Решение № 3903 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14306/2016 г.

Решение № 3903 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14306/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на А. М. Р. от гр. С. Загора против решение № 278/03.11.2016 г. по адм. д. № 412/2016 г. по описа на Административен съд С. З. с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община С. З. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски . Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд С. З. е отхвърлил оспорването на касатора Райкова срещу заповед № 10-00-1804/29.08.2016 г., с която на основание чл. 225а вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община С. З. е наредил да се премахне незаконен строеж пета категория " полумасивна жилищна сграда" № 31 по приложение № 1 от комбинирана схема с площ 49 кв. м. в ПИ 68850.303.808 по КККР на гр. С. Загора, м. "Карасиврия" извършен от неизвестен извършител без строителни книжа. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че доводите на оспорващата за незаконосъобразност на обжалваната заповед не намират опора в доказателствата по делото. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо преценката за съответствието му с материалния закон. Императивната разпоредба на чл. 172а, ал. 2 АПК установява изискване към съдържанието на съдебното решение - изготвяне на мотиви, в които да са изложени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. Мотивите на обжалваното първоинстанционно решение не удовлетворяват изискването на цитираната процесуална разпоредба тъй като съдържат единствено отрицание на доводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед, изложени в жалбата. Съдът не е изложил релевантните факти, доказателствата по преписката не е обсъдил в съвкупност с доводите на страните, не е формирал правни изводи, привеждайки фактите и доказателствата по делото под приложимата материалноправна норма на чл. 225а вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Нарушението по чл. 172а, ал. 2 АПК не може да бъде санирано посредством мотивите на касационното решение, тъй като би се нарушило правото на защита на страните. Предвид горното обжалваното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по претендираните в настоящата инстация разноски по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд