Решение № 6997 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2011 г.

Решение № 6997 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Йорданова, против решение № 1560 от 24.06.2011 г., постановено от Административен съд - Варна, Второ отделение, ХХIХ състав, по адм. д. № 1071/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209 от АПК и се твърди, че процесният имот попада в границите на м. "Боровец" в територия, която е в обхвата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заявителите не са от категорията лица, чиито имоти се уреждат с плана на новообразуваните имоти. Касационният жалбоподател заявява, че не са били налице условията за извършване на исканата административна услуга, тъй като заявителите не са носители на вещни права върху имота и нямат правен интерес да претендират заверка на молба - декларация. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно с всички законни последици от това. Ответниците - Гинчо Тодоров Гинчев и Добринка Лечева Гинчева, двамата от гр. Варна, оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Д. Михалева, която с писмено становище пледира за отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила на обжалваното решение, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като непопълването на молбата - декларация за извършване на обстоятелствена проверка лишава жалбоподателите от осъществяване на охранително производство по чл. 587 от ГПК и отказът на исканата административна услуга е незаконосъобразен, понеже кметът няма за задача да установява правото на собственост на молителя, а следва да завери молбата, като няма пречка да впише акт за собственост, ако общината притежава такъв. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1560 от 24.06.2011 г. е отменен отказ № ЗАО 41082/28.02.2011 г. на зам. кмета на община Варна за заверяване на молба - декларация, относно 248 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 10135.5404.1605, гр. Варна по КККР, одобрен със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК по искане вх. № ЗАО 41082/17.11.2010 г. по описа на община Варна от Гинчо Тодоров Гинчев и преписката е върната на община Варна с указание з а произнасяне по искането в срок от 7 дни, съобразно указанията на съда, дадени в същото съдебно решение. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че отказът е незаконосъобразен, защото поисканото от кмета на община Варна попълване на молба - декларация за обстоятелствена проверка е направено от лица с правен интерес и претендираната услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт, при който правомощието на административният орган е само да удостовери дали имотът е актуван като общинска собственост. Съдът е преценил, че от събраните по делото доказателства не е установено да е налице акт за общинска собственост върху имота, като ако има такъв акт издаден, това обстоятелство следва да се удостовери в молбата - декларация. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че е отказана претендираната административна услуга, тъй като имотът попадал в територия, която е в обхвата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която не може да се придобива имот по давностно владение и щели да бъдат ощетени хипотетични собственици на имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилни са изводите на Административен съд - Варна, че незаверяването на молбата - декларация за извършване на обстоятелствена проверка, лишава заявителите от възможност за провеждане на охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК. Издателят на оспорения отказ е иззел компетентността на нотариуса да се произнесе по искането за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, а последният е овластеният от закона орган, който е компетентен да прецени обстоятелството, че се касае за земеделска земя, намираща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали спрямо нея е допустимо претендираното нотариално действие. В конкретната хипотеза кметът на общината не притежава правомощие да установява правото на собственост на молителите, а само да завери молбата - декларация. Ако общината е актувала съответния земеделски имот като общински, в този случай следва да се впише номера и датата на акта за общинска собственост. Относно тезата, развита в оспорения отказ за евентуално засягане правата на трети лица, настоящият съдебен съдебен състав счита, че е без правно основание. В приложения регистър на собствениците към плана на новообразуваните имоти е видно, че за процесния имот е отразен "неидентифициран собственик" и следва да се има предвид и обстоятелството, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. В случая е от значение и факта, че в представената молба- декларация на заявителя е вписано, че община Варна, Дирекция "МДТ" е удостоверила, че имотът, посочен в настоящата декларация е деклариран и записан на името на двамата жалбоподатели в първоинстанционното производство, както и това, че към искането за претендираната административна услуга е приложена скица за процесния имот № 26509/15.11.2010 г., в която като собственик е отразен заявителят Генчо Тодоров Гинчев. При това положение първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод за незаконосъобразност на постановения изричен отказ, който правилно е отменен и преписката е върната на административния орган с указание за извършване на исканата административна услуга - заверка на молба - декларация, която да се представи пред нотариуса за преценка от негова страна за наличие на законовите изисквания за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. По искането на процесуалния представител на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски, решаващият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направени разноски в касационната съдебна инстанция. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение