Решение № 6861 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10539/2018 г.

Решение № 6861 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10539/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника ст. юриск. К. Недялкова, против решение № 454 от 18.07.2018 г. по адм. д. № 702/2017 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/4717 от 13.07.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. Излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, предвид на това, че не е налице неизпълнение на решение № 4509 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8818 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., с което е оставено в сила решение № 386 от 22.06.2015 година, постановено по адм. дело № 997/2014 г. на Административен съд-Пазарджик. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – С. Вълков чрез адвокат Чавдаров, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът е обсъдил всички относими към правния спор релевантни факти, въз основа на чийто анализ е обосновал верен правен извод за нищожност на процесния административен акт.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 454 от 18.07.2018 г. по адм. д. № 702/2017 г. на Административен съд - Пазарджик, е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/4717 от 13.07.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради това, че административният орган не е изпълнил указанията дадени във влязлото в сила решение на Административен съд-Пазарджик, постановено по адм. дело № 997/2014 г. Приел е, че при разрешаване на спора с който е бил сезиран, първоинстанционния съд изрично е посочил, че единствено при прегледа на ортофотокартата не може да се установи точното количество на дърветата и храстите в процесните имоти. Липсата на проверка на място е пречка да се установи и обстоятелството дали шестте земеделски парцела, попадащи в Натура 2000, отговарят на специфичните изисквания по тази мярка, които се отличават от изискванията по останалите схеми и мерки. В тази насока, Съдът е посочил, че в обжалваното пред него уведомително писмо не са посочени никакви съображения относно това дали различните участъци с дървесна или с храстовидна растителност са над или под 100 кв. м. Поради тази причина, Съдът формирал крайният си извод, че е необходимо делото да бъде "... върнато като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: да извърши проверка на място и да използва всички други подходящи средства, включително изискване на допълнителни доказателства.... ". Този резултат и дадените от първоинстанционния съд указания са били изцяло потвърдени от висшия по степен административен съд в хода на предприето касационно, съдебно производство. В случая обаче, първоинстанционният съд е приел, че нито се твърди, нито пък се установява, административния орган да е изпълнил кое да е от указанията на двете съдебни инстанции, след като преписката му е била върната. При това положение, без да изпълни конкретните напътствия на съда по изясняване на административния въпрос от фактическа страна във възможната пълнота и без да се съобрази с разясненията по тълкуване и прилагане на закона, с процесното Уведомително писмо № 02-130-6500/4717 от 13.07.2017 г. е постановен изцяло идентичен резултат на този по предходното Уведомително Писмо изх. № 02-130-6500/4717 от 14.08.2014 г.

Като е сторил това, административният орган не е спазил задължителните указания на съда, а след като не ги е спазил, съответно не е изпълнил повелята в диспозитива на съдебното решение. По тези съображения е обявил нищожност на уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне.

Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав.

От фактическа страна е установено, че С. Вълков е подал Заявление за регистрация от 28.04.2013 г. и Заявление за подпомагане от 20.05.2013 г. за кампания 2013 г. с УИН 13.27.0513/69899 и УРН 522379. В Таблица на използваните парцели към заявлението са вписани следните БЗС, със съответния номер по ИСАК:

• 32888-657-8-1 с площ от 0, 72 ха., в землището на с. Исперихово, основание за ползване – собствен, с код култура 311000(Естествени ливади за косене и/или за паша на животните), заявен за подпомагане по СЕПП, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове;

• 37705-36-6-1 с площ от 7, 03 ха., в землището на с. Козарско, основание за ползване – друго, с код култура 311000(Естествени ливади за косене и/или за паша на животните), заявен за подпомагане по СЕПП, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове;

• 37705-502-3-1 с площ от 8, 12 ха., в землището на с. Козарско, основание за ползване – друго, с код култура 190000(Площи с угари), заявен за подпомагане по СЕПП и по СНДП, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове;

• 37705-502-4-1 с площ от 4, 50 ха., в землището на с. Козарско, основание за ползване – друго, с код култура 311000(Естествени ливади за косене и/или за паша на животните), заявен за подпомагане по СЕПП, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове;

• 37705-605-6-1 с площ от ЗЗ, 50 ха., в землището на с. Козарско, основание за ползване – друго, с код култура 190000(Площи с угари), заявен за подпомагане по СЕПП и по СНДП, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове;

• 37705-605-7-1 с площ от 2, 22 ха., в землището на с. Козарско, основание за ползване – друго, с код култура 311000(Естествени ливади за косене и/или за паша на животните), заявен за подпомагане по СЕПП, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове;

• 61371-101-1-3 с площ от 14, 31 ха., в землището на с. Радилово, основание за ползване – смесено, с код култура 311000(Естествени ливади за косене и/или за паша на животните), заявен за подпомагане по СЕПП и по НР1, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове;

• 61371-118-3-2 с площ от 17, 55 ха., в землището на с. Радилово, основание за ползване – смесено, с код култура 311000(Естествени ливади за косене и/или за паша на животните), заявен за подпомагане по СЕПП и по НР1, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове;

• 61371-120-2-3 с площ от 18, 14 ха., в землището на с. Радилово, основание за ползване – смесено, с код култура 3121000(Мери и пасища) заявен за подпомагане по СЕПП и по НР1, с посочен код на защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове.

С Уведомително Писмо изх. № 02-130-6500/4717 от 14.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (л. 17 по адм. дело № 997/2014), по така подаденото заявление е отказано финансово подпомагане за кампания 2013, поради констатирани несъответствия с изискванията в следните площи по идентификатори:

• по СЕПП - 37705-36-6-1 с декларирана площ 7. 03 ха и приета за наддекларирана площ 4, 15 ха; 37705-502-3-1 с декларирана площ 8. 12 ха и приета за наддекларирана площ 0, 43 ха; 37705-502-4-1 с декларирана площ 4, 50 ха и приета за наддекларирана площ 1, 76 ха; 37705-605-6-1 с декларирана площ ЗЗ, 50 ха и приета за наддекларирана площ 0, 40 ха; 61371-101-1-3 с декларирана площ 14, 31 ха и приета за наддекларирана площ 14, 31 ха; 61371-118-3-2 с декларирана площ 17, 55 ха и приета за наддекларирана площ 10, 11 ха и 61371-120-2-3 с декларирана площ 18, 14 ха и приета за наддекларирана площ 18, 14 ха;

• по СНДП - 37705-502-3-1 с декларирана площ 7, 03 ха и приета за наддекларирана площ 0, 43 ха и 37705-605-6-1 с декларирана площ ЗЗ. 50 ха и приета за наддекларирана площ 0, 40 ха

• по НР1 61371-101-1-3 с декларирана площ 14, 31 ха и приета за наддекларирана площ 14, 31 ха; 61371-118-3-2 с декларирана площ 17, 55 ха и приета за наддекларирана площ 10, 11 ха и 61371-120-2-3 с декларирана площ 18, 14 ха и приета за наддекларирана площ 18, 14 ха., като са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 26095, 09 лв.

Това уведомително писмо е било оспорено по съдебен ред, по повод на което е било в ход производство по адм. дело № 997 по описа на Административен съд Пазарджик за 2014 г.

С Решение № 386 от 22.6.2015 г., постановено по същото дело, Съдът е отменил Уведомително Писмо изх. № 02-130-6500/4717 от 14.08.2014 г. и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решение.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в административната преписка, приложена по дело № 997/2014 г., не са представени доказателства за извършване на проверки на място при установяване на нередностите. Констатирано е, че заявлението на кандидата не е избрано за извършване на проверки на място. В тази насока, съдът се е позовал на правилото на 24, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 (макар и същият да е бил в сила до 01.01.2010 г. и да се е прилагал по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди, с начало преди 1 януари 2010 г. - § 107 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година) относно това, че посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато това е необходимо, от проверка на място. Съответно, всяка проверка на място подлежи, съгласно чл. 28, § 1 от първо посочения регламент, на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка. Докладът посочва по-специално проверяваните молби и схеми за помощ, и присъстващите лица, както и проверените селскостопански парцели, измерените селскостопански парцели, резултатът от измерването на измерен селскостопански парцел и използваните методи за измерване, дали е уведомен земеделският производител за посещението и ако е така – срокът на предварителното уведомление. По силата на разпоредбата на § 2 от същия текст на регламента, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави бележки. Когато бъдат открити нередности, същият получава копие от контролния доклад.

Описаното решение на Административен съд Пазарджик е оставено изцяло в сила с Решение № 4509 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8818 по описа на Върховния административен съд за 2015 г.

Съдът правилно е съобразил, че при разрешаване на спора с който е бил сезиран, първоинстанционния съд изрично е посочил, че единствено при прегледа на ортофотокартата не може да се установи точното количество на дърветата и храстите в процесните имоти. Липсата на проверка на място е пречка да се установи и обстоятелството дали шестте земеделски парцела, попадащи в Натура 2000, отговарят на специфичните изисквания по тази мярка, които се отличават от изискванията по останалите схеми и мерки. В тази насока, Съдът е посочил, че в обжалваното пред него уведомително писмо не са посочени никакви съображения относно това дали различните участъци с дървесна или с храстовидна растителност са над или под 100 кв. м. Поради тази причина, съдът формирал крайният си извод, че е необходимо делото да бъде "... върнато като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: да извърши проверка на място и да използва всички други подходящи средства, включително изискване на допълнителни доказателства.... ". Този резултат и дадените от първоинстанционния съд указания са били изцяло потвърдени от Върховния административен съд в хода на предприето касационно, съдебно производство.

В случая правилно е прието от съда, че нито се твърди, нито пък се установява, административния орган да е изпълнил кое да е от указанията на двете съдебни инстанции, след като преписката му е била върната.

На следващо място, видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета като неоспорена съдебно-техническа експертиза, е, че Държавен фонд "Земеделие" е приложил окончателния слой "площи допустими за подпомагане" за кампания 2013 г., но по отношение на заявлението на жалбоподателя С. Вълков същият е трябвало да се приложи след предоставени данни за извършени проверки на място, съгласно указанията цитирани в мотивите на решение № 386/22.06.2015 г. на АС - Пазарджик, оставено в сила с решение № 4509/15.04.2016 година на ВАС. Проверка на място на заявлението на Вълков не е извършена, като не са представени и никакви доказателства от страна на ДФЗ в този смисъл и специализирания слой не е променен по отношение на заявените площи на жалбоподателя.

На следващо място правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая след като с решение № 4509 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8818 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. е оставено в сила решение № 386 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело. № 997/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/4717 от 14.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по същество по заявление на С. Вълков, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е следвало да изпълни указанията на съда, а именно: да извърши проверка на място и да използва всички други подходящи средства, включително изискване на допълнителни доказателства.

Също така, според разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Тази разпоредба сочи на задължително изпълнение на указанията на съда от страна на административния орган, който, обаче в настоящия случай не се е съобразил и не е изпълнил дадените му от страна на съда указания, което обстоятелство е довело до обоснован извод на първоинстанционния съд да обяви за нищожен оспорения индивидуален административен акт.

От фактическа и материалноправна страна съдът е бил изяснил спора и е дал точни указания на административния орган, които не са изпълнени от последния, поради което и постановения от него акт е обявен за нищожен в съответствие с чл. 177, ал. 2 от АПК.

С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа, отново са дадени указания от административния съд, които следва да бъдат спазени при постановяване на административния акт по същество.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение