Решение № 15196 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7454/2018 г.

Решение № 15196 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7454/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Иванова, от [населено място], против решение № 1274 от 28.02.2018 г. по адм. дело № 12413/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗД/Д-С-КС-087 от 31.08.2017 г. на и. д. Директор на ДСП Красно село. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените подробни доводи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на А. Иванова срещу Заповед № ЗД/Д-С-КС-087 от 31.08.2017 г. на и. д. Директор на ДСП Красно село, с която на основание чл. 30, ал. 2 от ЗЗДт е прекратено настаняването на детето С. И. в ЦНСТДМ [наименование] [населено място] и на основание чл. 29, т. 8 и т. 9 и чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, т. 2 от ЗЗДт е настанена временно в Кризисен център за деца преживели насилие [населено място] за срок от шест месеца или до промяна в обстоятелствата довели до настаняването, респ. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт. За да постанови това решение съдът е приел, че са налице предпоставките за прекратяване в посочения ЦНСТДМ [наименование] [населено място] и временно настаняване в Кризисен център [населено място], което е също социална услуга от резидентен тип и мярката за закрила не се променя. Решението е правилно. Установено е по делото, че в ЦНСТДМ [наименование] [населено място] детето С. не спазва установените правила, не се включва в общите дейности като почистване, пазаруване, готвене. Констатирани са случаи на закъснения и прибиране след установения вечерен част, нарушаване на дисциплината, самоволно напускане на центъра през нощта и установяване в дома на пълнолетното лице Л. Панов, с когото поддържа близки контакти и прекарва цялото си свободно време в компанията му. На няколко пъти е пренощувала в дома му. При посещение на адреса на последния С. е поканена от социалния работник за изясняване на случая, но е проявила агресивно поведение. По данни на екипа на центъра се държи арогантно с другите деца и персонала, не уведомява кога и къде отива, системно се прибира в късните часове. На 30.08.2017 г. е напуснала Центъра, изключила телефона си и е обявена за издирване от в 6-то РУ на СДВР, като е открита в дома на Л. Панов. Заповедта е обжалвана по административен ред, като с решение № РД 22-РД06-0182/20.09.2017 г. на директора на Регионална дирекция за "Социално подпомагане" – С.–град е отхвърлена жалбата на А. Иванова. В производството пред административния съд са събрани писмени доказателства, като е изслушано и детето С. И.. Доводите и възраженията в жалбата са обсъдени от съда и е направен обоснован извод от фактическа и правна страна, че обжалвания административен акт не страда от пороци съставляващи основания за отмяната му. Констатациите в социалния доклад не са опровергани от събраните по делото доказателства. Нито едно от възраженията не е подкрепено с доказателства от страна на жалбоподателката и констатациите на административния орган при издаване на заповедта не са били опровергани в производството пред първа инстанция. Съдът правилно е основал изводите си във връзка с основната цел при издаването на този вид административни актове - защита и охрана на интересите на детето и всички доказателства и твърдения са обсъдени във връзка този интерес. Н. е правилен извод за съответствие между фактическите и правните основания за издаване на административния акт. Налице са предпоставките за прекратяване на настаняването в ЦНСТДМ [наименование] [населено място] и настаняване на детето в Кризисен център [населено място]. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по аргумент на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт в случая мярката за закрила не е променена. Тя си остава същата, като се променя мястото на предоставянето й и режима, при който се осъществява- от по-либерален към по-строг. В този смисъл са неоснователни оплакванията относно основанията за настаняване извън семейството по чл. 25 от ЗЗДт, които са преценени в предходно съдебно производство по реда на чл. 28 от ЗЗДт. Административният орган е направил правилна преценка във връзка с интересите на детето. Налице са констатации, че на този етап съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето С. при облекчения режим в ЦНСТДМ [наименование] [населено място]. При тези данни съдът е постановил правилно решение, при отсъствие на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение