Решение № 322 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2016/2008 г.

Решение № 322 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2016/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Постъпила е молба, подадена от М. С. Б. от с. Т., област В. за отмяна на влязлото в законна решение № 166/31.01.2008 г. на В. окръжен съд, постановено по гр. д. № 79/2008 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. С горепосоченото решение, предмет на настоящата молба за отмяна, постановено по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител, съдът е отменил действията на държавния съдебен изпълнител при съдебно-изпълнителната служба при Районен съд гр. Б. по изп. д. № 111/2005 г., обективирани в издаване на прекратително постановление от 04.01.2007 г. и връща делото за продължаване на действията по събиране на вземането на И. Д. Д. от длъжника М. С. Б. В подадената молба за отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение, се твърди, че с така постановеното от съда решение, Врачанският окръжен съд е пререшил спор, който вече е бил решен с влязло в законна сила решение № 2146/21.12.2007 г. постановено по ч. гр. д. № 76/2007 г. по описа на В. окръжен съд, като по пози начин съдът е нарушил разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от ГПК /отм/. Излагат се аргументи от молителя, че са налице две решения на състави при един и същи съд, които си противоречат. Наред с това, в молбата за отмяна, молителят излага оплаквания, че постановеното решение, предмет на молбата, е неправилно и незаконосъобразно, които оплаквания не могат да бъдат предмет на тази молба, съгласно соченото от молителя основание на което същата се основава, а именно наличие на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна И. Д. Д. в писменото си възражение, счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение е постъпила в срока, предвиден в чл. 305, т. 4 от ГПК и е процесуално допустима. Според посоченото от молителя основание за отмяна на влязлото в законна сила решение, постановено по горепосоченото дело, а именно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в законна сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в законна сила решение, което му противоречи. Като такова предишно решение в молбата се цитира влязлото в законна сила решение № 2146/21.12.2007 г. постановено по гр. д. № 76/2007 г., също постановено по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител, с което се отменят действията на държавния съдебен изпълнител при Районен съд гр. Б., а именно протокол от 22.11.2007 г. по изп. д. № 111/2005 г., с което е отказано да бъде прекратено производството по чл. 330, ал. 1 б. "д" от ГПК /отм/ и връща изпълнително дело № 1182005 г. по описа на СИС РС Б. С. на ДСИ с указания за прекратяване на производството на горепосоченото основание. Видно от съдържанието и постановеното с диспозитива на тези две решения, макар и постановени по реда на едно и също процесуално производство, а именно обжалване действията на съдебния изпълнител, същите по своето същество са решения, свързани с процедурата, във връзка с предприети от държавния съдебен изпълнител действия по посоченото изпълнително дело. Тези две решения, първоначалното и последващото такова, чиято отмяна се иска с настоящата молба, се отнасят до различни действия, предприети от държавния съдебен изпълнител по горепосоченото изпълнително производство. При това положение, между така постановените решения, сочени от молителя, не съществува противоречие, тъй като не е налице пълно обективно и субективно тъждество по делата, по които са постановени, а също така не е налице идентичност относно предмета на тези решения. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд