Решение № 2527 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2010 г.

Решение № 2527 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "КЕА-Калина Атанасова", представлявана от собственика Калина Атанасова - гр. Варна, против решение № 13 от 13.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2133 от 2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ДРА № 55 от 27.02.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Варна, потвърден с решение № 318 от 10.05.2004 г. на директора на РДД - Варна, с който са му определени допълнително данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за 2000 г. в размер на 493 507,30 лв. и лихви за забава в размер на 190 755,57 лв., както и за 2001 г. в размер на 6775,30 лв. и лихви в размер на 1858,59 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени обжалваният ДРА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, след като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, приема за установено следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на ДРА № 55 от 27.02.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Варна, потвърден с решение № 318 от 10.05.2004 г. на директора на РДД - Варна, с който данъчният орган на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и 16 и чл. 14 и 15 ЗКПО (отм.) е увеличил финансовия резултат преди преобразуването му на едноличния търговец за 2000 и 2001 г. с отчетените от ревизираното лице разходи, свързани с получаването на стоки от доставчиците кооперация "Златина", ЕТ "Невена 87", ЕТ "Кобра 65-Павлин Стефанов", "СИМ" ООД, "Сименс-98" ЕООД и ЕТ "Ками-Лидия Коцева". Данъчният орган е увеличил финансовия резултат на ЕТ "КЕА-Калина Атанасова" и оттам е определил допълнителни данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.), като се е позовал на разпоредбата на чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.), според която когато данъчен орган установи, че лице или лица са извършили действия, за да избегнат или осуетят прилагането на данъчен закон, данъчният орган определя съответния данък или отказва правото на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и в размер, че да се премахнат всички облаги или данъчни предимства на всяко лице, което пряко или без да участва в действията, е получило облага или данъчно предимство, доколкото тези облаги или данъчни предимства не са премахнати по реда на ал. 1-10. Данъчният орган е направил тези свои констатации, тъй като, видно от съставените протоколи за насрещни проверки на доставчиците, същите не са намерени на декларираните данъчни адреси. В резултат на тези приобщени доказателства, събрани по ред и начин, отговарящи на изискванията на ДПК (отм.), данъчният орган е направил констатации, че сключените сделки са с цел намаляване на данъчната тежест и отклонение от данъчно облагане. Анализирайки доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, съдът е приел, че в случая е налице отклонение от данъчно облагане, тъй като поради ненамирането на доставчиците не е била извършена проверка в техните счетоводства и не е оборена констатацията на ревизиращите органи за липсата на реално извършени разходи от страна на жалбоподателя при закупуване на стоките. Съдът е обосновал извода, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), в която финансовият резултат следва да бъде увеличен с разходите, които данъчнозадълженото лице не може да докаже документално по реда, изискван в съответните нормативни актове. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и с приложимите материалноправни норми - ЗКПО (отм.). В касационната жалба се поддържат същите възражения, които са били поддържани и пред първоинстанционния съд, който е обсъдил подробно доказателствата по делото, разгледал е и преценил всички тези възражения, и отговорите, които е дал по тях, се споделят и от настоящата инстанция. Варненският окръжен съд е приел, че данъчните органи правилно са се позовали на разпоредбата на чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.), действаща към процесния данъчен период, съгласно която когато се установи, че лице е извършило действие, за да избегне или осуети прилагането на данъчен закон, данъчният орган определя съответния данък по такъв начин и в такъв размер, че да се премахнат всички данъчни облаги. Настоящата инстанция споделя този извод поради наличието на обстоятелството по чл. 109, ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.), а именно ненамирането на доставчиците на посочените от тях данъчни адреси. В хода на съдебното производство не са били оборени констатациите на данъчните органи за липсата на реално извършени разходи от страна на жалбоподателя при закупуването на стоки по издадените му фактури от кооперация "Златина", ЕТ "Невена 87", ЕТ "Кобра 65-Павлин Стефанов", "СИМ" ООД, "Сименс-98" ЕООД и ЕТ "Ками-Лидия Коцева". Тези констатации не са били опровергани с назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице не е намерило доставчиците, поради което не е извършило проверка в счетоводните им документи. В тази връзка следва да се посочи, че касаторът в настоящото производство не е представил нито в хода на оспорването по административен ред, нито при съдебното обжалване надлежни доказателства, с които да обори констатациите на данъчния орган в ДРА за липса на реално извършени разходи по издадените фактури, които се ползват с презумптивна доказателствена сила според чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), а това оборване е било в негова тежест. Законосъобразни с оглед събраните по делото доказателства са и изводите на съда относно наличието на предпоставката на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат на търговеца, тъй като от жалбоподателя не са били представени убедителни доказателства, оборващи констатациите на данъчните органи за липсата на документална обоснованост на извършените от ревизираното лице разходи по процесните сделки. Правилно при това положение е увеличена облагаемата данъчна основа с отчетените разходи по фактурите, издадени от посочените доставчици, за които не е доказано, че са действително осъществени. Предвид гореизложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,