Решение № 4353 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2016 г.

Решение № 4353 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. П., от с. К., р-н "П.", СО, против решение № 4277/20.06.2016 г. по адм. дело № 4646/2016 г. на Административен съд С.- град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С молба от пълномощника й - адв. Д., е прието като писмено доказателство Решение № 587/14.08.2014 г. на ОбС"Земеделие" - П.. Ответникът: началника на СГКК - гр. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците - физически лица, редовно призовани, не се явяват. От ответниците: Д. Г. Н., М. С. Н., Д. Н. М. - Д. и С. Н. М., всички чрез пълномощника им - адв. Д., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.- град е отхвърлил жалбата на Н. П. срещу Отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. К., р-н "П.", СО, изх. № 20-15549/22.03.2016 г. на началника на СГКК-гр. С., като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяна на акта. От анализа на доказателствата е установил, че с исканото изменение се засяга поземлен имот с идентификатор 35239.1440.49, записан в КР на С. Н. М., като от него, съгласно представената скица-проект за изменението се образуват два нови имота, с идентификатори накрая 223 и 224, с площ от 4 000 кв. м. и от 300 кв. м. Вписването в КР на С. Н. М. като собственик на ПИ 49, с площ от 4300 кв. м., е въз основа на влязло в сила решение № 2681/02.07.1999 г. на ПК-с. Л.. Според съда представеното от оспорващата решение № 366/15.12.2014 г. на ОбС"Земеделие"- П., легитимира наследодателят й като собственик на ПИ с проектен идентификатор 35239.1440.223, от 4000 кв. м., като този имот е част от имот с идентификатор накрая 49. Поради това съдът е формирал извод за наличие на спор за материално право върху тези тези 4 000 кв. м. от имот 49, между оспорващата и заинтересованите страни - наследници на С. Н. М., който спор е такъв по чл. 54, ал. 2 ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./ и е основание за извършване на отказ от исканото изменение. Поради това като е отказал исканото изменение, органът е постановил законосъобразен административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. По делото не е било спорно, че с влязло в сила решение от 27.09.2012 г. по адм. д. № 11/2011 г. на СГС, адм. отделение, III-б състав, по жалба на настоящия касатор, е обявена "нищожността на решение на ПК-с. К. от 31.05.2000 г. за одобрение частичната преработка на план за земеразделяне /ПЗ/ на с. К., само в частта, касаеща масив 001 относно имот 001045, собственост на н-ци на Д. Н. А., т. е на жалбоподателката Н. П. и на имот 1049 /двата имота са с разменени места/". От това следва, че КККР на с. К., одобрена през м. 04.2012 г., в частта на тези два имота, е одобрена при непълнота и грешка, поради обявената по отношение на тези имоти нищожност на ПЗ. Поради това правилно е прието от органа и от съда, че приложимата за случая хипотеза на изменение на КККР, е тази по чл. 54, ал. 1 и сл. ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./ Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, "когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред". Спор за материално право имаме винаги, когато между вписаните в КР собственици на даден имот и заявителя, претендиращ изменението на КККР, засягащо същия този имот, са налице дублиращи документи за собственост и първите изразят несъгласие с исканото изменение, чрез подаване на възражение до административния орган или по друг начин. Дори и да нямат титул за собственост, вписаните в КР собственици на засегнатия от изменението имот, могат да възразят, от което следва, че е налице такъв спор за материално право. При наличието на такъв спор органът следва да откаже изменението, до решаването на спора за материално право по съдебен ред. Случаят е точно такъв. В процедурата по изменение на КККР на с. К., на основание непълнота или грешка относно ПИ 49, част от ответниците, като наследници на вписания в КР собственик С. Н. М., са възразили, което възражение правилно е прието от органа и съда, че формира спор за материално право между тях и заявителя - касатора Петкова относно 4 000 кв. м. от този имот, представляващ новообразуван имот с проектен номер 223. До решаването на този спор от общия граждански съд липсват основания за изменение на КККР, по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което изводите на съда за законосъобразност на оспорения отказ на началника на СГКК - С., са правилни. Без значение за този спор е обстоятелството, че с Решение № 587/14.08.2014 г. на ОбС"Земеделие" - П. е отменена т. 1 от Решение № 2681/02.07.1999 г. на ПК-с. Л., легитимиращо С. М. за собственик на имот 49. Това е така защото административния орган и административния съд нямат правомощието да признават или отричат наличието на вещни права върху недвижим имот. С такова правомощие разполага само гражданският съд по предявен иск за разрешаване спор за собственост върху този имот. За органа и съда е важно, че това лице - С. М., респ. правоприемниците му, са вписани като собственици в КР, което им дава право да оспорят изменението на КККР засягащо имота им. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по спора и направеното искане, на ответницата Д. Н. М.- Д. се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждние, видно от договора за правна защита и съдействие от 25.07.2016 г. /стр. 22/. Разноските са за сметка на касатора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение