Решение № 8460 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2016 г.

Решение № 8460 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2016 г., V о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на община П. против решение № 254/23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 896/2015 г. по описа на Административен съд- Б., с което е отменена негова заповед № 21/23.11.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Т. Г. С. на длъжност "Секретар" в общината, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на пето отделение, намира подадената в законния срок и от надлежна страна касационна жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал правилни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. За прекратяване на служебно правоотношение в хипотезата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е необходимо назначението на държавния служител да е за първи път и правомощието на органа по назначаването да е упражнено до изтичането на едногодишния срок от възникване на служебното правоотношение. В случая С. е назначаван в Общинската администрация-П. през 2004 г. на длъжност по трудово правоотношение, а от 01.06.2004 г. до 05.03.2012 г. е заемал длъжност "Главен секретар" на общината на служебно правоотношение. После е заемал длъжността и по трудово правоотношение, а в последствие е назначен на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. При тези фактически установявания правилно решаващият съд приема, че назначаването на служителя през 2015 г. не е за първи път на държавна служба и за него е неприложимо правилото на чл. 12, ал. 2 ЗДСл, доколкото срокът за изпитването му е изтекъл още по време на първото му назначаване на държавна служба през 2004 г. Неоснователно се поддържа от касатора, че с подписването на акта за назначаването за служителя започва да тече нов изпитателен срок. В случая правомощието на касатора за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл е упражнено незаконосъобразно и правилно заповедта е отменена от първоинстанционния съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,