Решение № 2518 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14158/2016 г.

Решение № 2518 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14158/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 238 от АПК. Образувано е по молбата на Н. В. К. и Д. Н. С. с искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на определение № 15 от 25.01.2016 г. по адм. д. № 213/2015 г. описа на АС-Т., оставено в сила с определение № 8172 от 4.07.2016 г. по адм. д. № 2898/2016 г. по описа на на ВАС, второ отделение. Твърди, че при прекратяване на делото не им е било известно, че имотът е културно историческо наследство- дюкян фурна на М. Х., защитен към 2005 г., което се доказва с писмо изх. № 9400-737/27.10.2015 г. на НИНКН към МК, което е от значение към предмета на делото. Твърдят, че предмет на посоченото дело е искането за прогласяване нищожност на заповед на друго правно основание. Ответната страна началникът на ДНСК С. оспорва молбата и иска оставяне на молбата без уважение. Посоченото писмо не е ново писмено доказателство от съществено значение на делото. Посоченото обстоятелство, че сградата е паметник на културата е съществувало и към момента на решаване на спора. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав, като взе предвид, че молбата е подадена в 3- месечния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 7/13.02.2014 г. по адм. д. № 153/2013 г. описа на АС-Т. е отхвърлена жалбата на Д. Н. С. и е прекратено производството по отношение на Н. В. К. с искането им за прогласяване на нищожност на заповед № РД-14-140/28.04.2005 г. на началника на ДНСК като издадена от некомпетентен орган. С жалбата е наведен довод, че съборената вече сградата е паметник на културата и заповедта не е съгласувана с МК и НИПК. Решението е оставено в сила с решение № 7469/3.06.2014 г. по адм. д. № 4773/2014 г. по описа на ВАС, второ отделение, по касационна жалба подадена само от Д. Н. С. . С нова жалба Н. В. К. и Д. Н. С. отново са поискали обявяване нищожност на същата заповед с довод, че не е спазен чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от А ПК. С определение № 15/25.01.2016 г. по адм. д. № 213/2015 г. по описа на АС-Т. жалбите са оставени без разглеждане на основание чл. 159, т. 6 от АПК, защото е налице влязъл в сила съдебен акт и спорът не може да бъде пререшаван. С определение 8172/4.07.2016 г. по адм. д. № 2898/2016 г. по описа на ВАС, оспореното определение е оставено в сила. Настоящото съдебно производство е образувано с молба за отмяна на оставеното в сила прекратително определение. Основанието, на което е прекратено второто съдебно производство е чл. 159, т. 6 от АПК поради наличието на влязло в сила съдебно решение. Настоящото съдебно производство е извънинстанционно. Поради това проверка на основателността може да се извърши само на изрично и изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писмо изх. № 9400 -737/27.10 2015 г. на директора на НИНКИ относно статута на дюкян- фурна на М. Х. не представлява ново писмено доказателства относимо към наличието на процесуална пречка за разглеждане на жалбата по адм. д. № 213/2015 г. по описа на АС-Т. заради влязло в сила решение № 7/13.02.2014 г. по адм. д. № 153/2013 г. описа на АС-Т. Предвид изложеното писмото от 27.10.2015 г. не е ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Като взе предвид изложеното, Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав на основание чл. 244, ал. 1 от АПК