Решение № 411 от 3.7.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002100101/2025 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. В. Т., със съдебен адрес – [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ц. З., за отмяна на влязлото в сила решение №415 от 17.10.2024 г. по гр. дело № 616/2024 г. на Русенския окръжен съд. С решението е потвърдено решение №991 от 08.07.2024 г. по гр. дело №865/2023 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен искът на молителя срещу ТП на НОИ, [населено място], за признаване за установено, че за периода 03.05.2017 г. – 07.02.2019 г. е работил по трудово правоотношение в „Евротрейд Булкомерс“ЕООД. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът НОИ, ТП – Русе, [населено място], оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Според молителя са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая молителят не се позовава на настъпили нови обстоятелства, нито представя нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Изложените твърдения за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на СГС на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на представените писмени доказателства, не може да се приеме, че те са от съществено значение за делото. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК трябва да бъде обосновано с непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, установена след влизането в сила на решението и дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на инстанционното производство, а не на твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждане на делото. Новите обстоятелства и доказателства трябва да са такива, че ако бяха съобразени, биха се отразили на изводите на съда по спора. В случая молителят не се е позовал на нови обстоятелства, нито на нови писмени доказателства, които да отговарят на изброените условия, доколкото всички негови твърдения по същество представляват оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и не могат да бъдат квалифицирани като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Според ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. Съобразно същото ТР според чл.303, ал.1, т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал.5 ГПК, в случаите при които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. В разглеждания случай няма нито твърдения, нито данни за установяване на престъпление по посочените начини. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.