Решение № 537 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9797/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. А. Х., гражданин на Сирия, против Решение 3197 от 01.08.2024 г., постановено по адм. дело 644/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 7245 от 27.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Въз основа на установените по делото факти административният съд е приложил правилно материалния закон. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Посочените обстоятелства от чужденеца не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Административният орган и съдът са приели за установено, че в държавата по произход - Сирия, към настоящ момент търсещият закрила би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. Въпреки това, обаче, е установено, че от 2017 г. чужденецът живее необезпокояван в Република Турция, заедно със семейството си, което към момента се намира там. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените интервюта налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането си в Турция. Не намира основание и твърдението на касационния жалбоподател, че административният орган и съдът неправилно са приели, че Република Турция се явява "трета сигурна държава". По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция, изготвени в съответствие с "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището". Съдът е разгледал данните от официалните справки за обстановката в Сирия и Турция и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца и в Република Турция. От тях е видно, че в Република Турция Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Следователно, правилно е прието, че Република Турция се явява трета сигурна страна по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Търсещият закрила е пребивавал в Република Турция, като семейството му още е в тази страна и не сочи наличие на основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва, че е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. При тези данни, правилно съдът е приел, че е налице връзка между чужденеца и Република Турция, където той е пребивавал шест години и е напуснал тази страна по икономически причини, в търсене на по-добър живот, независимо, че там и понастоящем живеят съпругата и детето му. Поради това, правилно е прието, че за него тази държава представлява "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ. Завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non-refoulement". Фактите, на които жалбоподателят се основава, следва да бъдат преценени и с оглед цялостното му поведение, на първо място с липсата на желание да поиска предоставяне на закрила във възможно най-ранния момент, когато това е възможно, при приложението на чл. 4, т. 5 от Директива 2994/83/ЕО. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че чужденецът не е имал намерение да поиска такава от компетентните власти в Република България. Влязъл е на нейна територия, не по установения в закона ред, като след задържането му от полицията и регистрирането му, подава молба за закрила и по-късно я напуска по същия начин, без да бъде приключена процедурата по предоставяне на закрила. На територията на Германия е заловен, откъдето е върнат съгласно Регламент Дъблин. Отделно от това, при проведеното интервю се установява, че чужденецът не е имал намерение да се установи в България и е направил всичко възможно да достигне желаната от него дестинация. Поведението на чужденеца дава повод да не бъдат кредитирани твърденията му, че го е страх да се завърне в страната си по произход, а тези, че я е напуснал по икономически причини, които не предпоставят предоставяне на убежище. Отделно от това същият в хода на съдебното производство отново е напуснал самоволно регистрационно приемателния център на ДАБ и е в неизвестност. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,