Решение № 8619 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2018 г.

Решение № 8619 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2018 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ . Образувано е по касационната жалба на "О. С." ЕАД (с предишно наименование "С. И. Р. България"), със седалище в гр. С., подадена чрез пълномощник адв. Г. Т. срещу Решение № 6778/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6466/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2217-1402390-091-01/26.11.14 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - С., в частта, с която мълчаливо и изрично е потвърден с Решение № 868/10.06.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С. при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за необсъждане на събраните по делото писмени доказателства и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), противоречие на изводите на съда за липса на реални доставки с установените по делото факти с представените и приети доказателства и неправилен подход на съда при разпределение на доказателствената тежест относно установяване на данни за наличие на нарушения и данъчна измама и пренебрегване на постоянната практика на СЕС, според която основния принцип на неутралност на данъка върху добавената стойност (ДДС) налага приспадането му по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. В заключение се претендира отмяна на решението на Административен съд - С. град и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" - С., чрез юрисконсулт Зарева, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р-2217-1402390-091-01/26.11.14 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - С., в частта, с която мълчаливо и изрично е потвърден с Решение № 868/10.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на "С. И. Р. България" ЕАД са установени задължения за ДДС и лихви за данъчни периоди м. 06.2008 г., м. 09.2008 г., м. 11.2008 г., м. 03.2009 г., м. 05.2009 г., м. 09.2009 г., от м. 11.2009 г. до м. 01.2010 г., от м. 03.2010 г. до м. 09.2010 г., м. 04.2012 г., м. 07.2012 г. и м. 12.2012 г., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "К. Д." ЕООД, "Б. Д. Б. 3" ЕООД, "Медафинис" ЕООД, "Г. И." ЕООД, "И. П. Г." ЕООД, "Т. С." ЕООД, "В и В" Комерс" ЕООД, "Ф. Т." ЕООД и "С. Д." ЕООД, както и задължение за корпоративен данък за данъчни периоди 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. Фактическото основание за отказ на данъчен кредит е недоказване на реално осъществени данъчни събития, свързани с процесните фактури, издадени от "К. Д." ЕООД, "Б. Д. Б. 3" ЕООД, "Медафинис" ЕООД, "Г. И." ЕООД, "И. П. Г." ЕООД, "Т. С." ЕООД, "В и В" Комерс" ЕООД, а по отношение на фактурите издадени от "Ф. Т." ЕООД и "С. Д." ЕООД, поради това, че стоките са предназначени за представителни цели и не са свързани пряко с дейността на ревизираното лице. Задълженията за корпоративен данък са установени в резултат на увеличение на финансови резултат на дружеството с непризнатите за данъчни цели разходи по процесните фактури, като документално необосновани. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице против РА, първоинстанционния съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения. По материалната законосъобразност на установените задължения, в частта по ЗДДС съдът е приел, че жалбоподателят не е представил достатъчно от необходимите писмени доказателства, годни да докажат по пътя на пълно главно доказване реалността на процесните доставки, а именно - извършване и приемане на конкретна услуга и предаване на родово определените вещи по конкретна фактура, както и последващата реализация на стоките/услугите в по-нататъшната икономическа дейност на ревизираното лице (РЛ). Тези изводи са обосновани със следното: Доставчикът "К. Д." ЕООД е свързано лице с ревизираното дружество, тъй като управител на двете дружества за периода на осъществяване на доставките през 2010 г. е Г. С. К.. Такава констатация за свързани лица има и по отношение на доставчика "Г. И." ЕООД, поради общ управител от 31.05.2012 г. - Ф. Т. Ч.. По доставките от "К. Д." ЕООД не са представени платежни документи, като една от фактурите не е осчетоводена от РЛ. По доставките от "Б. Д. Б. 3" ЕООД са представени копия на фискални бонове, но не се установява надлежно водена счетоводна сметка 501 "Каса" при РЛ. По доставките от "Медафинис" ЕООД не е представен двустранно подписан отчетен протокол, какъвто е задължителен според договора, както и доказателства за това къде, кога и от кого са предадени металните елементи, не ставало ясно и къде се намира склада, от който следвало да се вземат материалите. По доставките от "Г. И." ЕООД за осъществяване на надзорни функции и функции на контрол върху процеса на зареждане на цистерни на РЛ с дизелово гориво, не са представени доказателства за квалификацията на лицата, осъществили услугата, за местонахождението на цистерните и доказателства за извършени разходи за извършване на услугата от доставчика. Доставчикът "И. П. Г." ЕООД няма регистрирано фискално устройство с данните вписани във фискалните бонове, т. е. боновете са издадени от нерегистрирано ФУ. Представен е договор, съгласно който при всеки конкретен случай следвало да има поръчка /по образец/, приемо-предавателен протокол и количествено-стойностна сметка, а единичните цени да са договорени в приложение към договора, но нито едно от доказателствата не е представено по делото. Повечето фактури не съдържат дата на данъчно събитие. Не става ясно как е формирана ценната. От доставчика не са представени счетоводни регистри, поради което не може да се проследи осчетоводяването на фактурите. При извършена насрещна проверка доставчика "Т. С." ЕООД не е открит на декларирания адрес. О. ревизираното лице са представени само порцесните фактури, без да е ясно в кой обект са вложени закупените материали, как е осъществен транспорта и имал ли е доставчика възможност да ги достави. Същото е установено и по отношение на доставчика "В и В" Комерс" ЕООД. По отношение на отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по фактури, издадени от "Ф. Т." ЕООД и "С. Д." ЕООД, съдът е приел, че липсват ангажирани твърдения и доказателства, че стоките са свързани с дейността на ревизираното лице. Относно материалната законосъобразност на РА в частта по ЗКПО, съдът е приел, че установените задължения за корпоративен данък са пряка последица от непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури на посочените доставчици. И тъй като не се оспорва задължението по размер, РА е признат за законосъобразен и в тази му част. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение 2 от АПК по следните съображения: По своята същност решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно - процесуални действия и установените в хода на ревизията различия с декларираните от лицето данни по данъчни периоди, преразказ на констатациите на органите по приходите и частично констатациите на вещото лице по назначената ССчЕ, в резултат на което е направен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Съдът не е изложил собствени мотиви какъв е предмета на всяка конкретни доставка, какви доказателства и от кого са представени, като съпътстващи фактурата документи, какви факти се установяват с така представените доказателства и дали тези доказателства не се опровергават с други, представени от приходната администрация. Изложените мотиви в решението на Административен съд - С. град не позволяват нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да установи действителната воля на съда кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материалноправна разпоредба. Касационната инстанция счита, че първоинстанционния съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и след като не е обсъдил събраните по делото доказателства в контекста на твърденията на ревизираното лице за представени към всяка от процесните фактури доказателства за реално извършване на доставките. Доводите на касатора се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което посочват съпътстващите фактурите доказателства и страницата от делото, на която се намират. Събраните по делото доказателства не са обсъдени в решението поотделно и в съвкупност и не е посочено кои от тях се кредитират и по какви съображения останалите не се кредитират. В мотивите на съдебния акт съдът е посочено кои факти са останали недоказани, но не е посочено кои факти са доказани и въз основа на какви доказателства. Освен това настоящата инстанция не споделя извода на съда, че липсата на доказателства за плащането на цената по фактурата и установеният факт, че доставчика "К. Д." ЕООД е свързано лице с ревизираното дружество са определящи при преценка на реалността на доставките. От друга страна обоснован би бил извода на съда за липса на доказателства за реално извършени доставки с оглед констатацията му, че не са представени съпътстващи фактурите доказателства по отношение на доставките от "Т. С." ЕООД и "В и В Комерс" ЕООД, ако разбира се този факт е правилно установен. Доказателствата, приети по делото се съдържат в 9 тома, а в решението не са обсъдени и не са изложени собствени мотиви относно некредитирането им. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключение на вещите лица наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, както и след като не е изложил собствени мотиви относно фактите по делото и правните си изводи в частта на установените задължения за ДДС и корпоративен данък, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи. По изложените съображения, решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК . С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за първоинстанционното производство в размер на 13 905,33 лева. По направените искания за присъждане на разноски в частта, с която делото се връща за ново разглеждане следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение