Решение № 12965 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2018 г.

Решение № 12965 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. срещу решение № 4401/3.04.2018 г., постановено по адм. д. № 11661/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата й против решението на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 1 от протокол № 29 от 20.09.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител". Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че то постановeно в нарушение на материалния закон – чл. 309 от Закона за съдебната власт (ЗСВ); изводът за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ не е съобразен с нейните обясненията и противоправните действия на проверяващите прокурори; пренебрегнато е друго наказание за същия случай; не е отчетено поведението на проверяващите прокурори, използването в дисциплинарното производство на доказателства събрани в нарушение на закона и селективно обсъждане на свидетелските показания. Оплакванията в жалбата и в представената по делото писмена защита следва да бъдат определени като касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Ц. Г. иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4401/3.04.2018 г., постановено по адм. д. 11661/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлена жалбата на Ц. Г. против решението на прокурорската колегия на ВСС по т. 1 от протокол № 29 от 20.09.2017 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител". Тричленният съдебен състав е приел за установено, че Ц. Г. е назначена на длъжност административен ръководител – районен прокурор на РП–Варна през 2012 г. Заедно със заместник районния прокурор Даскалова жалбоподателката на 13.03.2017 г. около 13, 40 часа пристига в ресторант в гр. Варна и двете поръчват салати, основни ястия, вода и алкохолни напитки като към тях в различни периоди от време се присъединяват и други лица. Обядът им е станал известен на множество лица и за това е подаден сигнал, на който по разпореждане от апелативния прокурор на Варна, около 15, 40 часа прокурор Лазаров (заместник окръжен прокурор на ОП – Варна) и прокурор Мичев (заместник апелативния прокурор в АП – Варна) извършват проверка на място. При проверката се установява, че жалбоподателката и нейната заместничка стоят на маса в заведение, на която са сервирани храна и напитки: бутилка бира и чаши, а като поръчката за тази маса включва салати, основни ястия, вода и алкохол: шест ракии, две бири и две уискита. Решаващият съд приема за доказано, че Ц. Г. и нейната заместничка са останали в ресторанта от около 13, 40 часа до 20. 00 часа. За това поведение Ц. Г. е наказана за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ със заповед № 226/21.03.2017 г. на окръжния прокурор на Варна с налагане на дисциплинарно наказание "забележка". Тази заповед (заедно със заповедта за образуване на дисциплинарно поризводство) е отменена със заповед № 261/ 29.03.2017 г. на същия административен орган, поради което съставът на шесто отделение на Върховния административен съд обосновава извод, че не е налице пречка за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание от Прокурорската колегия на ВСС. В обжалваното съдебно решение е прието, че в проведеното дисциплинарно поризводство, приключило с решението на Прокурорската колегия на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Ц. Г. не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила като при обосноваването на този извод подробно са проследени и анализирани всички извършени процесуални действия от образуване на дисциплинарното поризводство, определяне на дисциплинарен състав, разглеждане на дисциплинарното дело, събирането на доказателства и вземане на самото решение с обикновено мнозинство при тайно гласуване. Тричленният съдебен състав приема, че обжалваното пред него решение на Прокурорската колегия на ВСС е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, мотивите за вземането му се съдържат в решението на дисциплинарния състав и изказванията на членовете на Прокурорската колегия на ВСС, които са го подкрепили. Съдът обосновава извод за наличие на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Ц. Г., но не по всички съображения на дисциплинарно наказващия орган като приема, че извършеното от Ц. Г. не представлява нарушение на т. 5. 3 и 5. 6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В тази част на съдебното решение липсва оплакване от ответната страна по спора, поради което са неотносими към касационните основания за отмяна доводите за неправилност на извода относно действието на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Касационният контрол следва да бъде осъществен спрямо обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на Ц. Г. против решението на Прокурорската колегия на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание поради допуснато нарушение на чл. 27, т. 1, 2 и т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на Районна прокуратура – Варна, утвърден от Ц. Г. в качеството й на административен ръководител. Тричленният съдебен състав обосновава извод, че поведението на жалбоподателката на 13.03.2017 г. представлява нарушение на цитираните разпоредби, които задължават магистратите да бъдат на работното си място до края на работното време, да използват работното време само за изпълнение на служебните задължения и да не употребяват алкохол. Това нарушение е квалифицирано като неизпълнение на други служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Според решаващия състав това дисциплинарно нарушение в случая представлява самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата и определеното наказание му съответства. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е постановил обосновано и законосъобразно решение. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон – чл. 309 от ЗСВ. Съгласно тази разпоредба при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. В конкретния случай всички тези обстоятелства са преценени от дисциплинарнонаказващия орган, а тричленният съдебен състав е осъществил контрол върху правилността на тази преценка. Дисциплинарното наказание е наложено за деяние, което в дисциплинарното производство е квалифицирано като изпълняващо едновременно съставите на две нарушения, но е определено едно наказание. В съдебната фаза на производството съдът е приел за доказано осъществяването на същото деяние, което представлява дисциплинарно нарушение само по една от хипотезите, посочени в решението на Прокурорската колегия на ВСС, поради което не е налице основание за отмяната на акта за налагането на дисциплинарното наказание. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводът за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ не е съобразен с обясненията на Ц. Г. и противоправните действия на проверяващите прокурори. Според чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ неизпълнение на служебни задължения (извън описаните в другите точки на нормата) представлява дисциплинарно нарушение. От обясненията на жалбоподателката не се установяват факти, които да се различават от приетите за установени в обжалваното съдебно решение, поради което напълно неясно е оплакването, че не са съобразени. Фактите, които имат значение за спора и са приети за установени от първата инстанция, а именно отсъствието от работното място за продължителен период от работното време на магистрат, който е административен ръководител на структура на съдебната власт противоречи на одобрените от същия административен ръководител вътрешните правила за работа. Действията на двамата прокурори, на които е разпоредена проверка по сигнал, не са част от образувано и висящо дисциплинарното производство и в този смисъл не е възможно да опорочат дисциплинарната процедура. Правилно съдът, разглеждащ спора по същество, е приел, че в самото дисциплинарно производство са събрани достатъчно доказателства без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са обсъдени комплексно, а не избирателно, както се твърди в касационната жалба. Правилен е решаващият извод на състава на шесто отделение на Върховния административен съд, че заповедта на административния ръководител, която е отменена преди образуване на дисциплинарното производство не представлява пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Ц. Г. доколкото е издадена от некомпетентен орган и аргументите относно приложението на чл. 99 от АПК са неотносими. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, представлявана от юрисконсулт, но не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия