Решение № 6932 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2008 г.

Решение № 6932 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Национална служба "Полиция", подадена срещу Решение № 335 от 18.04.2008 г., постановено по адм. дело № 651 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град. Към касационната жалба на основание чл. 219, ал. 1 АПК е представено писмено доказателство - удостоверение № 733 от м. ноември 2006 г. на ДАБ при Министерския съвет, и се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на Марзук Фарук Ахмад - гражданин на държавата Ирак, е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № ЗДМ-3 от 05.01.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция" за принудително отвеждане до границата на Република България на чужденец и налагане на забрана за влизане в страната. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК съдът е обсъдил основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства и приложимия закон е отменил обжалваната административна заповед като незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал съдебния си акт върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗЧРБ. С оспорената административна заповед на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42а, ал. 1 и 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ на жалбоподателя чужденец е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България и забрана за влизане в страната" за това, че лицето не е напуснало страната до изтичането на разрешения му за пребиваване срок или в 7-дневен срок от уведомяването му за решение за прекратено производство за предоставяне на статут на бежанец по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и поради липса на осигурена издръжка в страната и на средства за обратно връщане. Административната преписка не е комплектувана от административния орган с Решение № 344 от 09.10.2006 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, постановено по молба за предоставяне на статут по ЗУБ, подадена на 17.04.2006 г., което решение е връчено на кандидата за бежанец на 31.10.2006 г. и е влязло в сила поради изтичане на срока за обжалване. Към административната преписка не е приложено и копие от писмо № 733 от м. ноември 2006 г. (приложено като писмено доказателства към касационната жалба), което е изпратено от ДАБ до директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с което административният орган е уведомен, че временното удостоверение на бежанец на лицето Марзук Фарук Ахмад - гражданин на Ирак, е върнато в агенцията поради прекратяване на производството по реда на ЗУБ. На това писмо е отразено от РЗ "Миграция", че лицето (чужденецът) се е явило на 15.11.2006 г. пред административния орган. В резултат на процесуалното поведение на административния орган и поради неизпълнение от съда на служебното му задължение по чл. 171, ал. 4 АПК административният спор е поставен на неправилна основа по отношение на доказателствата относно установяване на обстоятелствата за издаване на заповедта на основание чл. 41, т. 2 ЗЧРБ - чужденецът не е напуснал страната до изтичането на разрешения му срок за пребиваване или в 7-дневен срок от уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. Към административната преписка е представен препис от решение № 73 от 22.02.2007 г. на ДАБ, постановено по повод повторна молба на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с приложени документи за семейното положение на кандидата. По това административно производство жалбоподателят Марзук Ахмад е подал молба вх. № 452 от 14.02.2007 г. с искане да бъде прекратено административното производство и да му бъде върнат националният паспорт. Производството по повторната молба за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е прекратено и препис от решението е връчен на лицето на 22.02.2007 година. С писмо изх. № 156 от 22.02.2007 г. ДАБ е уведомила повторно директора на Дирекция "Миграция" - МВР, за прекратяване на производството по реда на ЗУБ и че временното удостоверение на бежанец (издадено при административното производство по втората молба) отново е върнато на ДАБ. На това удостоверение не е поставена отметка, че лицето се е явило в Дирекция "Миграция" - МВР. При тези установени доказателства по административния спор съдът при проверка на допустимостта на жалбата не е изискал на основание разпоредбата на чл. 61 АПК от административния орган да установи дали е връчен препис от административната заповед на жалбоподателя и как е съобщен актът на лицето поради обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена на 05.01.2007 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 22.01.2008 г. - една година след постановяването на заповедта. Съдът не е установил действителните факти от значение за случая, като е приел за установени обстоятелства по административния спор, които са събрани в административното производство по повторната молба на жалбоподателя по реда на ЗУБ и въз основа на писмена декларация, подадена от съпругата на жалбоподателя, което доказателство (с което се установяват изгодни факти) на основание чл. 43 АПК е следвало да се представи пред административния орган. За конкретния административен спор е установено, че чужденецът е влязъл в страната на 17.02.2006 г., след което е подал молба по реда на ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Производството по ЗУБ е приключило с решение за прекратяване № 344 от 09.10.2006 г., което е връчено на жалбоподателя на 31.10.2006 г. и не е обжалвано. Лицето се е явило в РЗ "Миграция" - София, на 15.11.2006 г., от която дата следва да се приеме, че е уведомен за отказа да бъде продължено неговото пребиваване в страната. Обжалваната заповед за принудително отвеждане до границата на Република България е издадена на 05.01.2007 г. и не е преждевременно издадена на основание чл. 41, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, както е приел съдът. Повторната молба за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, подадена с вх. № 2736 от 04.12.2006 г. (след прекратяването на административното производство с Решение № 344 от 09.10.2006 г. и след уведомяването на чужденеца на 15.11.2006 г., че следва да напусне страната), не следва да се преценява като основание за легално пребиваване в страната на чужденеца Марзук Ахмад, а като поведение на чужденеца да легализира пребиваването си в Република България, и разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗУБ за тази молба е неприложима. По изложените съображения обжалваната административна заповед за налагане на принудителната административна мярка е законосъобразна и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,