Решение № 7153 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 879/2020 г.

Решение № 7153 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 879/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК. Образувано е по искане на кмета на Община Варна, чрез главен юрисконсулт С. Маринова, за отмяна на влязлото в сила определение № 117 от 4.01.2019 г., постановено по адм. д. № 14177/2018 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, с което е оставено в сила определение № 12510 от 17.10.2018 г. по адм. д. № 12590/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, VІІ отделение. Твърди се, че страната, вследствие на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е била лишена от възможността да участва в производството по делото. Иска се отмяна на определението на петчленния състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Ответникът – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и национален координатор на дейностите, финансирани от Фонд "Солидарност" на Европейския съюз, чрез главен юрисконсулт Б. Хаджиева, в отговор от 19.09.2019 г. и в открито съдебно заседание, застъпва тези за недопустимост, респ. неоснователност на искането. Последното е подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал. 3 АПК срещу неблагоприятен съдебен акт, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено по следните съображения: С оспореното по реда на извънредния способ определение № 117 от 4.01.2019 г. по адм. д. № 14177/2018 г., петчленният състав на Върховния административен съд, Втора колегия, е оставил в сила определение № 12510 от 17.10.2018 г. по адм. д. № 12590/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, VІІ отделение. С последното е оставена без разглеждане жалбата на кмета на Община Варна, подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Маринова, срещу решение № 4773 от 12.07.2018 г., постановено по адм. д. № 12953/2017 г. по описа на Административен съд –София-град и производството по делото е прекратено, на основание чл. 215, т. 1 АПК. Последната норма визира случаите, в които жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство. Видно от цитираното дело на Административен съд – София-град, като жалбоподател е конституирана Община Варна, а не нейния кмет. Касационната жалба срещу решението на първоинстанционния съд е подадена от юрисконсулт Маринова, в качеството й процесуален представител на кмета на Община Варна. Във връзка с дадените указания за посочване на правен интерес на оспорващия кмет, цитираният юрисконсулт е уточнил, че касационната жалба е подадена от заинтересовано по делото лице, търсещо съдебна защита. Следователно се поддържа право на оспорване при хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК. Въпросът защо касационната жалба не е подадена от името на Община Варна, а от нейния кмет, е такъв на процесуално поведение и избор на оспорващия. Последиците не се дължат на нарушени от съда право на защита и други процесуални права. Административният акт, който е бил предмет на съдебен контрол, е писмо изх. № 99-00-6-380 от 14.08.2017 г. на заместник-министър на министерството на регионалното развитие и благоустройството и национален координатор на дейностите, финансирани от Фонд "Солидарност" на ЕС, с което на Община Варна е наложена финансова корекция в размер на 360 721. 88 лв., представляваща 5% от разходите по сключен договор № Д 16001014 ВН от 20.07.2016 г. с изпълнител ДЗЗД "АКВА" и договор № Д 16001019 ВН от 21.07.2016 г. с ДЗЗД "Видими промени". Разпоредбите на чл. 210, ал. 1 и 2 АПК предвиждат, че право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, както и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали по делото. При така посоченото съдържание на административния акт, правните последици от него, както и от решението на първоинстанционния съд, настъпват в правната сфера на Община Варна, а не на нейния кмет, поради което той не може да бъде страна в касационното производство, при нито една от посочените хипотези. В искането отново се поставят и въпросите за неправилно конституиране на страните по адм. д. № 12953/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, както и нарушените с това процесуални права на кмета на Община Варна. Тези въпроси са разгледани в мотивите към решение № 2083 от 10.02.2020 г., постановено по адм. д. № 4893/2019 г. по описа на Върховния административен съд, VІІ отделение, в производството по отмяна на решение № 4773 от 12.07.2018 г., постановено по адм. д. № 12953/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, а това решение, в частта му, в която искането е оставено без разглеждане, не е предмет на настоящето дело. Ето защо посочените въпроси не се коментират. Нормата, на която искателят се позовава, а именно чл. 239, т. 5, предложение първо АПК, дава възможност на страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото, да иска отмяна на влязлото в сила решение или определение. Предвид изложените по-горе мотиви, по отношение на правата на кмета на Община Варна, визираната хипотеза не е налице, което обуславя неоснователност на искането и неговото отхвърляне. При посочения по-горе изход по спора и претендираното от главен юрисконсулт Белева възнаграждение, съдът присъжда в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата 100 лв., на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 249 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,