Решение № 1815 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2010 г.

Решение № 1815 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Николай Ванков Тодоров от гр. Видин, подадена чрез пълномощника му адв. Стоянов срещу решение № 358/10.03.2010 г. по адм. дело № 310/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 820 от 15.12.2009 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция (ИА) "Автомобилна администрация" (АА), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 294 от 8.12.2009 г. Не сочи касационни основания за отмяна на решението, което моли да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено ново, с което да отмени обжалвания административен акт. Твърди, че неправилно в случая първоинстанционния съд е приел, че в извършеното съкращение е законосъобразно макар да е извършено без правила и критерии, които да определят кой служител точно да бъде съкратен. Ответникът в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в жалбата касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Тодоров срещу посочената по-горе заповед, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Не се спори между страните, че в конкретния случай е налице реално съкращение на длъжностите по новоутвърденото щатно разписание на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Видин, в която касаторът е заемал длъжност "младши инспектор", като щатните бройки от 17 са намалени на 16. Независимо че по новото длъжностно разписание въпросната длъжност продължава да съществува под същото наименование и функциите й са запазени, бройката на служителите, които я изпълняват, е редуцирана от 5 щатни бройки на 4 щатни бройки. Неоснователен е наведеният довод, че в случая не е извършен подбор от органа при прекратяване на служебното правоотношение на касатора измежду лицата, заемащи длъжност "младши инспектор". Преценката кои служители да бъдат съкратени е в рамките на предоставената на органа оперативна самостоятелност. Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая извършването или неизвършването на подбор въз основа на издадена от административния орган заповед е неотносимо към законосъобразността на обжалваната заповед, доколкото в закона за държавния служител не е предвиден такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 146, т. 4 АПК като основание за проверка за законосъобразност, която е компетентен да извърши съда на обжалван пред него административен акт е дали същият противоречи на материално правна разпоредба. В случая оспорената заповед не противоречи на материално правна разпоредба, а преценката на кой от служителите заемащи длъжност, чийто щатно бройки са намалени е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. При извършената служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,