Решение № 2787 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5743/2017 г.

Решение № 2787 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5743/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" П. /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП против решение № 534 от 05.04.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 3195/2015 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-16002615000622-091-001 от 28.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП П.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Касационният жалбоподател подробно анализира относимите разпоредби на ДОПК и обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт. С касационната жалба се представят писмени доказателства във връзка с относими обстоятелства по наведените касационни оплаквания. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта на разноските, и постановяване на ново решение, с което да се остави в сила ревизионният акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Ответникът - Н. Д. Я. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Н. А., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в него. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - П. е бил ревизионен акт № Р-16002615000622-091-001 от 28.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП П., с който на Н. Д. Я. са определени задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3099,45 лв. и лихви за просрочие; данък върху дохода за 2010 г. в размер на 1382,33 лв. и лихви за просрочие; задължителни осигурителни вноски по ДОО за 2010 г. в размер на 2800 лв. и лихви за просрочие и за ЗО за 2010 г. в размер на 1400,01 лв. и лихви за просрочие. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Установено е, че със заповед за възлагане на ревизия е възложена ревизия относно посочените задължения и че ревизионният акт е издаден от Т. П. - началник сектор "Ревизии" и Т. Т. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. От доказателствата по делото се установява, че ревизията е повторна и е образувана въз основа на заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ от 04.02.2015 г. издадена от Т. В. П. във връзка с решение на директора на дирекция ОДОП - П. № 58/27.01.2015 г. В тази заповед като ръководител на ревизията е определен Г. Н. Ч. - гл. инспектор по приходите. С решение № Р-16002615000622-098-001/01.06.2015, органът възложил ревизията, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, е иззел разглеждането и решаването на преписката от Г. Ч. и е възложил правомощията по извършване на ревизията на Т. И. Т. в качеството й на ръководител ревизията. Като мотиви за изземването е посочена заповед № РД-09-780/29.05.2015 г на териториалния директор на ТД на НАП П.. Видно от последната е, че Г. Ч. е изключен от списъка на длъжностните лица, които изпълняват функции на ръководител на ревизии в отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП П. и на е включена Т. И. Т. - главен инспектор по приходите, за срок до 31.08.2015 г. Със ЗВР от 01.06.2015 г., издадена от възложилия ревизията орган - Т. П., е извършена промяна в ревизиращия екип, като вместо Г. Ч. за ръководител на ревизията е определена Т. Т., която в това си качество е издала ревизионния акт. От представените по делото удостоверения по чл. 24 от ЗЕДЕП на И. ЕАД се установява, че в периода на издаване на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт като електронни документи, Т. В. П. и Т. И. Т. са разполагали с валидни квалифицирани електронни подписи. Към касационната жалба са представени писмени доказателства - заповед № РД-09-681/02.06.2014 г. на териториалния директор на ТД на НАП П., от която е видно, че на началникът на отдел "Ревизии" и на началниците сектори в отдел "Ревизии" при ТД на НАП П. е наредено да осъществяват правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК, както и заповеди, от които е видно, че след 27.05.2015 г. на Г. Ч. е определена нова длъжност като началник отдел "Ревизии", т. е. на орган възлагащ ревизии и са възложени административни задължения, различно от тези на главен инспектор по приходите и ръководител на ревизионен екип. За да приеме и обяви нищожност на ревизионния акт, съдът е счел, че Т. П. не е имало правомощие да издава заповеди по чл. 7, ал. 3 ДОПК, както и че не са налице коя да е от хипотезите, изброени в чл. 7, ал. 3 ДОПК по отношение на Г. Ч. /отвод, самоотвод, трайна невъзможност/, поради което заповедта по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадена от некомпетентен орган и без основание. Оттам съдът е приел, че единият от органите, издали РА, а именно - ръководителя на ревизията Т. Т. е некомпетентен, поради което РА е нищожен. Тези изводи на съда за неправилни като незаконосъобразни. Промяната в ревизиращия екип, чрез смяна на ръководителя на ревизията е извършена валидно със ЗВР от 01.06.2015 г. - на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК. Ревизионното производство на Н. Д. Я. е започнало след 01.01.2013 г. По силата на чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК (ред. ДВ бр. 82/2012 г. в сила то 01.01.2013 г.) ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията са част от съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията. В случая ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия, издадена от орган по приходите, надлежно определен съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2 ДОПК от териториалния директор на компетентната ТД на НАП П. - Т. В. П., началник сектор Ревизии в същата дирекция. Съгласно чл. 113, ал. 3 ДОПК заповедта за възлагане може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението може да засегне всяко от обстоятелствата от съдържанието на ЗВР по чл. 113, ал. 1 ДОПК, включително и ръководителят на ревизията по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. Следователно с издаването на ЗВР от 01.06.2015 г., в която вместо Г. Ч. като ръководител ревизията е определена Т. Т. е извършена валидна промяна в ревизиращия екип. Последният орган по приходите е издал и ревизионния акт. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден от органи по приходите, които притежават качеството орган, възложил ревизията и ръководител на ревизията и разполагат с материална компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК., Като е приел, че ревизионният акт е нищожен, административният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се бъде отменено. След като се отмени решението на АС П., делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Това е така, защото, въпреки изложените в решението фактически и правни основания по съществото на спора, не е налице ясно формирана воля на съда в диспозитив. Следва първоинстанционният съд да постанови решение по съществото на спора, така че правото и възможността на страните за защита по съществото на спора да е възможно в пълен обем при двуинстанционен съдебен контрол. По изложените съображения следва да се отмени и решението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,