Решение № 480 от 17.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на управителя на Водоснабдяване и канализация Варна ООД (В и К Варна), чрез пълномощника юрк. Симеонов срещу решение 602 от 03.05.2022 г., постановено по адм. д. 291/2022 г. по описа на Административен съд Варна (АС - Варна). С него е отменен мълчалив отказ на управителя на В и К Варна да се произнесе по Заявление вх. 1000070215/04.11.2021 г. , подадено от Й. Маринова за откриване на партида на нейно име и делото е върнато като преписка на управителя на В и К Варна за произнасяне по подаденото заявление съобразно мотивите на решението. Наред с това, В и К Варна е осъдена да заплати на Й. Маринова сума в размер на 110,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че В и К Варна не е административен орган и управителят на търговското дружество действа като орган на търговски субект, а не като орган на власт. Твърди се, че отношенията между В и К Варна и Маринова не са административни, а облигационни. Позовава се на практика на административните съдилища в тази насока. Иска се отмяна на оспорваното решение. Претендират се разноски по представен списък. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът - Й. Маринова, не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящата инстанция Маринова редовно призована не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран от Й. Маринова с жалба срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга от управителя на В и К Варна по Заявление вх. 1000070215/04.11.2021 г. за откриване на партида при съществуващо водопроводно отклонение /ВО/ за имот находящ се в гр. Варна. Като се е позовал на §1, т. 1 от ДР на АПК и §1, т. 1 от ДР на Закона за администрацията, съдът приел, че В и К Варна, макар да е търговско дружество, извършва обществени услуги в сферата на административното обслужване, поради което отказите от извършване на такива услуги по своята същност са откази от извършване на административни услуги и подлежат на оспорване по реда на АПК. По тези съображения съдът направил извод, че жалбата срещу отказа от извършване на поисканата услуга е допустима за разглеждане от административния съд, а по същество основателна. При липсата на данни за произнасяне или извършване на поисканата услуга в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК (до 18.11.2021 г.), нито в по-късен момент, съдът приел, че е налице мълчалив отказ от произнасяне по посоченото заявление. Отказът да се извърши тази услуга съдът приел за незаконосъобразен поради противоречието му с административнопроизводствени правила. Приел, че заявлението на Маринова по същността си е заявление по чл. 57 от Общите условия, придружено е с изискуемите документи и е следвало да бъде разгледано в 14-дневен срок. С тези мотиви АС Варна е отменил мълчаливия отказ и е върнал делото като преписка на управителя на В и К Варна за осъществяване на производство и произнасяне по подаденото заявление. Предвид изхода на спора са присъдени и разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и изводите му са обосновани и законосъобразни. Жалбоподателката е подала заявление, с което е поискала откриване на партида при съществуващо ВО за плащане на такси вода, канал и пречистване. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че тъй като В и К Варна е търговско дружество и поради предмета си на дейност не предоставя административни услуги. Както е посочил административният съд, съгласно §1, т. 1 ДР от Закона за администрацията /ЗА/ административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от организации, предоставящи обществени услуги. А съгласно §1, т. 4 ДР от ЗА обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. В и К Варна е организация, предоставяща водоснабдителни обществени услуги и в конкретния случай има качеството на административен орган. На водоснабдителното дружество са предоставени административни правомощия по смисъла на §1 т. 1 от АПК с подзаконов нормативен акт Наредба 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и клиенти за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. В случая В и К Варна попада в приложното поле на посочените норми, тъй като предоставя услуги по водоснабдяване и канализация. Във връзка с изложеното и с изменението на § 1 т. 1 от ДР на АПК, съответно и организациите, предоставящи обществени услуги, между които е и В и К Варна попада и е приравнен от законодателя на административния орган. По заявлението подадено от Й. Маринова, в качеството ѝ на собственик на имот при съществуващо ВО, управителят на В и К Варна е следвало да се произнесе, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. Касационната инстанция напълно споделя изложените от административния съд мотиви и намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,