Решение № 11288 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2016 г.

Решение № 11288 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. Ц., лично и като законен представител на малолетния си син В. П. Ц., и В. П. Ц., чрез пълномощника им адв. П. С., срещу решение № 286 от 29 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 562/2014 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-18-15/30 юни 2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника С. П. Ц., чрез пълномощника му адв. Е. Я., е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа от процесуалния представител и в съдебно заседание. Претендира заплащането на направените пред касационната инстанция разноски. Останалите ответници - изпълнителният директор на АГКК, Р. И. Ц., А. В. П. и М. И. К., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. След като по повод подадената касационна жалба Върховният административен съд извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното съдебно решение, констатира следното: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на А. Г. Ц., лично и като законен представител на малолетния си син В. П. Ц., и В. П. Ц. срещу заповед № РД-18-15/30 юни 2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 49а, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на поземлен имот с идентификатор 61813.752.202, гр. Р., област Б. С оспореното решение съдът е отхвърлил подадената жалба като е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. С. З. за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г.) разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г.) е уредена процедурата по довършване на административните производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнати към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но липсва такава за съдебните производства, които са висящи към посочения момент. За тях се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на такива актове. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, жалбата на А. Г. Ц., лично и като законен представител на малолетния си син В. П. Ц., и В. П. Ц. срещу заповед № РД-18-15/30 юни 2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на поземлен имот с идентификатор 61813.752.202, гр. Р., област Б., е недопустима - чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество по недопустимата жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което подадената от Ц. жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника С. П. Ц. за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. По делото са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева, която сума ще следва да му бъде заплатена от касаторите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,