Решение № 126 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 766/2018 г.

Решение № 126 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 766/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов Производство по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на Р. Ж. М. /в качеството му на наследник по закон на Ж. М. Ж. - поч. 27.10.2017 г. / за отмяна на влязлото в сила Решение № 1090/11.08.2016 г. по в. гр. д. № 3274/15 г. на Варненския окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 52/20.02.2015 г., допълнено с Решение № 176/25.06.2015 г. и поправено с Решение № 272/22.10.2015 г. по гр. д. № 1007/12 г. на Провадийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ж. М. Ж., М. М. Ж. и С. М. Ж. против В. К. И. и при участието на третото лице-помагач на страната на ответника [фирма]- [населено място], иск с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на 1202 кв. м. реална част от дворно място в [населено място], [община], представляващо УПИ ІІ-12 в кв. 54 ведно с построената в мястото двуетажна масивна сграда; в частта, с която е признато за недоказано оспорването на Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998 г., съхраняван в Областна администрация- [населено място]; в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците за постановяване на допълнително решение по делото чрез произнасяне по истинността на Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980 г., съхраняван в [община]. С молба от 05.04.2018 г., депозирана в изпълнение на дадени му указания за формулиране на ясно и мотивирано изложение на фактите, въз основа на които иска отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд, молителят е заявил, че основава молбата си на установена с влязло в сила съдебно решение /Решение № 176 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 1007/12 г. на Провадийския районен съд, с което е допълнено първоинстанционното Решение № 52 от 20.02.2015 г. по същото дело/ неистинност на документи, на които е основано въззивното решение, както и неистинност на взети предвид от въззивния съд свидетелски показания, което се мотивира с обстоятелството, че същите противоречат на показания, дадени от същите свидетели за същите факти по предходно наказателно дело /НОХД № 528/2008 г. на Провадийския районен съд и ВНОХД № 888/2010 г. на Варненския окръжен съд/. Изложени са и твърдения, според които влязлото в сила въззивно решение се основава на неверни факти, доколкото не е взето предвид установеното от вещо лице по делото, според което М. Ж. И. е абонат на ВиК и Е. - [населено място]; не е съобразено, че даденото пред първата инстанция заключение на вещото лице Ж. Б. е опровергано от експертизата на вещото лице Ш. Х. пред въззивния съд; решението е основано на документ, за който е установено, че не съществува- А. № 75/20.03.1980 г. Ответникът по молбата за отмяна [фирма]- [населено място] е депозирал по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който заявява, че същата е недопустима, доколкото не съдържа ясно и мотивирано твърдение за наличие на предвидено в процесуалния закон основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Ответниците по молбата за отмяна М. М. Ж. и С. М. Ж. не заявяват становище по същата. Ответникът по молбата В. К. И. в съдебно заседание заявява становище, с което оспорва същата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. Според чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Както правната теория, така и константната практика на ВКС приемат, че във всички тези случаи неправилността на подлежащото на отмяна решение е резултат на извършено престъпление, обусловило съдържанието на съдебния акт, което следва да е установено по предвидения за това специален ред- с влязла в сила присъда на наказателния съд или с влязло в сила решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателно преследване не може да бъде проведено съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2-5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК /Решение № 40 от 16.06.2009 г. по т. д. № 115/2009 г. на ІІ т. о., Решение № 7 от 18.02.2009 г. по т. д. № 607/2008 г. на І т. о., Решение № 309 от 08.01.2014 г. по гр. д. № 5655/2013 г. на ІІІ г. о. и др. /. Безспорно е, че изискването престъплението да е установено по надлежния ред изключва възможността същото да бъде установявано в производството за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК /Решение № 33 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 486/2010 г. на ІV г. о., Решение № 406 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 4296/2015 г. на ІV г. о. и др. /. Доколкото в конкретния случай молбата за отмяна се основава не на твърдения за установено престъпление във връзка с решаването на делото, а само на неистинност на документи, респ. на невярност на свидетелски показания и на заключение на вещо лице, следва да се приеме, че същата е неоснователна, доколкото тези пороци сами по себе си, без да се дължат на надлежно установено престъпление, не попадат в кръга на изрично и изчерпателно уредените в процесуалния закон основания за преодоляване на стабилитета на влезлите в сила съдебни решения. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Независимо от изхода на производството, доколкото ответниците по молбата не са заявили претенции за разноски, такива не следва да им се присъждат предвид диспозитивното начало в процеса. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение