Решение № 8625 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5807/2018 г.

Решение № 8625 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5807/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по подадено от Х. Д. Б. искане за отмяна на влязло в сила Решение № 15435/14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2806/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта с която е оставено в сила Решение № 487/24.01.2017 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 10547/2015 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-2210-1310490-091-001/24.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1448/24.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - град С. относно установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 63 314,15 лв. и съответните лихви от 13 953,84 лв., и за 2013 г. в размер на 6 990,40 лв. и съответните лихви от 997,37 лв. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради нови писмени доказателства от съществено значение за делото - влязла в сила оправдателна присъда от 01.12.2015 г. постановена по НОХД № 2969 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, потвърдена с Решение 291/07.07.2016 г. по ВНОХД № 158 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд, оставено в сила Решение № 278/20.12.2016 г. по наказателно дело № 1055/2016 г. на Върховен касационен съд, трето наказателно отделение, както и на основание чл. 239, т. 4 АПК с твърдение, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, като визира влязлата в сила оправдателна присъда, която противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В съдебно заседание на 07.06.2018 г., адв. Руйков, като пълномощник на молителя Бисеров заявява, че поддържа искането за отмяна на влязло в сила решение, в частта, касаеща определени задължения за 2012 г., а по отношение на 2013 г., заявява, че не ги поддържа. Претендира присъждане на разноски в размер на 2 705 лева, съгласно представен списък на разноските. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва искането за отмяна, а по същество моли отхвърлянето му като неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК, поради което е процесуално допустимо. При липса на изрично изявление от молителя за частично оттегляне на молбата за отмяна и доказателства за изрично упълномощаване на адв. Руйков с представителна власт за оттегляне на искането, настоящата инстанция счита, че не са налице основания за частично прекратяване на производството по делото поради изявлението на адв. Руйков, че поддържа молбата за отмяна само частично. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната по реда на чл. 237 - 244 от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като хипотезите за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не следва да бъдат прилагани разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на присъдено нещо на съдебния акт. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Настоящия състав на Върховен административен съд приема, че представените доказателства за влязла в сила присъда от 01.12.2015 г. постановена по НОХД № 2969 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, потвърдена с Решение 291/07.07.2016 г. по ВНОХД № 158 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд, оставено в сила Решение № 278/20.12.2016 г. по наказателно дело № 1055/2016 г. на Върховен касационен съд, трето наказателно отделение и обстоятелствата, които установяват не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а и не са от съществено значение за делото по следните съображения: За да се приеме, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, следва да се установи, че не са съществували докато делото е било висящо или, че страната не е могла да се снабди с тях, ако е положила необходимата за водене на процеса процесуална активност. В настоящия случай, молителят Бисеров е бил подсъдим по образуваното НОХД, приключило с влязла в сила оправдателна присъда за повдигнатите му обвинения на 20.12.2016 г., а близо година след това е продължило производството по адм. дело № 2806/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, по което е постановено Решение № 15435/14.12.2017 г., чиято отмяна се иска, като ход по същество е даден на 07.11.2017 г., видно от съдебния протокол от същата дата, а самото решение е постановено на 14.12.2017 г. Следователно доказателствата не са нови, тъй като са съществували докато делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска е било висящо и това обстоятелство е било известно на страната. Наред с това, настоящата инстанция счита, че постановените от наказателните съдилища присъда и решения, с които лицето е признато за невинно, както и мотивите към тях не могат да бъдат възприети като нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за административното дело, с решението по което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт относно установените му задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г., тъй като първите са относими към наказателната отговорност на лицето, а не към установените му задължения за данъци с влезъл в сила ревизионен акт. В административния процес не е приложима и нормата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Цитираната разпоредба е точна и ясна. В нея изрично е посочен само гражданският съд, характерът на съдебното производство и в кои свои части присъдата е задължителна за този съд. Тази разпоредба не може да се тълкува нито разширително, нито да се прилага субсидиарно в административния процес. Наред с това с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСНК, е прието, че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК ( чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 г.) и за ангажиране на наказателната отговорност по тези норми на закона. В мотивите на посоченото тълкувателно решението са обосновани изводи "за автономност и независимост на административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения", както и че "резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство и в двете посоки: дори в рамките на административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното - при установени по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление". Неоснователно е и твърдението на молителя за наличие на основание по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязло в сила решение. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая цитираната законова хипотеза не е налице, поради липса на идентичност на страните, на искането и основанието между разгледаното от Върховния административен съд дело, касаещо правилността на решение на Административен съд - С. град, с което е потвърден ревизионен акт, в частта с която са установени задължения за данъци и цитираните наказателните дела, по които е установена невиновността на подсъдимия в извършване на престъпления от общ характер. Предмет на спора по административното дело е законосъобразността на ревизионен акт, с който са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г., както и касационната проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение. Страни са били Х. Б., в качеството му на жалбоподател първоначално и впоследствие на касационен жалбоподател, както и директора на дирекция "ОДОП" - С. - като ответник и решаващ орган при обжалване на ревизионния акт по административен ред. Страните в наказателния процес са различни. Съгласно чл. 46, ал. 1 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер, а в съдебното производство участва като държавен обвинител - чл. 46, ал. 1, т. 3. Б. е бил обвиняем, а впоследствие и подсъдим. В съдебната фаза на административния процес се установява ревизионния акт е законосъобразен, докато в наказателния процес при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава има ли извършено деяние, което съставлява престъпление, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, както и правната му квалификация - чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Следователно постановените решения на Върховния административен съд и тези на наказателните съдилища не са за същото искане и на същото основание. По тези съображения не може да бъде възприета тезата за наличие на предпоставките на чл. 239, т. 4 АПК в настоящия случай. С оглед изложените съображения, не са налице основания по чл. 237, т. 1 и т. 4 АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 15435/14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2806/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, поради което подаденото искане за отмяна на Христо дамянов Б. на посочените основания, следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, основателно е искането за разноски на ответника по молбата за отмяна, поради което и на основание чл. 249, във вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Х. Б. следва да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия