Решение № 2335 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2023 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на [заличен текст] гр. София, подадена чрез адв. И. Илиев, срещу Решение 3659/05.06.2023 г. по адм. дело 2317/2023 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че преди да бъде наказана ученичката не са предприети дейности за мотивация и преодоляване на проблемното й поведение. Твърди, че санкцията не е наложена самоцелно, а след изчерпване на всички механизми за въздействие върху поведението на Д. Иванова, които не са дали резултат. Счита, че именно налагане на санкцията би имало най-благотворен и положителен ефект върху поведението на ученичката. Моли за отмяна на съдебния акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Алипиева, надлежно упълномощена, която поддържа касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество. Адв. Алипиева в пледоарията си моли касационния съд да отмени процесното решение и да потвърди оспорената заповед като вземе предвид посланието, което с нея се изпраща към останалите съученици на Д. Иванова- да бъдат предупредени и да се въздържат от подобни нагли нарушения. Претендира разноски по представен списък на същите. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната разноски, като моли същите да бъдат намалени. Ответникът по касация Д. Иванова, действаща със съгласието на своите родители И. Иванов и А. Иванова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. В съдебно заседание ответната страна не се явява лично, представлява се от адв. Калистратов, който поддържа писмената защита и моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски по представен списък и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора, доколкото няма доказателства за заплащане на такъв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страни по делото, за които съдебният акт е неблагоприятен, постъпила в законоустановения преклузивен срок. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед РД-703-409/18.01.2023 г. на Директора на [заличен текст], гр. София, с която на основание чл. 259, ал. 1 и чл.203, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, чл.31, ал.1, т.22 от Наредба 15/22.07.2019 г. на МОН за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чл.199, ал.1, т.3 и чл.205 от ЗПУО, чл.58 и чл.66 на Наредбата за приобщаващото образование /НПО/, и по предложение на Педагогическия съвет Протокол 5 от 18.01.2023 г., на Д. Иванова - ученичка от [заличен текст] е наложена санкция Предупреждение за преместване в друго училище . Като фактическо основание в заповедта е посочено, че санкцията е наложена във връзка с тютюнопушене в сградата на училището, което се явява нарушение на чл. 74, ал.1, т.2,3,5 и чл.75, т.1,6,7 от Правилника за устройството и дейността на училището /ПУДУ/. Срокът на санкцията е до края на учебната 2022-2023 г. За да постанови този резултат АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка съдът е посочил, че оспореният акт не съдържа мотиви относно избора за вида на наложената санкция, както и относно поведението на ученика, възприето като нарушение на правилата. Счита, че не е спазен и редът за налагане на санкция, тъй като не са налице доказателства за предприети мерки за въздействие върху поведението на ученика. Според съда липсват мотиви за отхвърляне на предложението на г-жа З. Иванова, на становището на психолога, като не е взето под внимание и изразеното съжаление за постъпката от страна на ученичката. Обосновал е извод, че като не е изложил конкретни мотиви относно проявленията на поведението на ученика и относно избора на наложената санкция, административния орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона, поради което е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводите в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл. 199 ал. 1 т. 3 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в Правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, по т.3 може да се наложи санкция "предупреждение за преместване в друго училище". В разпоредбата на чл. 204 от ЗПУО подробно е регламентирана процедурата по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 от същия закон. В настоящият случай първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си проведената процедура по налагане на санкцията, като правилно е приел, че същата е спазена. От доказателствата по делото се установява, че за откриване на процедурата е уведомен родителят, ученикът е изслушан в присъствието на психолог и на родител, преди налагане на съответната санкция, като му е дадена възможност да обясни фактите и обстоятелствата. Налице са и доказателства за спазване нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като съответната дирекция Социално подпомагане е била уведомена, независимо, че не е изпратила представител на изслушването, както и доклад. Правилно решаващият съд е посочил, че обжалваната заповед не съдържа фактически основания за вида на наложената санкция. Както се посочи по-горе разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО предвижда налагане на санкции на ученици при неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището и след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, като едно от тези наказания е предупреждение за преместване в друго училище. По отношение на наложената санкция на ученичката Д. Иванова в заповедта е посочено, че е във връзка с тютюнопушене в сградата на училището, което е в противоречие с правилника за дейността на училището. За да се наложи на даден ученик посоченото наказание следва да са налице кумулативно изискваните от закона предпоставки: 1. неизпълнение на задължения на ученика, които задължения са посочени в закона, в нормативните актове по прилагането му и в правилника за дейност на училището и 2. следва да са изчерпани останалите механизми за въздействие върху него. В нормата на чл. 172 ал.1 от ЗПУО и в нормата на чл. 74 ал.1 от Правилника за дейността на училището са посочени задълженията на учениците, като измежду тях са да спазват Правилника за дейността на институцията и Етичния кодекс на училищната общност; да спазват правилата за добронамерено общуване и културно поведение и да съхраняват авторитета на училището и училищната общност и да допринасят за развитие на добрите традиции. В чл.75 от същия правилник са посочени и забрани за учениците, като съгласно т.1 същите нямат право да отсъстват от учебните часове и извънкласни училищни мероприятия без уважителни причини, удостоверение по надлежния ред; по т.6 да пушат в сградата, двора и прилежащите райони на училището; по т.7. да не създават пречки и проблеми при реализация на ОВП. В разпоредбата на чл.83, ал.1, т.3 от Правилника, е посочено, че наказанието предупреждение за преместване в друго училище се налага при сериозни и повтарящи се нарушения по чл.74 и чл.75, за допуснати над 10 отсъствия по неуважителни причини или над 5 отстранявания от час или 5 забележки, отразени в електронния дневник за неспазване на противоепидемичните мерки в ситуация на извънредна епидемична обстановка. В конкретният случай ученикът не е извършвал сериозни, повтарящи се нарушения, както и не е достигнал прага на неизвинени отсъствия както изисква нормата на правилника за да се приложи тя. Видно от протокола на проведеният педагогически съвет основният мотив за налагане на процесното наказание е свързан с пушене в сградата след началото на учебния час. Налице са доказателства за допуснати от ученичката 2,5 отсъствия по неуважителни причини, свързани със закъснения в часовете по английски, информатика и физическо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства, които да обосноват налагането на наказанието предупреждение за преместване в друго училище , т.е. липсват доказателства, че ученикът постоянно е нарушавал дисциплината, за да е налице системност при провеждане на учебния процес, както и наличие на предвидените в разпоредбата отсъствия, което да мотивира директора на училището да приложи третото по тежест наказание. В мотивите към обжалваната заповед е посочено неспазване на правилника за дейност на училището, като са конкретизирани точните разпоредби, които не са спазени, но тяхното цитиране не води до извод на системност на нарушението. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно отхвърляне на предложената по лека санкция забележка от госпожа З. Иванова и причините за избиране на третата по ред санкция предупреждение за преместване в друго училище . В конкретния случай без съмнение ученикът следва да бъде санкциониран за поведението си, но при съобразяване на наложената санкция с причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастови и личностни особености на ученика. Обоснована е констатацията на АССГ, че в заповедта липсват и доказателства какви дейности по мотивация на ученика са предприети и какъв е резултатът от тях. Препращането към протокола от педагогическия съвет е само относно предложението за налагане на санкция. В този протокол също няма обсъждане на предприетите дейности и резултата от тях с цел превъзпитание на детето преди налагане на санкцията. Изслушването, но не обсъждането на становищата на г-жа З. Иванова и психолога С. Ананиева, не е достатъчно за да се приеме, че преди налагане на санкцията са изчерпани механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученичката. Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал.1 от ЗПУО санкциите на учениците се налагат по преценка на административния орган, след спазване на предвидената в закона процедура, когато са изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. По делото е установено по несъмнен начин, че Директорът на [заличен текст] не е спазил това изискване на закона, поради което издадената от него заповед е незаконосъобразна. По изложените съображения, при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като действително, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените и доказани за настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно фактура от 04.01.2024 г. и разписка за получена сума. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като бланково такова, без отчитане действителната правна и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение