е утвърден продукт "лютеница" с географско указание "Лютеница П.". С решение № 12480 от 23.11.2016 г. по адм. дело № 6858/2015 г. Върховният административен съд е обявил нищожността на заповед № РД-09-356 от 20.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, поради което правилно като краен резултат КЗК се е позовала на първоначално издадената заповед № РД-09-173 от 8.03.2013 г. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че етикирането на процесните продукти като "натурален продукт без консерванти" не може да въведе в заблуждение потребителите относно съществените свойства и характеристики на продуктите. За периода от месец юли 2014 г. до месец февруари 2015 г., са извършени осем проверки на [фирма], в това число относно етикетирането на продуктите, като не са констатирани отклонения от изискванията на действащото законодателство в областта на безопасността на храните. В този смисъл БАБХ е констатирала факта, че върху етикета е изписано "натурален продукт без консерванти", като не е отчела като нарушение, че в съдържанието на продуктите е вписано наличието на модифицирано нишесте. Следва да бъде отчетено, че основните свойства на нишестето са сгъстяващо, свързващо водата, стабилизатор на емулсии и желиращ агент, като се използва като присъщ натурален материал, с широка специфична функционалност, а на пазара има голямо разнообразие от модифицирани нишестета. В този смисъл нишестето не се води добавка в храната и независимо дали има наличие на Е номер, последният може да не се обявява на етикета. По отношение на промяната на срока на годност на продуктите на [фирма] съдът отчита, че в резултат на проверка на БАБХ не е установено невярно посочване на срок на годност на продуктите на [фирма], а е констатирано наличие на технически проблем при етикетиране на капачките, свързан с качеството на използваното мастило. В този смисъл срокът на годност на продуктите следва да се счита по - късният посочен срок, който също така личи в значителна степен по ясно. Изводът който се налага е, че информацията върху капачките на произвежданите от [фирма] лютеници, не може да доведе до объркване и въвеждане в заблуждение на потребителите по отношение на съществено свойство на продуктите - тяхната трайност. Неоснователни са възраженията на [фирма] в посока допуснато нарушение от страна на КЗК при изследването и тълкуването на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК. Съгласно този чл. се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) Наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК "Добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. В конкретния случай настоящият съдебен състав счита, че действията на [фирма], по етикиране на своите продукти не може да бъде квалифицирано като противоречащо на "Добросъвестна търговска практика" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК. Както вече бе посочено дружеството има право да постави на етикетите наименованието "Лютеница П." съгласно Заповед № РД09-173 от 8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗМГО е утвърден продукт "лютеница" с географско указание "Лютеница П." на името на [фирма]. На следващо място следва да бъде отчетено, че Областна дирекция по безопасност на храните - [населено място] е извършила осем проверки в това число относно етикетирането на продуктите, като не са констатирани отклонения от изискванията на действащото законодателство. В този смисъл не може да бъде прието, че действията на [фирма] по етикиране на продуктите противоречи на "Добросъвестна търговска практика". По отношение на водените съдебни производства от "Б. П." АД, в конкретния случай настоящата инстанция споделя изводите на КЗК, че това е форма на упражняване на законови права, поради което не би могло да бъде възприето като действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и представляващо форма на нелоялна конкуренция от страна на дружеството. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответника и заинтересованата страна за присъждане на разноски е основателно. Жалбоподателят следва да заплати на ответника - Комисията за защита на конкуренцията разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на КЗК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. Заинтересованата страна - [фирма], претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 1200 лв., вместо поисканите 2400 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. В този смисъл жалбоподателят следва да заплати на [фирма] дължимите разноски общо в размер на 1200 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2 и чл. 172а от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,