Решение № 3036 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6599/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Миграция Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В.Терзийска, срещу решение 2293 от 08.04.2024 г., постановено по адм. дело 11013/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не e взел предвид, че макар формално чужденецът да е представил всички изискуеми, посочени в чл. 34 ППЗЧРБ документи, същият е декларирал неверни данни, като е заявил пред административния орган адрес, на който не пребивава, и е представил фиктивен трудов договор, сключен само за целите на процедурата по издаване на разрешение за постоянно пребиваване. Касационният жалбоподател иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се потвърди отказ 5364р-26889/24.10.2023г. на директора на Дирекция Миграция МВР, с който на О. М., гражданин на Украйна е отказано правото на постоянно пребиваване в РБългария. Ответникът О. М., роден на [дата]., гражданин на Украйна, съд. адр. гр. София, [улица], чрез упълномощения адвокат Кръстев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована, съответно да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на О. М., гражданин на Украйна, е отменен отказ 5364р-26889/24.10.2023г. на директора на Дирекция Миграция - МВР, с който му е отказано предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България. Съдът е приел от фактическа страна, че О. М. е подал заявление за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България. Със заявлението си е представил всички необходими документи, вкл. трудов договор с КАНГАРУ- ТРАНС ЕООД, регистриран в НАП, и нотариално заверена декларация от М. И. С., според която той осигурява жилище и адресна регистрация на чужденеца в гр. София, [адрес]. Счел е, че административният орган не е доказал по несъмнен начин, че спрямо О. М. е налице основанието за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба основание да се откаже право на постоянно пребиваване е, ако заявителят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Решаващият съд е развил мотиви, че в случая липсват доказателства, които да дискредитират доказателствената стойност на приложената декларация за осигурено жилище, въпреки противоречивите свидетелски показания на св. М. С., както и че сключеният трудов договор не можел да бъде изпълняван фактически, с оглед изискванията в Наредба 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на кандидати за придобиване на работоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, тъй като жалбоподателят е можел да изпълнява трудовата си функция едва след получаване на удостоверение за психологическа годност, което можело да се издаде само след издаване на разрешение за постоянно пребиваване. Според съда, това са основателни доводи, които изключвали извод за фиктивност на трудовия договор и изготвянето му единствено и за целите на административното производство по предоставяне на разрешението за постоянно пребиваване. Съставът на АССГ е приел, че крайният извод на административния орган, че "чужденецът е декларирал неверни данни, като е заявил пред административния орган адрес, на който не пребивава", не съответства на условието по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 3 ППЗЧРБ за представяне на "доказателства за осигурено жилище". Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореният отказ, с който на чужденеца е отказано правото на постоянно пребиваване в Република България, е постановен на основание чл.26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като конкретно е посочено, че О. М. е декларирал неверни данни. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, предвиждащ отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия закон, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход, а според чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ, когато чужденец от български произход, е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция Миграция или отдел/сектори/групи Миграция при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в НАП трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Според чл. 34, ал. 1, т. 3 ППЗЧРБ към заявлението за постоянно пребиваване се прилагат доказателства за осигурено жилище. По делото липсва спор, че подаденото от украинския гражданин заявление е именно за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ - поради българския му произход, при условията на чл. 11, ал. 5, предл. посл. ППЗЧРБ - при наличието на регистриран в НАП, действащ трудов договор, сключен за минимум 6 месеца. Липсва и спор, че лицето е представило всички, посочени в чл. 34 ППЗЧРБ документи, включително и такива за адрес на пребиваване. Спорният по делото въпрос е дали тези документи отразяват неверни данни и по конкретно относно предоставения адрес на пребиваване и фактическото изпълнение на трудовия договор. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства относно предоставения адрес на пребиваване са противоречиви. ЗЧРБ и ППЗЧРБ не съдържат изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, посочен в заявлението му, на който има осигурено жилище, но е необходимо да се установи, че към момента на получаване на разрешението има реалната възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което представя доказателства. Еднократното посещение на посочения адрес, представените две нотариално заверени декларации от собственика, неясните и противоречиви данни на М.С., обстоятелството че процесното жилище е предоставено под наем на дружеството - работодател на чужденеца и се ползва от неговите служители, както и безспорно установения факт, че О. М. след влизането му в България на 09.04.2023 г. не е напускал страната, не обосновават извода че лицето не пребивава на предоставения адрес, т.е. че е декларирал неверни данни. Такъв извод не може да се наложи и по отношение на сключения от него договор, като настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния съд в тази част и с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към тях. Като не е установил по безспорен начин горните обстоятелства административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи процесуална активност на органа за събиране на необходимите доказателства и изясняване на всички значими обстоятелства преди издаването на акта. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореният отказ, в този смисъл, са правилни. В съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът е върнал преписката на административния орган, но не е дал конкретни указания на административния орган. Това налага допълване на мотивите му, като при новото произнасяне органът следва повторно да проведе процедурата, като установи спазена ли е разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 3 от ППЗЧРБ и дали чужденецът има осигурено жилище. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение